„…. Сега си на 800 метра и продължаваш да печелиш височина – имаш височинна задача. Какъв ще бъде ъгълът на израстване и при каква скорост?...Действай и същевременно обяснявай…Не забравяй погледа – летецът трябва да вижда на всички страни и посоки….” - седнала в предната кабина на самолета, лейтенант Сийка Костадинова Цончева изпълнява предполетната си подготовка.
В село Джулюница се ражда единствената българка, пилотирала военен и граждански самолет, водосамолет и вертолет. Ражда се в семейство на обущар-кърпач. Момичето работи в обущарницата на баща си с чук и с шило, а и на полето с плуга. Става работник в консервената фабрика в Горна Оряховица, но никога не забравя за прелитащите самолети в небето и мечтата си: „Ще стана летец!“.
Годините на израстване я учат на твърда воля, неугасваща амбиция и жажда за знание. След като завършва гимназията в Горна Оряховица, учи в полувисше училище за медицински сестри в град Сталин (по онова време така се е казвала Варна) и посещава курсове по парашутизъм в местния Аероклуб. „Вълнуващо е да се гмурнеш във въздуха с парашут, но ….. недостатъчно! Затова - Напред!“.
Откриват се курсове за моторни летци, където тя прави първия си полет. Желанието й е да влезе в състава на Българската народна армия, където по онова време не допускат жени. Десет момичета пилоти отправят желанието си към ръководните постове и получават така дълго желания отговор: „Ще станете офицери-летци!“.
Те получават своята летателна и бойна подготовка, а Сийка Цончева е сред първите по успех от випуска. През 1948 г. става пилот в Аероклуб – Граф Игнатиево и постъпва като курсант във Висшето военновъздушно училище, тогава НВВУ „Г. Бенковски”. През 1950 г. е произведена в чин лейтенант. След завършването на инструкторски курс остава там и две години обучава курсантите за втори пилотски изпит. Назначена е на водолетище „Чайка“ във Варна като военен летец. Пилотира хидросамолетите „Арадо-196 А-3”, „Акула“, „Хенкел-60”, „Тюлен”. Лети с „По-2”, „Як-12”, „Ли-2” и вертолет „Ми-1”, когато работи към военнотранспортния авиополк. През 1970 г. става част от Българската гражданска авиация в санитарното звено. Лети на самолет „Ан-14” „Пчьолка“, става подполковник от запаса.
На 17 септември 1971 г. завършва трагично земния си път при изпълнение на полет Кърджали – София със седем пътници, но думите на лейтенант Сийка Цончева остават да звучат в небосвода: „Мечтите не свършват, …такива мечти ни носят, нови дела!“.
През 2011 г. е обявена посмъртно за Почетен гражданин на Лясковец.
Един от многото примери, в които борбеният дух на жените винаги ще носи светлината на времето си в един живот, живян достойно.
Теменуга Йорданова, историк-етнолог
