Първата седмица след Сирни заговездни е началото на най-големия, Великденски пост, отбелязващ края на зимата и началото на пролетта. Българите я наричат Тодоровска, Тудорска или Тримирна неделя, по името на празника Тодоровден, който е в събота. Позната още като Лудата, Глухата или Черна неделя, защото се приема за много лоша, за „хаталия”. Вярва се, че който се разболее през нея, не оздравява. Това вярване определя изпълняването на различни обичаи и обреди, спазването на някои забрани за работа и за консумация на определени храни. Спазва се и строго полово табу.
От т. нар. Чист понеделник жените почистват къщата, приготвят храна за цялата седмица, като не варят боб и грах, за да не заври къщата от бълхи. От този ден започва тридневно строго тримирене, наричано тримиро, търпилка и тудуричене. Спазва се от моми, годеници и жени, които не ядат и не пият нищо през този период. Обредът, който се прави, е за предпазване от змии. Приготвя се обреден хляб с форма на змия, наречен змиюрка, гущерица, всички вземат от него, а едно парче оставят за добитъка. В Западна България този понеделник се нарича Вранинден, хората не работят, за да не нападат врани нивите.
Вторникът от Тодоровата седмица се приема за най-лошия вторник през цялата година, познат като Глух, Сух и Усовки вторник. За предпазване от лоши болести – глухота, устрел и природни бедствия, жените не трябва да работят.
Лудата, Крива, Куца сряда се почита за предпазване от лудост. На този ден не се работи на полето, за да не пада градушка и да не удря гръм. В сряда завършва тридневния строг пост – тримиренето. Хората отиват на църква, където се комкат, и раздават постни храни.
Четвъртъкът от седмицата е познат като Въртоглав, Шамотен, Зимен Вартоломей. През този ден не трябва да се мотае прежда и да се върти чекрък, за да не се разболяват хората и домашните животни от въртоглавие, да не станат щуроглави и да не се получава световъртеж. Стопанките приготвят обреден хляб, прекадяват го и го слагат в кърмата на овцете. От хляба запазват малко и го използват през годината, за да лекуват „шемет” – виене на свят. В Русенско е познат обичай, при който жените завързват метли отзад на кръста си, събират се и си устройват трапези на улицата.
За най-лош ден от Тодоровата седмица се приема петъкът, познат като Черен петък Тудуришки. Отново не се работи, за да няма градушки.
Съботата от Тодоровата седмица българите наричат Тодорова събота, в чест на свети Тодор. Той се приема за покровител на конете и навсякъде празникът му се почита за тяхно здраве, оттам идва и името Конски Великден. Вярва се, че свети Тодор облича девет кожуха, пришпорва коня си и отива при Бога, за да Го измоли за лято. Пристигайки, забожда копието си в земята, връзва коня и влиза при Господ. На връщане от мястото, от където изтегля оръжието си, излизала пара от топлината. Свети Тодор носи лятото зад гърба си, вярва се, че зад него остават и трудните дни, въртоглави и луди.
Още преди изгрев слънце на празника стопанките изпичат обредни хлябове – колачета, с форма на конче, подкова или конско копито. Наричат ги конче, копито, кукла и Свети Тодор. Върху хляба има изобразената пластична украса от тесто представлява ярем, а в кравая слагат орехови ядки и чесън. За здраве всяка жена бърза първа да раздаде хлябовете.
Рано сутринта на Тодоровден (04.03.2023 г.) стопаните почистват конете, разчесват гривите и опашките им, украсяват ги с пискюли, мъниста, цветя и червени чушки, като ги захранват с хляб и сол и ги водят на водопой. Следва най-интересната част от празника – общоселското конно надбягване, наричано кушия, домле, тудурица или варене. Ергените умело яздят конете на гол гръб и така показват пред цялото село, че вече са годни да се задомят. В същото време моми и жени мият косите си, за да пораснат дълги и лъскави, като опашките на конете. Победителя в надбягването даряват с риза и пешкир, а конят му получава нова юзда. След надбягването конниците тръгват из селото, влизат от дом в дом и пеят песен с пожелание за плодородие: „Свети Тодор коня кове, Сестрица му кове додава, Злато, плочи, сребро, клинци – Да обиди росно поле, Да си види есенници. Добре ли са изникнали…“. Ездачът победител честити на стопаните Тодоровден с думите: „Свети Тодор да вий на помощ!”. Посрещат го невести и моми, които запояват кончето му с ненапита вода или вино и даряват момъка.
Тодоровден е празник на младите невести, които са се оженили през изминалата година. Затова в Западна България наричат цялата седмица – Булкина неделя. В деня на празника всяка невеста облича сватбената си премяна и придружавана от свекърва си, отива на църква. Носят тепсия с варена царевица и върху нея – голям колак. След освещаване на храната, на път за вкъщи, жените символично ритат невестите, за да им се родят жребчета. Роднини и съседи даряват булката с краваи. Чрез тези обреди булките преминават в групата на отдавна омъжените жени, получават признаване от селската общност и към тях вече се обръщат с „невесто”. От Тодоровден те имат право да месят и пекат хляб.
На Тодоровден се правят предсказания и гадания за женитба. Девойките на възраст за женене слагат през нощта под възглавницата си царевични зърна и вярват, че момъкът, когото сънуват, ще е бъдещият им жених. В някои райони на България момите се събират в една къща и ритуално хвърлят чехлите си. Момата, на която чехълът падне зад прага на къщата, ще се омъжи през същата година.
На празника се извършват различни други обичаи, всички целящи да осигурят здраве на хората.
Изготвил: Теменуга Йорданова, етнолог
