Съвети как да заздравят връзката с децата си тийнейджъри даде на родители Мадлен Алгафари. В петък психотерапевтът, преподавател и писател гостува в СУ „Георги Измирлиев“ в Горна Оряховица по покана на 5.в клас и неговия класен ръководител Кремена Петърчева.
Тема на срещата бе отношението между деца, родители и учители и прерасна в откровен разговор, в който всеки присъстващ можеше да получи подкрепа от Алгафари за справяне с особената възраст, в която са гимназистите. За тази възраст под формата на театрален етюд разказа и ученическата група „Светлина“, с която работи учителят по български език и литература Йорданка Кушева.
Най-важното е да си добър човек. Децата се възпитават с показване, не с казване. Неслучайно „показвам“ звучи като превъзходна степен, като „повече от казвам“. Затова отговорността на възрастния е огромна – какво прави, как го прави, кога го прави, дали го или не го прави... Детето научава много повече от всичко онова, което вижда, отколкото от написаното в учебниците. Много често, когато големите хора си спомнят ученическата възраст, не винаги помнят самите знания, а по-скоро личността на преподавателя и емоционални сцени като тази, която видяхме току-що. Затова да си родител и учител е мисия. За учителите пък е много важно първо да бъдат педагози, а не просто преподаватели. Да имат идея с деца на каква възраст по какъв начин се подхожда, да имат силен характер, мощна енергия, обясни Мадлен Алгафари.
В началото е ролята на родителите, после идват учителите. Те могат да кърпят рани, ако са нанесени от родителите, могат да бъдат различен пример. А тази трудна възраст трябва да е трудна. Нито на родителя, нито на учителя харесва, че детето действа напук, че е неуправляемо, че емоционалните му изблици са с много резки амплитуди. Но това е онази възраст, в която пробваме собствената си автономия. И да ги има тези признаци означава, че се развиваме правилно. Въпросът е къде е границата, която може да доведе до някакви опасни прояви – в желанието да бъдем независими можем да стигнем до крайности, да правим неща, които могат да са опасни за нас, за околните. Важно е възрастният да си даде сметка, че в момента връстникът е по-важен, че отстояването е много важно – детето да може да казва НЕ, да отстоява аргументирано позицията си. Бунтът в тази възраст трябва да има мотиви. Това е възрастта, за която моят професор някога казваше, че добрият родител и добрият учител е онзи, който може да понесе гнева на детето. За търсещия автономия тийнейджър е нормално да се пробва, да провокира, да види докъде може да стигне и ако може да получи един със спокойна сила и топла категоричност отпор, а не с шамари, тогава тийейджърът започва да уважава още повече възрастния. Защото на тази възраст има нужда от силен възрастен, обясни психотерапевтът.
По думите на Алгафари в днешно време пубертетът е с доста разширени граници – между 8-9 г. до 26 г.
Като малки идеализираме възрастните, в пубертета започваме да поумняваме, но когато започне да се развива умението ни да мислим, започваме да виждаме, че възрастният не е Бог, че може да сбърка, че не е съвършен. И почваме да се настройваме срещу него и един вид да се ядосваме, че не е идеален и започваме да се бунтуваме. Но емоционално още не сме толкова големи. Получава се едно вътрешно усещане – хем се дразним на възрастния, че не е идеален, хем душата ни се нуждае. И този вътрешен конфликт прави бунта. Когато пораснем приемаме тези неща по много по-естествен начин. Затова в обществото, когато липсва това приемане, казваме за заядливия, хапливия, хейтъра, че не е излязъл от пубертета. Истински порасналият човек приема спокойно дори това, което не харесва съвсем. Но приема правото на другия да бъде различен. Ако някой не може да прави това, значи още е във фазата на бунта. Може да е на 30 г., на 40, на 50 и още да е в тази фаза, сподели опита си Мадлен Алгафари.
Живеем в много по-хуманно време, в което отношението към малкия човек е много по-уважително, по-зачитащо. Той вече е личност, има мнение. Но в нашите професионални среди все по-често се обсъжда проблемът за последиците от твърде либералното възпитание. Прекомерното щадене, спестяването на трудности не позволява на младите хора да изградят собствен имунитет за справяне. Важно е да ни е било трудно. Трудно като за възрастта детство, разбира се. За да можем после, когато заживеем самостоятелен живот, да сме борбени, решителни, да можем да взимаме решения, да станем, ако паднем. Така че твърде либералното възпитание, което не слага граници, формира консуматорски светоглед с липса на емпатия, формира егоцентричност, което е разболяващо обществото, допълни Алгафари. Правата произтичат от отговорностите, допълни още тя.
Психотерапевтът не пропусна и темата за мотивирането на детето.
Нужно е общуване, нужно е интересуване – какво харесва и не харесва това дете, от кое се срамува, от какво се вълнува. В едно такова качествено общуване детето ще може да започне да се ориентира. Нужно е и търсене, защото някой път няма да стане от първия път. Всеки е добър в нещо, но няма как да го разбере, докато не започне да опитва. Тук е важно да си дадем сметка, че не може да се откажем още от първия опит. За всяко нещо, в което искаме да задобреем, е нужно упражняване. Много е важен подходът. Упоритостта е изключително важна, по-важна дори от таланта. Има хора с дарби, но ако не са готови методично и системно да полагат нужните усилия, талантът ще бъде пропилян, категорична бе Мадлен Алгафари. Според нея в учебните програми трябва да има и предмет „Себепознание“.
Защо децата често лъжат, попитаха родителите.
Лъжата е нормален етап от развитието ни, тя е нещо като тест за автономия. Излъгах, значи проявих власт, сила, създадох фалшива реалност, че и се хванаха, това ме кара да се чувствам силен. Но това е дотолкова нормално, доколкото детето трябва да разбере, че лъжата не му носи толкова предимства, колкото негативни последици. Всички сме се опитвали да лъжем като малки, но ако детето расте спокойно, ако има добра самооценка, ще може да казва и онова, което не му е приятно, отговори психотерапевтът.
Наказанието е нужно, но да не е първо то. Първо трябва да има опит през мотивация, поощряване, стимулиране, т. е. първо през доброто. Санкцията трябва да бъде отнемане на удоволствие, а не създаване на неудоволствие, каза още Мадлен Алгафари.
Най-бързото успокоително е човешката прегръдка, посочи психотерапевтът. Сред способите за борене на стреса тя нареди тишината, контактът с животни и с природата, пиенето на вода, правилното дишане, достатъчния сън...
Порок ли е срамежливостта, зависимостта от електронните устройства, приятелството, спазването на обещания също бяха теми на разговора. След края на официалната му част всички присъстващи имаха възможността да получат автограф от Мадлен Алгафари.
Биляна МИЛЧЕВА
