Огромните разрушения и многото жертви от земетресението в Турция и Сирия отново повдигнаха темата за качеството на строителството. Кадри на блокове, рухнали до земята и сравнително запазени сгради в съседство логично водят към мисълта, че има огромни разлики в качеството на градеж.
Земетресение с магнитуд 7,8 е разрушително. При такъв трус въобще не става дума за запазване на сградите. Вероятно по всички има сериозни щети. Въпросът е за запазване живота на хората. Голяма част от жертвите не са имали никакъв шанс, смазани от плочите, които са паднали като тесте карти, сякаш не е имало никакви колони между тях. Докато при доброто строителство, дори и сградата да е силно увредена, поне е устояла, докато обитателите й я напуснат. Така смятат хората в бранша, разглеждайки кадрите от земетръса при съседите.
Арестите на строителни предприемачи в Турция, чиито сгради са рухнали, възобновиха и в България спора за това дали старото или новото строителство е по-качествено. Привързаните към миналото са категорични, че старите майстори са правели по-добри къщи. Други пък защитават новото строителство, което е обвързано с повече регулации. Много се спори и за панелките – едни ги смятат за доста устойчиви, други пък ги наричат ковчези.
Всеки тип строителство си има добри и слаби страни. Когато е правено по правилата, тогава е добро, казва един от най-уважаваните конструктори в региона инж. Стела Кирова. За нея казват, че е мъка за строителите, защото не позволява компромиси и икономии откъм материали. Сградата трябва да е изпълнена с такова количество желязо и бетон, каквото тя е сметнала, иначе няма да си сложи печата на финала.
Що се отнася до земетръсна устойчивост, сегашното строителство е най-сигурно, ако е изпълнено по правилата, казва Стела Кирова. Имаме вече много строги норми и сравнително добър контрол. Еврокод 8 – европейските норми за антисеизмично строителство, е задължителен за сгради от първа и втора категория по ЗУТ и силно препоръчителен за трета категория. Въпросът е вече как се прилагат тези норми. Разбира се, че има строители, които опитват да спестят от материали. И тук е ролята на авторския надзор, който трябва да упражняват конструктори и проектанти. Тези, които държат на името си, не допускат компромиси, обяснява инж. Кирова.
Що се отнася до старото строителство, нещата са доста различни и пак до голяма степен се опира до това дали е работено добре, или през пръсти. А различните типове градеж си имат своите недостатъци или силни страни.
Най-старите къщи, останали още от възрожденския период, са леки, но имат неукрепени връзки и падат лесно.
Соц. строителството разви нови методи, някои от които вече са напълно отхвърлени като пакетоповдигащия способ. Едропанелното строителство, което е и най-масово в периода на късния соц, може да се приеме като сравнително устойчиво при земетръс, но ако е изпълнено добре. При него има по-гъвкави връзки между отделните елементи на сградата и това би било добре, ако са качествено направени. Ако обаче строителството е било некачествено, има проблем. Най-лошото е, че това няма как да се разбере, тъй като мазилката е покрила конструктивните елементи и няма ли някакви големи видими отклонения, хората няма как да знаят, че живеят в опасен блок.
Всичко строено до 1987 г. може да се постави под въпрос, когато се говори за сеизмична устойчивост. Едва след Стражишкото земетресение през 1986 г. започват да се прилагат антиземетръсни способи в строителството и започва да се следи за спазване на правилата.
След това започват да се използват шайби, да се обръща внимание на качеството на бетона и стоманата, да се правят колоните с по-силна армировка и т.н. През 2012 г. отново има промени в нормативите и изискванията стават още по-строги. Така че откъм правила сме осигурени много добре, остава контролът да е на същото ниво.
А за качеството на старото строителство, поне що се отнася до земетръсна устойчивост, горнооряховчани няма какво да спорят, а само трябва да погледнат старите снимки. На 1 юни ще се навършат 110 години от Голямото земетресение – едно от най-разрушителните в новата българска история, чийто епицентър е Горна Оряховица.
Градът е напълно сринат, силно пострадали са и Долна Оряховица, Лясковец и Велико Търново.
С много разрушения е и земетресението във Вранча през 1977 г., което в нашия край се знае и като Свищовското.
За качеството на соц. строителството пък показателни са разрушенията и в Стражица при едно не чак толкова силно земетресение. Точно то води и до приемане на сериозни антисеизмични мерки при бъдещи строежи.
В крайна сметка дано не ни се налага да разберем колко сеизмично устойчиво е новото строителство. Но, ако има проблем, със сигурност той не е защото няма правила, а защото някой ги е заобиколил.
Елена ВЕЛКОВА
1 юни 1913 г., събота, Черешова задушница. В 11:33 часа земята се разтърсва. По измислената по-късно скала на Рихтер, силата на труса се преценява като от 7 степен. За секунди са сринати 90% от сградите в града. На фона на тези разрушения жертвите са сравнително малко – 120 души. Сред тях е цял един клас от девическото училище с учителката им и много работници от строящата се Захарна фабрика.
4 март 1977 г., 21:34 часа. Люлее се Вранча и сеизмичните вълни стигат до Свищов. Разрушенията са много, а жертвите са над 100. Повечето от жертвите са затрупани в две сравнително нови и високи сгради – жилищен блок до училище „Алеко Константинов“ и общежитие на „Свилоза“. Земетресението се усеща силно и в Горна Оряховица, а сред жертвите, затрупани в общежитието, са синът на почетния гражданин на Горна Оряховица Владимир Давидов – Венцислав и неговата съпруга.
1986 г., 7 декември, 16:17 часа. трус разлюлява Стражица и околностите. Силата на земетръса е „само“ 5,4 по Рихтер, но казват, че здрави са останали само 7 къщи. 3000 семейства са останали без дом. Въпреки големите материални разрушения, няма загинали в това земетресение.
