Регионалният историчеки музей във Велико Търново съхранява колекция от валентинки от началото на ХХ в.

На 14 февруари влюбените по цял свят си разменят клетва за вярност, подаръци, цветя, картички, бонбони. Безспорно, денят на св. Валентин е един от най-романтичните празници през годината.

За самия св. Валентин обаче се знае малко, а историята, свързана с него, е забулена в тайнственост. Днес католическата църква признава трима светци с имена Валентин или Валентиний. Всички те са били мъченици и са записани под датата 14 февруари.

Връзката между св. Валентин и романтичната любов не е спомената в нито един ранен исторически документ и се счита за легенда. Между най-разпространените легенди е тази, свързана с историята на Римската империя през III в. и управлението на император Клавдий II. По време на своето управление императорът спешно имал нужда от войници за огромната си армия. Но малко били желаещите да постъпят в нея. Според императора причината за това била в нежеланието на римските мъже да напуснат любимите си и своите семейства.

Затова Клавдий II издал декрет, с който отменил и забранил всички сватби и годежи. Валентин тогава бил свещеник в Рим. Той помагал на мъчениците-християни, хвърлени в римските затвори и тайно бракосъчетавал влюбени двойки. За тази си дейност бил арестуван и осъден на смърт.

Валентин бил подложен на невероятни мъчения и изтезания, докато очаквал в затвора изпълнението на смъртната присъда.

Според една от многото версии на  легендата той сам изпратил първата валентинка. Докато бил в затвора, се влюбил в дъщерята на охраняващия го тъмничар, която била сляпа. Mладият Валентин я излекувал, момичето прогледнало и го целунало. Двамата изживели бурна, но кратка любов, тъй като Валентин бил осъден на смърт. Преди смъртта си той изпратил бележка на любимата си, написана върху парче от дрехата му с форма на сърце. Надписът гласял: "Твой Валентин" – израз, който се използва и днес. Според легендата, това се случва на 14 февруари 269 г. От тогава е и традицията на този ден влюбените да си разменят валентинки.

Два века по-късно 14 февруари е обявен за празник на любовта. Макар според легендите за Валентин истината да е мрачна и тъжна, историите безспорно наблягат на притегателната му сила и обаяние на състрадателен, героичен и романтичен образ, превърнат в патрон на любовта и покровител на брака.  

Във фонда на отдел "Етнография" при РИМ – В. Търново, се съхранява колекция от картички от началото на XX в., чиито сюжет тематично се свързва с празника на влюбените. Те дават възможност за поглед назад във времето, в годините, които са отминали отдавна. Чрез тях човек се потапя в света на най-чистите изживявания, поднесени по един елегантен начин. Женската красота е представена в романтичен стил, дискретно, ненатрапчиво, в съзвучие с чувствата към получателя на картичката. Сюжетите се допълват с изображения на Купидон и сцени на влюбени двойки.

Обаянието и цялостното възприятие на картичките се допълва от текстовете към тях. Наред с традиционните пожелания: "Приеми моите най-сърдечни поздрави!", на една от картичките е написано послание, което трогва със своята искреност и чистота:  

"Мила Венче,

Нощта отдавна хвърли своята мантия, за да скрие в недрата си бушуващите души на влюбените. Спирам поглед върху поетичната картичка и мислено се пренасям в твоите обятия…! Целувам те! 27.I.1925 г. Г.".

Приказка без край…

Доц. д-р Миглена Петкова – етнограф,

зам.-директор РИМ – В. Търново