Точно преди година представихме първия роман на горнооряховчанина Милен Иванов „Зло“, за който първите му читатели го сравниха с Дан Браун. Тогава той сподели, че носи още няколко истории в главата си и ето че една от тях вече е оформена в книга. „Сълзата на вълка“ излиза в издателство „Захари Стоянов“ и ще се появи на пазара още следващата седмица. Официалното представяне на книгата ще е напролет, когато авторът се завърне в България. От 9 години Милен живее във Великобритания, където с Ивелина Маркова създадоха българско училище в Бирмингам.
Корицата на книгата е подарък от художника Пламен Капитански, чиито картини са притежание на частни колекции в цял свят, а портретът му на Ричард Лъвското сърце е изложен в крепостта Тауър. Той дал идеята и за заглавие на книгата. Вълка всъщност е Боян Мага и него е нарисувал Капитански, но вплитайки в рисунката си и стилизиран дракон.
Боян Мага обаче не е главният герой на книгата и се появява за малко в богатия на персонажи - и реални, и свръхестествени, разказ. Главният герой е Котю Смотю - котка с едно синьо и едно изумрудено око, която е много смотана и неугледна, но разбира човешката реч. И в крайна сметка носи спасение за света. Но докато стигне до финала, с който авторът се връща към спомен за мъдрост, научена от дядо си през едно лято в Хотница, читателят ще мине през куп перипетии и ще срещне невероятни персонажи – котки, кучета, вещици, самодиви, змейове, Боян Мага, Кашчей Безсмертни и още, и още.
„Това е една приказно-реална, смешно-страшна, плачливо-засмяна и може би малко вълнуващо-приспивна книга, която по принцип написах специално за малките, непослушни момичета и момчета, навършили шест години. Експерти от МОН (Министерство за обич и надежда) обаче препоръчват тя да бъде прочетена от всички уравновесени възрастни до 66 години, особено тези, които са се изгубили в лабиринта на желанието си да бъдат големи, сериозни и успели, забравяйки, че някога са били деца“, пише авторът в предисловието на книгата си.
Ако „Малкият принц“ е книга за деца, то и „Сълзата на вълка“ е детска книга. И въобще не искам да се поставям на едно ниво с великата книга на Екзюпери. Просто и аз съм се опитал да предам универсални послания, разбираеми както от деца, така и от възрастни. Някои казват, че децата няма да я разберат. Но мъдростите са много прости, защото в мъничкото е скрито голямото. А пък възрастните ще си спомнят някои забравени неща, споделя Милен Иванов за своята книга.
Както и в първия си роман, той отново вплита своите послания в динамичен приключенски сюжет. Главният герой се ражда в семейството на попа Вълчо Вържикучев и попадията Невестулка Гаргова. Никой обаче не харесва хърбавото коте, освен малкия син на попа Гошко. Котю всъщност се произнася Котьо, но Гошко е пропуснал урока по граматика за изписването на ь. Попът и попадията решават да изхвърлят грозноватия котарак в близкия язовир. Спасява го обаче една баба – пенсионирана учителка, която си има куче Пенчо (наречено е на Пенчо Кубадински) и котарак Мандахуц. И четиримата тръгват през историята, която се забърква след един сън на Котю Смотю, в който той разбира, че трябва да намери жива вода, за да спаси болния Гошко.
За да изпълни мисията си, трябва да мине през Вратата на богинята майка, Вратата на слънцето и Вратата на мъртвите. Това всъщност са реални места в България – древни тракийски светилища, а Милен Иванов и в тази книга вплита в историята легенди, митове и приказки, но и реални исторически личности. Този път фолклорните елементи не са само български, но се появяват герои и от руските народни приказки.
Малкото неугледно коте мечтае да е като Иванушка Глупака от приказките и да стане смел герой. Воден от обичта си към малкия Гошко, Котю Смотю върши геройства, побеждава Господаря на злото и се превръща в красив бял котарак. Но когато журналистите научават историята и става център на внимание, котето изчезва… За да се появи, може би, при друго момче и неговия дядо.
Няма нужда да сте джедаи, за да имате Силата. Силата, която е от вярата, любовта, милостта и състраданието и която ни спасява, когато сме на крачка от пропастта, изгубили надежда. Силата, която руши мрака и ражда Виделина. Ходете във Виделина, завършва своята приказка Милен Иванов.
Елена ВЕЛКОВА
