Една основна задача – по-скоро политическа, отколкото научна, си поставя с книгата си „Домът на Шишман и неговите реални или мними потомци през XV – XX в.” политологът и историк доц. Петър Николов-Зиков. Задачата е да запълни онези 5 века, в които българите уж нямаме история. Гордеем се, че нацията и държавата ни са едни от най-старите в Европа, и това е факт, но същевременно нашата история има едно усещане за фалшивост, за това, че е въобразена, имагинерна, изградена през XIX в. Но това усещане на фалшивост не е, защото не е реална – напротив, можем да я прочетем в изворите. А защото нямаме приемственост, е отправната точка на доц. Николов.
Тази вечер книгата му бе представена в Регионалната библиотека „Петко Р. Славейков” във Велико Търново. Срещата бе по идея на колегата на Петър Николов в Парламента – народния представител Димитър Николов, който е и член на Комисията по култура и медии.
Библиотеката винаги засилва усещането за свобода на обмена на идеи, но преди всичко засилва усещането за общност. Интересните времена ме срещнаха със смислени хора като колегата Петър Николов. Твърдя, че книгата му е достойна за всяка една библиотека, сподели Димитър Николов.
„Домът на Шишман и неговите реални или мними потомци през XV – XX в.” представи един от най-добрите български медиевисти проф. Пламен Павлов.
Регионалната история е онзи елемент от пъзела, който сглобява националната и когато става дума за книга като „Домът на Шишман”, става дума за национално явление. Имах удоволствието да бъда редактор на тази книга, да чета тези текстове, да се ровя в тях, да споря с автора. Петър Николов има много широки хоризонти, пише писателски. Имаме богата история, която не познаваме достатъчно и благодарение на хора като Петър Николов виждаме, че сме европейска нация. Надявам се, че в бъдеще книгата ще може да бъде разширена с още сюжети и личности, коментира професорът.
Родословието на повечето хора, които познаваме, най-дълбоко стига до началото на 19 в. Преди това зее бездна, поне 4 века бездна. Моята амбиция беше да запълним, да видим има ли политически елит през тези 4 века, има ли фамилии, структури, общности, които са държали паметта за средновековното минало и са се опитвали да го поддържат. Шишмановци са една от тези структури. Имаме нужда нашата история да не бие на кухо. А това става не като издигаме дистанцирани паметници на древните си царе, а като можем да ги докоснем по някакъв начин. През местата на памет например, като манастира, в който се пази частица от нещо, мощи… Опитах се да събера зрънце по зрънце всичко това, което запълва. Нещо, което изгражда, което поддържа идентичност и дава плътност, дълбоки корени, разказа самият доц. Петър Николов.
В „Домът на Шишман” Петър Николов предлага различни гледни точки. Като хипотезата за връзката на Шишмановата династия с Асеневата. Смята се, че това минава през Ана-Теодора, внучка на цар Иван Асен, докато според Николов минава през византийската династия Ласкариси. Авторът предлага и различна концепция каква е връзката на Иван Александър, кои са двете страни на царското коляно с първите Шишмановци. Отговорът – в „Домът на Шишман”. Пак там историкът разкрива дали според него Никола Цапин, Иван-Стефан, Людовиг са една и съща или различни личности, разказва за патриарх Йосиф II - най-вероятно незаконен син на Иван Шишман, станал вселенски патриарх и основната фигура за сключването на Фераро-флорентинската уния. Патриархът е бил толкова впечатляваща личност, че голяма част от флорентинските художници, когато рисуват старозаветни фигури, използват него за прототип, загатна още малко от труда си Петър Николов.
Над 200 са личностите, които обхваща книгата му.
Не знам дали всички тези фамилии или клонове на фамилии действително са генетични потомци на средновековната династия, но знам, че са се считали за такива и са се държали като такива. Опитвали са се да бъдат на висотата на своите реални или предполагаеми предци, не са правили нищо половинчато. Ако ние, българите, имаме проблем, то е не защото не правим големи, велики работи, не е, че не правим история или култура, а че винаги има нещо половинчато в усилията ни. За да се почувстваме европейци, първо трябва да се почувстваме българи. Защото ние не сме част от Европа, ние сме сърцето на Европа, каза още доц. Петър Николов.
Много гости – приятели на Петър Николов, историци, четящи хора от различни точки на страната, а и от чужбина, споделиха представянето на „Домът на Шишман” във Велико Търново. На всички тях благодари екипът на Регионалната библиотека „Петко Р. Славейков”.
Книгата издава „Българска история”.
Биляна МИЛЧЕВА
