„Мине ли Ивановден, на утрето е Бабинден“ се казва в една народна поговорка. Най-важното в живота на българите било да родят и да отгледат здрави, хубави и умни деца, да насочат пътя им към доброто и радостта, да ги предпазят от страдания и беди в живота.
„Къща без деца, огън да я гори“ , „По-голямо от царя е детето“ - тези и много други народни умотворения са посветени на децата. Казват, че децата са смисълът на брака, на грижите и на живота. Заради това в много обичаи и обреди единственият смисъл на магическия ритуал е да се родят здрави деца и да е пълна къщата. На 8 януари българинът отдава почит на своите баби акушерки, които някога са били единствената родилна помощ. За тези сърцати жени народът ни е отредил хубав празник в календара си и постоянна признателност в душата си.
На празника жените стават рано, за да са ранобудни децата им и замесват пресни погачи. А невестите, родили през годината, очакват бабата в своя дом.
Бабинден българите честват на 8 януари по стар стил или на 21 януари – по нов, като празникът се отнася към зимния цикъл на празнично-обредната система. Това е празник на народните акушерки. Празнува се в чест на бабите-акушерки, за здраве на децата и на бременните жени.
Този древен празник е запазен от езическите времена. Обредността е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките.
В далечното минало жените са раждали в примитивни условия, често в колиби, юрти, землянки или дори на път във временни убежища. Първескините са били съвсем млади и напълно неопитни, а раждането било тайнство. Никой не трябвало да знае за часа, за да не се мъчи дълго родилката и да не се урочаса бебето. Утвърдилите се в този занаят са наричани селски или градски „баби”, поради което сакралният акт е наречен “бабуване”.
В много селища „бабите” са имали ангажименти и след раждането на детето. Първо “бабата” му връзвала пъпчето и го изкъпвала. Още с първото къпане на детето бабата бързала да изпревари орисниците и му нарича “да остарее, да побелее, да стане богато”, пожелава му да отиде на Божи гроб. След няколко дни го соли и го маже с прясно краве масло, след което го изкъпва във вода, в която родителите са сложили две сребърни пари (за да е чисто като среброто), чесън и късче хляб (да не го хващат уроки), парче желязо (за да е силно като желязото), малко вино (да е червено), малко памук (да е бяло) и зелено клонче (да е здраво и пъргаво). После го облича в чиста ризка, подадена три пъти над огън, приела доброто от огнената магия и недостъпна вече за злото.
В продължение на една седмица, обикновено до падането на пъпчето, отново тя къпела бебето сутрин и вечер. След това тази хигиенна процедура задължително се поема от свекървата до 40-ия ден. “Бабата” през тази седмица вече е узнала името на новороденото, дадено от бащата.
Често в далечни времена тя оказвала и медицинска следродилна помощ с билки и други народни средства. По някои краища „бабата” е носила със себе си изсушени цветове на повторно цъфнали през късна есен плодни дървета, за да приготви целебна отвара за родилките.
На Бабинден се изпълняват три обреда: къпане на децата, гощавка в дома на бабата и обредно къпане на бабата. Родилите през миналата година жени гостуват на бабата, като й поднасят подарък — кърпа и калъп сапун. Обичаят повелява жените да целунат ръката й, а тя да ги дари с червена вълна и залък, поръсен със сол, от питата, която е приготвила. Обредът на поливането е израз на уважение и благодарност към бабата, а самият ритуала цели леко раждане.
Позната практика по българските земи е бабата да бъде водена на реката, натоварена на предния колесар на колата. В това шествие вземат участие и мъже, които понякога стават обект на шеги и подигравки от развеселените и подпийнали баби. Зимните празници и обичаи отбелязват настъпването на новата година и са свързани с благопожелания за здраве, плодородие, лично и семейно щастие.
Още от Богоявление бабата приготвя масло, мед, просо, китка здравец, червена и бяла вълна. Бялата вълна представлява магическа благословия, за да доживее детето дълги години, червената – за да е здраво и румено, просото – за да пълнее, медът – да е работно като пчелата и да умножи човешкия род. Това е начинът, по който тя миросва малките. С мед и благослов бабата миросва и булките.
Рано в празничната сутрин тя посещава всяка къща, в която е бабувала. Там тя изкъпва децата, като започва от най-малкото, а момите и младите булки поръсва против уроки, след което намазва децата с мед и масло. Това мазане се нарича "червяване" и се прави за здраве на децата. Докато върши това, бабата благославя:
Да си червено като власеца,
Да бръмчиш като пчелица,
Да си сладко като медеца,
Да се въдиш като просото,
Да се гоиш като прасенце!"
Познати са и други наричания, които гласят следното благопожелание:
Да се румениш като таз вълна,
Да се гоиш като туй просо,
Да се роиш като пчели по пчелишник.
На места бабата повтаря тези магически слова и на по-големите деца, момите и булките. В Панагюрско, наред с това, бабата маже брадите на децата с бяла вълна, за да доживеят до дълбоки старини.
По-късно през деня жените отново идват при бабата, като носят нещо за ядене. В гощавката участват всички жени, на които бабата е бабувала през годината. Всяка от тях носи баница, хляб, печена кокошка и вино. Помагат на бабата да се измие и я даряват с кърпа, престилка или риза. Всички сядат около празничната трапеза, като действията, които се извършват, са с продуциращ характер. Те целят да се раждат повече деца, да са здрави и раждането да е леко. Обстановката е весела, играе се хоро, предвождано от бабата, пеят се и песни. На места носят „байрак”, предварително приготвен от някоя жена, с който повеждат хорото. Цялата група излиза на улицата, обикаля селото и накрая влиза в кръчмата. Жените си позволяват някои волности, като срещнат мъже пеят песни, символизиращи плодородие. Празникът завършва с обредно къпане на бабата, което се извършва на реката или кладенеца.
Всички се закичват с вълна, пуканки, кълчища и червени чушки. На празника не се допускат мъже. Когато стигнат реката, окъпват бабата и на ръце я връщат в дома й.
В Тракия бабата посещава сутрин всеки дом, в който е обродила дете. Присяда край детето, заприда червена вълна, усуква нишката и я връзва на дясната ръка на детето „за здраве и против зли очи". После измива очите му с прясна водица, намазва челото на детето с масло и мед, залепя отгоре власинка алена вълна и благославя. А когато младата майка й полее да се измие, бабата изтрива мокрите си ръце по полите на жената, за да ражда по-леко следващите деца. Всяка майка дарява бабата със сребърна пара и къделя, а първескините омесват за нея кравай с дупка, през която те промушват кенарена риза, престилка и шарени вълнени чорапи.
Същинският празник започва едва по обяд, когато всички жени, сложили пъстри бохчи на рамо, се събрали на групи, с весел смях и песни отивали в дома на бабата. Преди гощавката бабата прекадява трапезата и благославя: „Тая година, които са родили, догодина да повторят….!" А жените загребват с длани от целебния дим към себе си, за да заченат идващата година и по-лесно рожба да добият. Бабата разчупва погачата и раздава на всяка къшей, по който гадаят какво дете ще добие - краешник за момче и средица за момиче. Следват много песни, закачки, игри и ритуално къпане на бабата.
Според метеорологичните прогнози, ако на този ден времето е топло и ледът се топи, реколтата няма да е добра. Ако пече слънце, през февруари ще е мразовито. Добре е, ако вали сняг или дъжд, той предвещава плодородие през годината.
Бабинден е популярен и до ден днешен, но обредните лица са променени. Някога празникът е в чест на бабите-акушерки, а днес – на медиците от родилните отделения.
Изготвил: Теменуга Йорданова, етнолог
