Неделя, 12 Фев 2023
            
Горна Оряховица Общество

Захващайки 85 години, Ангел Гецов си подари трета книга и отново с намигване към живота

  13.11.2022 10:58
Захващайки 85 години, Ангел Гецов си подари трета книга и отново с намигване към живота

Когато Бог те е дарил да виждаш първо хубавото и да откриваш смешното дори и в най-трудното ежедневие, си голям късметлия. Помага ти да преминаваш през житейските несгоди и по-лесно да носиш мъките на плещите си. Доказва го Ангел Гецов, който на 24 септември навърши 84 години и прибра 85, както казват старите хора. В очакване на кръглата годишнина той си подари книга – трета поред за него. Както и първите две, и третата е пропита с искрящото му чувство за хумор. Нищо, че през последните години животът му поднася ужасни изпитания.

Вицове, епиграми, хумористични разкази и много карикатури е събрал Гецов в новата си книга. Това е любимото му поле за действие, макар че интересите му се простират в много по-широки области. Познат е и като плакатист, художник, майстор на дървото, спортен кореспондент и дописник на местната преса. И, да не забравяме, като голям рибар, който не само на думи, но и на дело показва майсторлъка си. Рибената му чорба е прочута не по-малко от разказите му за рибарска слука.

Роден е в Русе. Баща му завършил Коларо-железарското училище и станал машинист първо на Гара Асеново, а после идва в Горна Оряховица. Семейството се настанява в Калтинец, откъдето са и първите спомени на Ангел. Бащата бил голям риболовец и предал страстта си на момчето. Вече няма много възможности да ходи за риба, но спомените му са безброй. И досега смята, че часовете сред природата и с приятели са най-хубавото време. На 5 години пък нарисувал първата си риба. Това било като знак за двете страсти, на които ще посвети живота си.

Детството му е в годините на Втората световна война – бедно, но в същото време щастливо заради приятелите, игрите и свободата. Войната присъства в спомените му повече от разказите на близките. В къщата им в Калтинец имало настанен немски офицер, който бил комунист и с баща му станали приятели. После германецът бил убит при Сталинград, а баща му издирвал близките му.

Първото изпитание в живота на Ангел го споходило в 1 клас, когато се разболял от костна туберкулоза. Пратили го в детския санаториум в „Св. Константин” край Варна, където прекарал три години. Върху мен изпитаха първия пеницилин, ползван в България, разказва той.

Помни кога точно се е върнал. Прибрал се, а сирените виели и майка му казала „Чичко Димитров е умрял”. Било 1949 г. - смъртта на Георги Димитров.

След дългото лечение оздравял, но е завинаги белязан. Единият му крак остава по-слаб и по-къс. Това обаче не му пречи да тича с децата и да е пъргав до късни години. Едва сега ходенето вече го затруднява, но никак не се предава.

След санаториума продължава да се учи в училището на Гарата. После продължава в Гимназията в Горна Оряховица. И през цялото време рисувал. Дори в междучасията по черната дъска правел скици на съученици и учители, които често му се карали, но той не се трогвал особено. В един момент забелязах, че рисувайки нещо, започвам да изкривявам и променям образа. Получаваше ми се различно. И впоследствие открих карикатурата и разбрах, че това е моето нещо, спомня си Ангел.

Още като ученик опитвал и да пише – хумористични стихове най-вече, но и сериозни неща, както и разкази. Бил 14-15-годишен, когато започнал да праща дописки и рисунки до вестниците. Първите били на училищна тема, а после на другата му любима тема – спорта и най-вече футбола. И досега си спомня първата си публикувана дописка. Било за мача между „Локомотив”, който тогава бил отборът на Гарата и „Динамо” – отборът на „Захарни заводи”. В „Борба” пращал и карикатури и се запознал с художника на вестника Петър Борсуков, който го насърчил. От него запомнил, че всеки карикатурист трябва да има свой собствен стил, който да го отличава.

През 1956 г., на 18-годишна възраст, спечелил конкурс за карикатура на вестник „Народна младеж”. Председател на журито бил Илия Бешков и това признание дало криле на младия горнооряховчанин.

Наградата го накарала да работи повече. И до днес той вярва, че на човек му се дава нещо – дарба, умение, интерес, но той е длъжен да го развива и усъвършенства цял живот.

Впоследствие дошли още много награди. Негова карикатура спечелила и станала лого на биенале в Ниш, Сърбия за карикатура на рибарска тема. Печелил е и много пъти в България.

Когато баща му забелязал, че този му наследник се увлича от рисуване, писане и какво ли не, го предупредил „Недей да носиш много дини под една мишница”. Ангел обаче не само не намалил интересите си, но напротив, добавил още. Покрай риболова открил още едно свое хоби. Забелязал, че умее да вижда изсъхналите клони по различен начин.

Ако за другите били пречка, той ги виждал като фигура. И ги превърнал в произведение на изкуството. До последно ходел на риба с комплект инструменти, с които обработвал на място някой интересен клон. После, у дома, клечката се превръщала в птица, изящна жена, акула или каквото там отреди въображението на майстора.

В детството си започнал да работи първо с молив, но после добавил и живопис към работите си. Предпочита акварел. Обича да рисува стари къщи от места като Търново, Боженци, Копривщица, Трявна. Участвал е с работите си в няколко изложби. Разклонение на увлечението му по рисуването са картините му съчетание на живопис и макети. Основата е рисувано платно, което преминава в макет и се получава нещо, което днес бихме нарекли 3D картина. Отделно обича да прави и миниатюрни макети най-вече на стари къщи. Любимият е панорама на Търново, събрана в изглеждащ на кула макет с Патриаршията най-отгоре.

Всъщност рисуването не е само хоби, а целият му професионален път минава с четка в ръка като художник на „Мизия”. 36 години работи в прочутата фабрика за тухли, но в един момент се оказал излишен. Тогава ръка подал приятелят му Димитър Милушев, който бил по онова време шеф на Консервния комбинат.

Междувременно децата му – две дъщери, пораснали и го дарили с внуци. Голямата му дъщеря заминала със зелена карта за САЩ още в началото на XXI век. Семейството се устроило добре и Ангел имал свое място за работа в къщата им в градче край Детройт. Мазата била направена на ателие, където той работел и подреждал нещата си. От тогава му е идеята да напише илюстрована книга за къщата на децата в Америка. Там си водел дневник за всичко видяно и преживяно и той щял да е основа за книгата.

Преди няколко години обаче семейството било покосено от голяма трагедия – дъщеря му починала от рак само на 52 години. Не след дълго съпругата на Ангел била прикована на легло. Сега той се грижи за нея с помощта на асистент по програма. Въпреки мъките и двамата се опитват да запазят бодрия си дух, а Гецов не губи чувство за хумор. И напук на всичко смята, че е бил късметлия. Животът го е дарил с прекрасно семейство, а това е най-големият благослов, смята художникът. Радва се за внуците си – двама в Америка, които вече са им дали четирима правнуци и се чака пето бебе. Малката му дъщеря е медицинска сестра в МБАЛ, а съпругът й е лекар. Синът им също завършва медицина. Те са ми най-голямото богатство, те ме крепят, казва Ангел.

На художника един живот не стига, написал е той в книгата си. И допълва, че времето никога не е достатъчно да направиш всичко, което искаш. Доволен съм, че не съм пропилял много време от живота си, завършва Ангел Гецов.

Елена ВЕЛКОВА


Ключови думи
Ангел Гецов
Последни
Седмицата
Анкета
Спазвате ли трите Д - дистанция, дезинфекция, дисциплина?

Резултати