На 11 ноември българинът почита свети Мина, преданията разказват за многобройните чудеса, които светецът извършвал. Вярвали, че ако му се помолят от сърце, той ще им помогне. Свети Мина идвал в сънищата и мислите на хората и вършел чудеса. Явявал се пред грешници, разобличавал ги и така ги връщал към праведния живот.
Свети Мина бил воин в Египет и изповядвал християнската вяра. Той се почита като един от най-изявените воини и закрилник на военнослужещите. Някога той бил прочут и смел войн, но се оттеглил в пустинята, защото дивите зверове били по-добри от хората езичници.
В превод от гръцки името на светеца означава „намирам“, „съобщавам“ и затова сред българите се разпространява вярата, че помага да се открият откраднати и загубени вещи и животни. Познат в Родопите като свети Мина сребърен, приет за покровител на всички, поддържа надеждата, че няма нищо невъзвратимо. Важно условие е да не се пристрастяваме към вещите и да не тъгуваме отчаяно за тях.
Според народната етимология името на св. Мина се свързва и с глагола „разминава“, поради което почитат светеца – „да се разминат болестите и лошото по хората“. Приет за народен лечител, днес знахари и екстрасенси го почитат. Свети Мина е покровител и на жените, затова към него са насочени молитвите им за здраве на дома и децата. Пътниците също се обръщат към него с надеждата той да ги пази по далечните пътища на земята.
Празникът на св. Мина бележи средата на т. нар. Вълчи празници – времето от Архангеловден /8 ноември/ до Коледни заговезни /14 ноември/, в което вълците бесуват. На места Вълчите празници започват от Коледни заговездни и свършват на Въведение Богородично /21 ноември/. Последният ден е посветен на най-страшния вълк, който върви последен след стадото, познат като Куцулан.
Българинът е натоварил св. Мина и с мисията да бъде господар на вълците, да ги пуска и прибира. Поради господството му над тях в иконографската традиция на самоковската школа, св. Мина е изобразяван като воин, яхнал бял кон. В едната си ръка държи копие, а в другата – два завързани вълка. В Софийско и Средна Стара планина казват, че св. Мина „повежда Вълчите празници“. В софийските селища наричат тези дни Вучляци или Вълкови дни, а в троянските и тетевенските села са познати като Зверини празници, а първият ден от този период наричат Дзверин ден. На този ден се лепят кал или тор около огнището и зад вратата – ритуали, свързани с вярването, че трябва да се залепят на вълка очите. Връзват се ножиците, а жените шият предния и задния край на полите си, за да се завържат и зашият устата на животното. Не се споменава и името на страшния звяр. Казват, че вълчицата не може да забременее, ако не хапне жив въглен или вълнен плат, изработен през тези дни. Затова пепелта от огнищата не се изхвърля, а въглените се гасят във вода. Спазват се различни забрани, за да не слизат вълците наблизо до селището, да не нападат стадата и хората - жените не предат, не тъкат и не бродират, не се носи и вълнената дреха изработена през тези дни, за да не излезе вълк насреща. Не се чука сол, не се дялка дърво, не се пипа гребен, не се ринат оборите на конете и кошарите. Тези забрани се спазват особено през Вълчите празници.
В Сливенско св. Мина почитат като митичен повелител на една от най-страшните болести, върлувала в миналото – чумата, защото според преданието „св. Мина заловил и заключил болестта“. В селищата из Пирин, светеца приемат за господар на „лошите болести“ и на епилепсията. Традицията повелява да се обрече в храма курбан в негова чест, да се окичат иконите му с цветя и с дарове, да се омесят питки, намазани с мед, за да пропъди св. Мина всички болести далеч от селото.
В народните представи празникът на св. Мина се счита за „тежък“ ден и затова жените трябва да го почитат, в противен случай ще пострадат лошо. На празника му отиват в църква или параклис и палят свещи за здраве. При тръгване на дълъг път хората се прекръстват с пожелание: „Свети Мина да е напред и да помага!“. Когато човек се разболее или си загуби нещо ценно, пали свещ пред иконата на светеца.
Българинът се е научил да гадае и предсказва по времето - ако в тези дни небето е ясно и слънчево, през лятото пчелите ще са добри и работливи.
Близо до София се намира обрадовският манастир „Св. великомъченик Мина“. В него се съхранява чудотворната икона на светеца, пред която потокът от вярващи никога не стихва, особено около 11 ноември, когато много хора се събират с вяра, надежда и почит. Църквата го почита заедно със св. Виктор и Викентий, за това именици на този ден са Мина, Виктор, Викентий, Минка, Виктория и техните производни. Да им пожелаем здраве, мъдрост и успехи.
Изготвил: Теменуга Йорданова, етнолог
