Тъжен, но тържествен бе денят в Поликраище. В горнооряховското село отдадоха почит на героите си, загинали във войните за национално обединение на България. За пръв път ритуалът е проведен през 1923 г., когато е открит паметникът в центъра на селото. Традицията прекъсва през 1944 г., но Денят на героите е възстановен през 2017 г. по идея на вече покойната учителка Трифонка Романова Попниколова и децата й проф. Георги Георгиев и д-р Марияна Георгиева. И тази година брат и сестра бяха в основата на церемонията, подкрепени от Кметството и читалище „Развитие 1884“.
Прекланяме се пред паметта на всички българи, направили всичко зависещо от тях, за да я има обединена и мощна България. Трябва да помним техния завет и да го изпълняваме, сподели проф. Георгиев, и припомни за началото:
Не може да се каже колко души от Поликраище са загинали. Около 130 души са, но архивите са в окаяно състояние, имена са сгрешени. Архангеловден припомня героизма и саможертвата на нашите дядовци. Най-тъжните дни са били 15, 17 и 18 октомври 1912 г., когато при Бунархисар загиват 15 души, в началото на ноември загиват 20 души при Чаталджа, 7 юни 1913 г., когато в Трънско загиват 6 души... Не искам да си представям ковчезите, в които има само дрехи, и символичните погребения, само и само да има къде да се запали свещичка. Героизмът е бил всеобщ, не само на военнослужещите, а на всички, на цялото население. Било е върховно изпитание за България. Всички са жертвали всичко в името на България. Затова веднага след края на войните се е пристъпило към изграждането на паметника в центъра на Поликраище. Средствата за него са събрани много трудно. Създаден е организационен комитет, като на общо събрание от 200 души на 13 ноември 1913 г. е избрано ръководство на комитета, начело с Васил Попиванов Удварев. По-късно той е ръкоположен за свещеник в Калтинец и на неговото място застава Цвятко Гърдев, а след това и Трифон Караилиев. Особено голямо старание са положили свещениците Никола Попгеоргиев Маринов и Иван Удварев. Събирани са в натура боб, царевица, жито и всичко, което може да се продаде, за да се съберат средствата. Въпреки всичко не са успели да съберат достатъчно, защото архитектите са искали 30 хил. лв. за направата на паметника. След дълги пазарлъци са успели да смъкнат цената на 15 500 лв. Арх. Булев от Свищов проектира паметника, изработен е от унгарския майстор Андраш. Паметникът официално е приет на 15 май 1923 г., цената му е 22 824 лв. Тържествено е открит от търновския владика Филип с освещаване от протойерей Никола Попгеоргиев Маринов и поп Иван Удварев, които са служили на 8 ноември 1923 г. От тогава този ден се отберязва като Ден на героите на Поликраище.
С нашата майка възстановихме празника с надеждата традицията да бъде привзета и в други селища на България. Защото трябва да помним, сподели още проф. Георгиев.
Да почетат воинската слава на героите от Поликраище и Сломер дойдоха народните представители Людмила Илиева и Димитър Николов, областният управител инж. Георги Гугучков, кметът на Горна Оряховица инж. Добромир Добрев, кметове на селища от областта и др., бяха получени поздравителни адреси от Министерството на отбраната, от кмета на Свищов д-р Генчо Генчев, от Българския културен център „Иван Михайлов“ в Битоля и др.
Много наши съселяни са дали живота си по фронтовете за освобождението на Родината и по установена традиция са се споменавали точно на Архангелова задушница. Наричат я още Военна задушница, защото тогава и православната църква, и армията почитат всички, паднали за Отечеството. В България церемонията е въведена през 1880 г. от княз Александър I Батенберг. Службата не се извършва в храм, а на открито, като на бойното поле. Сигурен съм, че всеки един от нас е потомък на някой от тези силни и славни герои, дали живота си за нашата свобода. Сигурен съм, че са благодарни за нашата памет и за нашата признателност. На Архангелова задушница всички трябва да сме в час по национално достойнство. Дълбок поклон пред всички наши съселяни, загинали за свободата и обединението на Родината, всички, които с примера си ни учат как се пази народ и държава, как се носи с достойнство българското име. Величието на Родината се гради върху костите на онези, които загинаха за нея. Дъблок поклон пред паметта им, обърна се към дошлите да почетат българския героизъм кметът на Поликраище Марин Тодоранов.
В ритуала участва почетен караул на Националния военен университет „Васил Левски“, а наследници на загиналите във войните жители на Поликраище получиха почетни грамоти. Благодарност от организаторите имаше и за НВУ "Васил Левски". Бяха връчени звания „Почетен гражданин на Поликраище“, като техни носители станаха протойерей Антоний Димитров, доц. Владимир Попов и проф. Ради Кабаиванов.
Биляна МИЛЧЕВА
