Литературен клуб „Асен Разцветников” при НЧ „Напредък-1869”, град Горна Оряховица и Арт клуб „Гайтани” при НЧ „Иван Вазов-1893” създадоха съвместно един проект – „По стъпките на българските писатели”. Целта е да се посетят родните места на писатели и поети от Велико-Търновския край и да се запознаем как се съхранява в днешно време паметта за тях. Тази експедиция бе планувана и се осъществи на 22 октомври – събота.
Съвсем естествено спирка първа бе Къщата-музей на поета Асен Разцветников в село Драганово. Там групата бе посрещната от уредника Петър Георгиев. Къщата-музей е в добро състояние, с интересна експозиция. Има чудесна конферентна зала, където биха могли да се провеждат литературни четения. Поетесите Диана Стефанова и Стефка Токмакчиева прочетоха свои стихотворения, посветени на патрона на горнооряховския литературен клуб. Членовете на двата литературни клуба споделиха свои идеи за съвместни инициативи. Дворът на къщата има нужда от поддръжка, която би могла да се осъществява съвместно с кметство Драганово или с доброволчески инициативи на жителите на село Драганово. Това място на паметта за поета Асен Разцветников е благодатно за развитие. Поради липса на достатъчно финанси музеят в Горна Оряховица все още не е направил достатъчно рекламни материали, но членовете на двата клуба смятат, че може да се намерят дарители за тази дейност. Рекламата на това прекрасно място би донесла и приходи. Някой от по-възрастните творци си спомниха, че учениците от град Горна Оряховица и околните населени места задължително посещаваха къщата-музей на Асен Разцветников, а местното читалище организираше прекрасен детски празник под надслов „Събуди се ясно слънце” по детските произведения на Разцветников.
Втора спирка от нашето пътешествие е село Миндя и по-точно музеят, посветен на писателя Васил Попов. Рано събота сутрин ни посрещнаха председателката на НЧ „Развитие-1893”, село Миндя Иваничка Раева и библиотекаря на читалището Стефка Попова. В специално обзаведена стая в читалището бе разположен музеят на писателя Васил Попов. Експозицията включва книгите на писателя, негови лични вещи. Интересно родословно дърво на семейството на Васил Попов бе поместено със снимки на неговите родители, на бабите и дядовците, а също така и на неговите двама братя. Единият брат е професор доктор по медицина в Германия, а другият брат е инженер. Доброто образование и развитието на децата винаги е било ценено в неговото семейство. Богато е творчеството на Васил Попов като кулминация в него е сборникът „Корените” (1967 г.), обединен по-късно с продължението си „Вечни времена” (1973 г.) в книгата „Корените. Хроника на едно село” (1975 г.) „Корените. Хроника на едно село“ е с основополагаща роля за утвърждаването на т. нар. коренотърсаческа литература и изобщо на коренотърсачеството като социо – културен феномен в ситуацията на 60-те и 70-те години. Търсенето на българското и корените на българщината са особено актуални и днес и творчеството на писателя Васил Попов може би неочаквано могат да бъдат изходна точка за творчески дирения на младото поколение. По думите на председателката на читалището Иваничка Раева музеят има нужда от ремонт, защото тавана на помещението страда от влага и се руши.
След като разгледахме музея на Васил Попов в читалището домакините ни поведоха и до родната къща на писателя, която днес се поддържа от наследниците на рода. На една от външните стени на къщата към улицата е поставена паметна плоча на писателя и местните хора правят поклонение пред паметта му с цветя в деня на неговото рождение 29 юли и в деня на неговата внезапна смърт на 12 октомври. Направихме снимки пред паметната плоча на писателя.
Трета спирка на нашето пътешествие стана село Добромирка. Там по предварителна заявка посетихме къщата-музей на поета Пеньо Пенев. Посрещна ни самодейка на читалището, защото повечето самодейци в този ден бяха на участие в съседно село. На външна стена на къщата е поставена паметна плоча на поета Пеньо Пенев. Направи ни много силно впечатление самата къща. Да си признаем, че очаквахме някаква схлупена „къщурка с две липи отпред”, както се казва в едно стихотворение за родния дом, а заварихме една огромна триетажна къща, която до втория етаж включително е зидана с камъни. Стаите са просторни, с високи дървени тавани, красиви дъсчени подове. В къщата има поместена експозиция за Пеньо Пенев, като голяма част от нея включва големи рамкирани под стъкло табла с майсторите строители от село Добромирка. Това представляват снимки на строителите от Добромирка, които са участвали във важни строежи по цялата страна – Пловдив, Варна, Димитровград, връх Шипка и други.
В селото има и паметник на поета в близост до родния му дом. Трагична е съдбата на този без време отишъл си от живота ярък талант, преминал през поредица от житейски и лични трудности. Талантливите творци са с изострена емоционална настройка, често трудно намират опорна точка в действителността. Въпреки всичко със своето творчество Пеньо Пенев оставя ярка следа в българската поезия.
Спирка последна от нашата творческа одисея бе град Габрово и Музеят на хумора и сатирата. Там видяхме габровските шеги представени по модерен начин в експозицията. Разгледахме последното биенале на художници от цял свят, които с помощта на хумора и сатирата атакуват проблемите на днешното време. Някакси обаче липсва хуморът на българина в отделните зали на музея – а той е дълбок и жив. Особено хуморът в българския фолклор – пред музея стои магарето на Хитър Петър, но вътре би трябвало да има постоянни експозиции не само на габровските шеги, но и хумор от всички региони от страната.
По повод тази проект „По стъпките на българските писатели” поетесата Ивелина Семова написа стихотворение, което обобщава ярките ни впечатления:
ЕКСКУРЗИЯ ПО ПЪТЯ НА ТВОРЦИТЕ
В екскурзия на път поехме
накуп писатели, поети,
художници и музиканти,
все хора арт и със таланти.
По пътя на творци забравени,
в музеи – къщи изоставени,
таз ранна есенна разходка
поднесе ни добри находки.
Драганово ни срещна бодро
на място тихо и съдбовно,
оттам Асен Разцветников поел
по пътя свой житейски смел.
Миндя със спомена сега живей
за българския Хемингуей,
в читалището там разказан,
Васил Попов със снимки е показан.
В селото Добромирка спряхме
и роден дом-музей видяхме.
Поетът с ватенката, млад, напет,
ни гледаше от пожълтял портрет.
Накрая в Габрово доволни,
усмихнати, щастливи, волни,
в Дома на сатирата бяхме,
на габровски шеги се смяхме.
В таз златна есенна разходка,
примесена с лирични нотки,
с емоции се заредихме,
за творчество се вдъхновихме.
Ив.Семова
Октомври 2022г.
