Сряда, 14 Дек 2022
            
Горна Оряховица Общество

На Кръстовден Слънцето поема по пътя към зимата – разказва етнологът Теменуга Йорданова

  14.09.2022 09:40
На Кръстовден Слънцето поема по пътя към зимата – разказва етнологът Теменуга Йорданова

Съществува легенда за това как Господ благословил земята чрез кръста и тя станала такава, каквато е днес. В Библията са записани четири притчи за Светия  кръст. Една от тях гласи, че през 326 г., на 14 септември, майката на император Константин - царица Елена, посещавайки светите места в Палестина, открила три кръста. За да установят кой е Кръста на Голгота, довели една болна жена, докоснали я и с трите, но само един от тях й помогнал да оздравее. Такова чудо можел да стори само кръстът, на който е разпънат Исус Христос.

Прииждал отвсякъде народът на Йерусалим, стремели се да се приближат към святата реликва. Епископът на града го вдигнал високо, въртял го в четирите посоки, а народът се кръстел и молел: „Господи, помилуй!”.

Царица Елена заповядала на чудното място да бъде издигнат храм, освещаването му станало през 355 г. и от тогава на това място всяка година се събират хора от всички краища на света. През 614 г. персийският цар Хозрой завзел Рим, разрушил църквите в града и откраднал Господния кръст, но само след 14 години император Иракли победил Хозрой и тържествено върнал Кръста в Йерусалим.

В чест на тези събития българската православна църква посвещава четири християнски празника - Кръстопоклонна неделя (това е третата неделя от Великденския пост), Велики петък (денят преди Възнесение), 1 август и 14 септември (Кръстовден или Въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен).

Успявайки да вплете християнската обредност в своя труд и бит, да я украси с търсене на своя прастар митически взор, българинът отделя особено място в празничния си календар на Кръстовден. От този ден започва есента, той е разделен на две. Когато слънцето пътува по небето през годината, то мени пътя си - на Гергьовден стига до междата, от която започва пътят към лятото; на Кръстовден стига междата, откъдето започва пътят към зимата. Бавно лятото си е отишло, бавно ще дойде и зимата. Четиринадесети септември стои по средата и дава знак, че хубавите дни изтичат и трябва да се приготвим за приближаващите се студ и мраз. Народът казва: „Да използваме слънцето, докато можем” на Кръстовден, „Денят и нощта се кръстосват”.

В нощта срещу Кръстовден в Родопите – в местността Кръстова гора, се организира религиозно събитие. Преданието гласи, че през 1933 г. в близкото село пристигнал беден, но религиозен мъж, който посветил живота си на вярата в Бог. Той се качил на връх Кръстов и прекарал нощта на открито в бдение и молитви. Тогава получил видение, което му разкрило историята на свещения хълм: „Там имало голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. Тази реликва се съхранявала по-рано в Истанбул, но руският цар като научил за това, изпратил пратеници с богати дарове за султана, да му донесат дървения кръст. В манастира на връх Кръстов русите предали на монасите кръста, но не след дълго светата обител е нападната от турците и разрушена, оцелелите монаси успели да скрият кръста в подземието на манастира. Мъжът, който получил видението, разказал на българския цар Борис III, че му било казано да постави висок метален кръст в знак на това, че там има частица от Кръста Господен. Така през 1936 г. е издигнат 33-килограмовият кръст (колкото са годините на Исус Христос)“.

Според обичаите на този ден се ходи на църква, там се раздават китки здравец, които се пазят за лек. Палят се свещи в храма и човек ритуално се прекръства - с палеца, показалеца и средния пръст, събрани в едно, се докосва първо челото, после гърдите и плещите, отдясно и отляво. С докосването на челото се казва „В името на Отца”, на гърдите – „и Сина”, отдясно на плещите – „и Светия дух”, и накрая – „Амин”. Кръстенето пресъздава вярата в триединството на Бога. Според църковните схващания двата прилепнали към дланта пръста означават вярата в двете същности на Исус (земния и божествения му произход), докосването на челото означава надежда, на гърдите – очистване от зли мисли, на плещите – благослов за смислен и полезен труд. Прекръстването пази човек и го приобщава към вярата в спасението, дошло чрез кръста.

На този ден жените вземат светена вода, с която замесват нов квас. Храната задължително е постна, не се яде червено, пече се настъргана тиква и зелник с праз лук.  Празнуват народните лечители и хората, на които са помогнали. Както на Симеоновден, така и на Кръстовден в някои български краища започват есенната оран и сеитба. Вечерта преди Кръстовден от полето се носят пшеница, грах, тиква, картофи и грозде, които на другия ден се варят и ядат за първи път тази година. На 14 септември започва да се бере и гроздето, за това този ден носи името Гроздоберник. След него започват есенните седенки и активният предбрачен сезон. Каквото е времето на 14 септември, такива ще бъдат дните до Петковден – 14 октомври.

На Кръстовден празнуват Кристиян, Кръстена, Кръстомир, Кръстойчо, Кънчо, Кръстьо и много други, нека здравето да е техен спътник в живота.

Изготвил: Теменуга Йорданова - етнолог, уредник при Исторически музей – Горна Оряховица


Ключови думи
Последни
Седмицата
Анкета
Спазвате ли трите Д - дистанция, дезинфекция, дисциплина?

Резултати