Третият от празниците в чест на Божията майка е 8 септември. Този народен и църковен празник сред българите е познат като Рождество на Пресвета Богородица или Малка Богородица. На този ден се почита новородената Богородичка.
Девет месеца след празника на Зачатие на св. Анна се ражда Дева Мария – бъдещата майка на Спасителя Исус Христос. Легендата ни връща в град Назарет, на три часа път от Йерусалим, където живеели Йоаким и Ана. Те били потомци на славни родове, праведни, сърдечни и милостиви, едно нещо само помрачавало живота им - нямали деца. “Годините минавали, а те били загубили надежда за славно потомство. Когато забранили на Йоаким да пренася повече жертви в храма, той избягал в пустинята и 40 дни плакал и се молил. По същото време Ана със сълзи на очи отправяла горещи молби към Бога, с обещание, че ще принесе новороденото като дар, за да бъде благословено от Нейното милосърдие. Явил се ангел Господен пред Ана и й казал, че Бог е чул молитвата й, че тя ще роди благословена дъщеря и ще се казва Мария. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят”.
Ето така започнало всичко - детето било обещано на Бога още преди зачатието. Родило се на 8 септември и когато навършило три години, родителите му трябвало да изпълнят даденото обещание. Завели го в храма в Йерусалим и оставили малкото момиченце да служи на Бога.
Предстояла й наистина велика служба. Все още никой не знаел каква е, но мнозина се досетили, когато видели как малката Мария, леко и без ничия помощ, изкачва петнайсетте високи стъпала към входа. Детето отраснало в храма и дочакало онзи миг, когато зад рамото й застанал ангел Гавраил и рекъл: „Благословена си ти между жените…”. Родителите й отново били сами. А когато Йоаким си отишъл от този свят, Ана се преместила в къща близо до храма на дъщеря си, където останала до последния си дъх.
Ден след рождението на св. Богородица, на 9 септември Църквата почита паметта на двамата богоотци. Българите почитат св. Богородица като защитница на родилките, на майките и децата им. На този ден жените посещават църквата и измолват помощта й за раждането и отглеждането на децата си. Обкичват иконата на Божията майка с цветя и дарове. В чест на светицата жените месят голяма пита, наричана богородичен хляб, и раздават парчета от нея на роднини и съседи, за да са здрави децата им. Едно парче се дава на добитъка, а друго се нарича за къщата – да я пази Божията майка. На празника на Малка Богородица край църкви, манастири, оброчни места и свещени извори се организират общоселски събори, съпроводени с хора и песни.
Изготвил - Теменуга Йорданова, етнолог, уредник в Исторически музей - Горна Оряховица
