В първият ден на месец септември българската традиционна обредност почита Свети Симеон Стълпник, покровител на селскостопанския труд. Българинът завърта календара отначало, когато прибира плодовете на труда си и засява бъдещите кълнове, за това 1 септември се приема за начало на народната календарна година. Първият ден от тази нова трудова година има тайнствен и магически смисъл, по него се гадае и се предсказва за онова, което предстои да се случи.
Според ритуалите, на този ден с китка босилек се освещават семената за посевите – пшеница, ръж, ечемик и други. В тях се слагат нанизани на червен конец червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от бъдника. След завръщане от църквата се ходи на засяване. Участниците в ритуала носят нови дрехи, колите и воловете са окичени с цветя, а на рогата им слагат малки кравайчета. Обредният ритуал се изпълнява от жена, която изсипва пепелта от Бъдни вечер, около колата и воловете, за да им “спори” работата. На места се коли и курбан в чест на Св. Симеон. Стопанката подава на орачите торба пълна с варена кокошка, бяла погача и баница. При лошо време се засяват само няколко бразди, когато месечината е пълна или при изгрев слънце. На заораване, воловете се поливат с вода – да им е лесно при орането, да им върви по - вода. Всеки покрай, когото минат им прави чест, за да орат лесно земята. На воловете и ралото връзват червен конец с мъниста и бяла кърпа, за да е бяло житото и да не ги хващат уроки. На нивата се оставя босилекът, който има апотропейна функция. Той пази от беди, болести, порои и дъждове.
На засяване за храна се приготвя задължително нещо усукано, за да се суче късметът. Меси се зелник, който с тепсията се носи на орачите. Остатъкът от него се закопава в нивата, за да остане там късметът. Воловете се захранват ритуално с прясна пшеничена питка, която се разчупва на четири – първото парче се хвърля на изток, към слънцето, второто се дава на воловете, третото се заравя в земята за синурника (змията - стопанин на нивата), а четвъртото изяжда орачът. От питата, която се разчупва в къщата, първия залък се оставя пред вратата за невидимия дух, покровител на къщата.
“От Симеоновден започва “бруленето” и събирането на орехите, поради което християнският светец Симеон е наречен Брулий. При извършването на тази дейност, горнооряховчани слагат на трапезата си пресни орехи, грозде и сирене с топъл хляб. Преди това орехите се обелват от зелената им обвивка, а след прибирането им вкъщи се разстилат на слънце за няколко дни, за да изсъхнат, консумират се през зимата”, четем в спомените на Владимир Давидов. На 1 септември е добре да се готви в нов съд. Забранява се изнасянето на вещи, за да не се изнесе късметът от къщата. Не се перат и простират бели дрехи, за да не бъдат житните зърна празни.
Народната традиция спазва гаданията и предсказва какъв ще бъде късметът на къщата, според това кой пръв ще влезе. Народът вярва, че ако по пътя си орачът срещне бременна булка или жена с пълни ръце, то житата ще родят много зърно. Каквото е времето на 1 септември, такова ще е и през целия месец декември.
Именници са Симеон, Мона, Моника и други.
Теменуга Йорданова, историк-етнограф
Уредник в Исторически музей Горна Оряховица