Събота, 19 Nov 2022
            
Избори 2 октомври 2022 Политика

Едва 1/3 от регистрираните в България партии ще участват на изборите през октомври, 1990 и 2007 са най-силните години на партийно строителство в България

  20.08.2022 13:14
Едва 1/3 от регистрираните в България партии ще участват на изборите през октомври, 1990 и 2007 са най-силните години на партийно строителство в България

123 политически партии има в регистъра, поддържан от Софийски градски съд, където се вписват новите политически субекти. В списъка току що попадна ПП „Продължаваме промяната”, но още липсва партията на Стефан Янев. Така че до дни партиите ще станат 124.

По-малко от 1/3 от тях за заявили участие в избора на 2 октомври 2022 г. 24 партии и 7 коалиции внесоха документи в ЦИК. Впоследствие Комисията заличи регистрацията на коалиция „Български дух и традиции – гражданско движение“ заради по-малко подписи от нужните 2500. Коалицията бе съставена от 4 политически субекта - ПП „КОЙ –Компетентност, отговорност и истина“, ПП „БЪЛГАРСКА ЗЕМЕДЕЛСКА ПАРТИЯ“, ПП „ПОДЕМ“ и ПП „НАЦИЯ“.

Така че в изборите ще участват 24 партии и 6 коалиции, които пък са съставени от 15 партии. Общо 39 политически партии ще се борят за вниманието на избирателя. Извън тези избори останаха проекти като „Републиканци за България” на бившия втори в ГЕРБ Цветан Цветанов и „Движение 21” на Татяна Дончева. Но и още много партии, за много от които избирателите не се и сещат.

Регистърът на Софийски градски съд е любопитно четиво и там дори можеш да се запознаеш с уставите на партиите. Интересно е да се проследи и динамиката на партийното строителство. Очаквано най-много партии се раждат в годините на големите промени. Единствено през 1995 г. не е регистрирана нито една партия.

Началото е през 1990 г., когато са регистрирани 12 политически субекта. Промяната в България започва на 10 ноември 1989 г. и в следващите месеци започва бурно партийно строителство. Първо се започва с възстановяването на старите партии. „Демократическата партия” на легендарния Стефан Савов, представлявана сега от Александър Праматарски, е регистрирана на 21 март 1990 г. Две седмици по-рано – на 7 март, е възстановена „Радикалдемократическата партия в България” с първи председател Елка Константинова. И все пък първата партия, регистрирана в СГС, е нова – „Зелената партия”, която е създадена от Александър Каракачанов в края на 1989 г. и получава регистрация на 15 февруари 1990 г. Партията мина от участие във властта с коалиция със СДС до коалиция с БСП. В момента не се открива в никоя коалиция. Представлява се от певицата Марина Сергеевна Драгомирецкая, която пък е сестра на Део.

От първата вълна партии де факто фактори в политиката остават два субекта – БСП и ДПС. Социалистическата партия е регистрирана на 10 април, а Движението на 26 април 1990 г.

В следващите години се създават по партия-две на година, през 1997 г., когато СДС идва на власт, има 5 нови формации, а през 2000 г., когато се подготвя завръщането на царя, са 9.

Най-големият бум обаче е през 2007 г. Тогава се появяват ГЕРБ, че и още 12 партии. Така че с 13 нови политически субекта това е най-наспорената откъм партии година за България. Следващите две години партийното строителство продължава да е активно с още 13 нови формации. Между 2012 и 2014 г., когато отново имаше политически сътресения, се появиха още 14 нови партии. И след това процесът замира.

Потенциалът ли се изчерпва или днешният момент не е чак толкова знаков за промяна, но няма някакъв партиен бум в последните години, когато държавата се тресе от кризи и се търси поредния спасител. Този път се създават предимно формации, които директно претендират за главна роля в изборите. През 2020 г. са регистрирани 4 партии, сред които са „Има такъв народ” и „Републиканци за България”. На другата година са 2, една от които е „Българско лято” на Васил Божков - тръгнала с големи претенции, но не успяла да ги защити ни най-малко. През 2022 г. досега са регистрирани 3, но ще станат 4. Три от тях имат претенции за Парламента – „Продължаваме промяната”, „Български възход” (която още не е в регистъра) и „Изправи се България” на Мая Манолова. Четвъртата пък добавя малко съмнителен колорит. Става дума за „Народна партия Истината и само истината”, която тръгва от Русе и се представлява от Венцислав Ангелов. Или Венци Чикагото, както е известен на любителите на криминални хроники. Неговата партия е сред получилите регистрация и бъдещи участници в избори 2022 г.

Та с две думи – изборът на 2 октомври ще е достатъчно богат, но не толкова, колкото може да предложи регистърът на политическите партии в България.

Елена ВЕЛКОВА


Ключови думи
български партии
Последни
Седмицата
Анкета
Спазвате ли трите Д - дистанция, дезинфекция, дисциплина?

Резултати