Тази година световната морска общественост отбелязва 75-та годишнина от станалото легендарно плаване на норвежкия изследовател Тур Хейердал със сала „Кон Тики”.
На 28 април 1947 г. заедно с още петима мъже Тур Хейердал отплава от пристанище Калао, Перу на борда на сал, построен по древна технология от балсово дърво. Целта на плаването е да докаже на консервативните научни кръгове, че е възможно Полинезийските острови да са били заселени от южноамериканци, достигнали до тях по вода. На 7 август салът „Кон Тики” засяда сред рифовете пред брега на о-в Рароя. Така за 101 дни са преплавани 6980 км от брега на Перу през Тихия океан до Полинезия. Тур Хейердал написва книга за плаването със сала „Кон Тики”, която днес е преведена на над 70 езика. Тя има четири издания на български език – издателство „Народна младеж” от 1966 и 1968 г., издателство „Отечество” от 1989 г. и издателство „Сиела” от 2005 г. Филмът, заснет от екипажа по време на плаването, печели през 1951 г. награда „Оскар” за най-добър документален филм.
Книгата и филмът стават вдъхновение за ентусиасти и авантюристи от цял свят да последват примера на Тур Хейердал.
До днес са организирани и извършени над 20 плавания със салове през океани, морета и реки. Така са поставени основите на експерименталния метод на изследване в морската археология.
През 1972 г. Тур Хейердал посещава за три дни България. Неговата визита вдъхновява отделни българи да построят собствени салове, с които да плават. Един от тези ентусиасти е роден и живял в Горна Оряховица. Това е Димитър Тодоров. През 1977 г. заедно с членове на Туристическо дружество „Сотир Зринов” – Горна Оряховица, той построява катамаран „Раховец”, с който плават по река Дунав. Плавателният съд има два поплавъка от отделни метални секции, една мачта с квадратно платно и двигател от стара рибарска лодка.
Това лято се навършват 45 години от този експеримент, идеята за който се ражда и осъществява от жители на Горна Оряховица.
Пътешественикът и музеен работник Теодор Роков споделя с читателите на вестник „Седмицата” дневника на Димитър Тодоров за катамаран „Раховец“ през 1977 г.
Теодор Роков е експерт и куратор в Музей за нова история на град Варна.
Интересува се от история на експерименталното корабостроене и мореплаване по света и в България. През 2010 г. координатор и член на екипажа на Българо-Украинска експедиция „Дунавска одисея”. Извършено е плаване със съвременна реплика на древногръцки кораб от Белград, Сърбия по река Дунав и изкуствения канал „Черна вода” до пристанище Констанца, Румъния и от там през Черно море до пристанище Варна. През 2019 г. координатор и член на екипажа на смесена международна експедиция „Абора IV”. На брега на водния канал, свързващ Варненския залив с Белославското езеро, от тръстика е построена съвременна реплика на древноегипетски кораб. Извършено е плаване от пристанище Варна през Черно, Мраморно и Егейско море до град Патара на западния бряг на Турция. Заедно с инж. Тодор Мечков създават в София частен музей на древното корабоплаване, съдържащ над стоя броя ръчно изработени модели на различни салове и кораби. По повод отбелязването през това лято на годишнината от плаването на Тур Хейердал със сала „Кон Тики”, Теодор Роков организира в Учебния отдел на Регионалния исторически музей - Варна интересно занимание за деца – изработка от коркови тапи, картон и хартия на макет на сала, с който плава норвежецът.
От години събира и поддържа архив с информация за подобни експериментални плавания. Любезно предостави на редакцията на вестник "Седмицата" спомените на г-н Димитър Тодоров от Горна Оряховица за неговото плаване.
Ето какво пише Димитър Тодоров за одисеята "Раховец":
06.01.1977 г.
В туристическото дружество „Сотир Зринов“ – Горна Оряховица говорих със секретаря Тодор Нанов да построим катамаран за плаване по река Дунав. Той се съгласи при условие, че Туристическото дружество може да осигури за материали до 300 лв.
09. 02.
С Асан Акифов и Георги Данов посетихме „Вторични суровини“, „Енергосекция“ и „Електротелферния завод“: търсим помощ за построяване на катамарана.
11. 02
В град Стралджа имах среща с Емил Вълев. Посрещна ме много радушно, обеща ми съдействие.
14. 02
Прибрах се от гр. Варна с експреса в 17.45 ч. Там ходих при директора на Военноморския музей. Питах го за катамарана от гр. Стралджа. Исках да го видя. Каза ми, че няма такава възможност. Според него катамаранът бил унищожен при голяма буря в морето.
17. 02.
Със секретаря на туристическото дружество Тодор Нанов ходихме в „Топливо“, ЕТЗ и „Металургия“ да търсим материали за катамарана. Не можем да се похвалим с особени успехи.
(в записките на г-н Тодоров липсва най-важната част от информацията - от къде са намерили ламарина за корпуса)
24. 02.
Огънахме ламарините за катамарана и ги закарахме в цех „Металообработване“ при „Комбинат за услуги“. Там ще правим катамарана.
28. 03.
Отидох в гр. Стралджа. С приятелите ходихме в работилницата на АПК да търсим двигател за нас. Неуспешно! Обещаха да ни подарят един двигател от мотоциклет „ИЖ“.
31. 03.
Работихме на катамарана до 01.00 ч. сутринта. Прихванахме капака на едната бака.
01. 04.
До 22.30 ч. работихме на катамарана. Прихванахме капаците на всички баки. Катамаранът придоби външен вид.
06. 04.
Заварявахме баките. Работихме до 02.00 ч. сутринта на 07.04.1977 г.
07. 04.
Търсих в „Топливо“ дървен материал за палубата.
09. 04.
От 12.00 до 17.00 ч. работихме на катамарана. Боядисвахме го с алкидна боя (син цвят).
12. 04.
Купих от „Топливо“ дъски - 3 м.и 2,50 м. за палубата.
20. 04.
Отидох в с. Камен, община Стражища при свако Христо и заедно с него отидохме да търсим дизелов двигател в МТС-то. Свако Христо е дългогодишен уважаван майстор там и ни обърнаха внимание. Приказвахме с главния инженер и той ни прати при инж. Чернилов.
21. 04.
Сутринта в с. Камен се срещнахме с инж. Чернилов. Предложи ми един двигател от шаси с пробит блок. Не става! Ходих да търся в град Стражица, обаче и там няма.
26. 04.
Ходих в завода за дизелови двигатели „Васил Коларов“ в гр. Варна. Предложиха ни два модела – за 1770 лв. и 1900 лв. Много са скъпи за нас.
27. 04.
Успех! Ходихме в град Свищов. Намерихме дизелов двигател в една потънала лодка в р. Дунав. Трябваше да слушаме по Радио „София“ кога ще падне нивото на реката, за да можем да извадим двигателя.
12. 06.
Правихме воден поход по р. Янтра с ученици от Телферното училище. От с. Ценово до с. Новград оставих лодките да продължат и отидохме в гр. Свищов с обслужващата кола „Ниса“ на училището да извадим двигателя от реката. Нивото беше паднало и лодката се беше показала леко, цялата пълна с тиня. С неимоверни трудности освободихме двигателя и го извадихме от лодката. Освободих колата да вземе лодките от с. Новград и се върнахме с влака. След това с таксиметрова кола „Волга“ взехме двигателя от гр. Свищов. При спускането на двигателя с телфер в цех „Металообработване“ пукнахме блока, обаче намерихме друг.
30. 07.
Правихме проби на катамарана в язовира на гр. Лясковец. С камион закарахме елементите на катамарана до там. Бяха дошли да ни помагат много наши приятели, които нямаше да участват в пътешествието, даже цели семейства.
31. 07.
Разглобихме катамарана и вечерта се върнахме в Горна Оряховица.
14. 08.
Участници във водния поход с катамарана: Димитър Тодоров, Георги Данов, Венелин Апостолов, Иван Филипов, Стефан Хаджиев.
Изпратени от туристическото дружество „Сотир Зринов“ – Горна Оряховица: Цветанка Танчева, Киро Кабакчиев, Любомир Анастасов, Пейчо Пеев.
15. 08
От днес съм в отпуска. Цял ден уреждах формалностите по заминаването. През нощта отново имах работа по донатъкмяването на катамарна. Разбрахме, че не можем да съберем всичкия багаж в един камион и Цветанка Ганчева и шофьорът отидоха да търсят друг. Към 12.00 ч. натоварихме двата камиона и потеглихме на път. В камионите се возехме аз, Цеца и Пейчо. Към 21.00 ч. пристигнахме в гр. Видин. На ЖП гарата ни чакаха Любо и Киро, които бяха тръгнали с влака в 01.45 ч. и цял ден ни чакаха във Видин. Преспахме на лагер до една бензиностанция.
17. 08.
Станахме към 6.30 ч. и намерихме подходящото място за сглобяване – гребната база в гр. Видин. През деня сглобихме баките и основната конструкция на катамарана. Купихме 180 л. нафта за двигателя от „Петрол“. Към 21.30 ч. с влака пристигнаха Георги, Иван и Венелин.
18. 08.
Сглобяваме двигателя и се стягаме за път. Имаме проверка от корабната инспекция във Видин.
19. 08.
Тръгнахме в 06.10 ч. от Гребна база – Видин. Включихме двигателя в 6.15 ч. В 06.40 ч. минахме километър 787 по Дунава. В 07.30 ч. – километър 780. В 08.50 ч. спряхме двигателя. Имаме проверка от корабната инспекция в гр. Лом. Към 11.00 ч. двигателят се повреди – счупване на карето на вала. Налага се ремонт на брега. Около 15.45 ч. включихме двигателя и отново потеглихме. Към 18.00 ч. пристигнахме в гр. Лом. През нощта имаше буря със силен вятър.
20. 08.
Потеглихме от гр. Лом в 08.30 ч. с включен двигател. В 11.30 ч. изключихме двигателя и продължихме на платно. В 11.50 ч. минахме километър 715 по Дунава. Продължава да духа попътен вятър. Имахме малко произшествие – Стефан се хвърли да плува, но изостана от катамарана и се наложи с Георги да го спасяваме. Спряхме да нощуваме до с. Остров на километър 665 по Дунава.
21. 08.
Потеглихме в 09.30 ч. с включен двигател при насрещен вятър. В 10.30 ч. нова авария – редукторът на двигателя изключва и хлопа. Продължихме на платно, обаче вятърът не е много благоприятен. Нощувахме на Загражден – километър 625 по Дунава. Лагерувахме заедно с участниците в международната дунавска регата за гребни лодки ТИД.
22. 08.
Спряхме да нощуваме между километър 574 и 575 по Дунава (близо до остров Белене). Мястото беше много удобно, с много дърва за огъня. Комарите бяха като врабчета – едри и многобройни. През деня пътувахме при благоприятен вятър.
23. 08.
В 12.00 ч. пристигнахме при Гребна база - Свищов. Постоянно имахме сериозни проблеми с ходовата част на двигателя. Решихме да прекратим похода и да върнем двигателя на собственика му в Свищов. Преспахме на катамарана, през цялата нощ валя дъжд, брезентът на „каютата“ пропускаше и на сутринта бяхме мокри като мишки.
Изпратените от туристическото дружество участници плаваха малко с нас и си заминаха. До края на похода останахме петимата строители на катамарана.
24. 08.
Изпратих останалите на хотел в Свищов да се постоплят, а аз останах цял ден на катамарана. Към 17.00 ч. дойде с камион от Горна Оряховица Цветанка Ганчева. Тя беше координатор между нас и Туристическото дружество. Закарахме катамарана в м. Паметниците край Свищов и започнахме да го разглобяваме. След това всички отидоха да спят в хотела, само аз и шофьорът спахме в камиона.
25. 08.
Сутринта разглобихме катамарана и го натоварихме на камиона. В него пътувахме аз, Цецо и Венелин. Към 16.00 ч. пристигнахме в Горна Оряховица и разтоварихме камиона.
26. 08.
Разкарахме с такси багажа, който бяхме взели назаем. Оправих си финансовите въпроси със секретаря на туристическото дружество Тодор Нанов.
Продължителност на похода – 5 дни
Дължина на похода – от Видин (километър 791) до Свищов (километър 550).
Преплавано разстояние – 241 км по течението на река Дунав.
