Не че днес горнооряховчани разполагат с много басейни, където да се разхладят в летните жеги, но преди 100 години и толкова не е имало. За сметка на това обаче хората са били много по-смели и изобретателни в търсенето на спасителната хладина. А горещините се оказват подходящ повод за купони и близко общуване сред природата.
Горна Оряховица, началото на 20 век. Лято, жега, няма климатици, няма басейни, дори вентилаторите са рядкост. Пък нравите дори не позволяват да разголиш космати гърди или пищно шкембе, както е прието днес. И къде се спасявали от жегата?! В Янтра, разбира се. Като не само намирали хлад, но и превръщали кажи-речи всеки летен уикенд във фиеста.
В края на всяка седмицата местностите Деветте огне и Буровата мелница между Русенския мост и село Циганово (днешна Правда), както и под Софийския мост се превръщали в гореща плажна зона, окупирана поне за два дни от горнооряховчани.
Под Софийския мост се научих да плувам, помня как по-младите скачаха от моста във вира долу. Помня и веселбите на по-възрастните, разказва Христо Димов – Лучето.
Същите спомени разказват, и то от много по-ранни години, снимките, които той вади от колекцията си.
Сезонът за партита, пикници (по новому) или просто гуляи на теферич (по традиционен български) се откривал още в ранна пролет и продължавал до късна есен. Но особено в летните жеги всички искали да избягат от напечения град и да намерят малко хлад край реката.
Но то не било само да се натопят във водата. Горнооряховчанин без добро пиене и стабилно замезване дори в реката не влиза. Още в петък сутринта започвало приготовлението. Домакините запретвали ръкави за любимите гозби – горнооряховски гювеч, кокоша яхния, баници и други специалитети в петък вечерта се носели във фурните, обслужващи петте махали на града. Цяла нощ фурнаджиите печали вкусотиите, а към 10-11 часа в събота всеки си вземал готовата тава. През това време се подготвял целия багаж за двудневната ваканция и по обед всичко се натоварвало на каруци, федери, по-заможните наемали коли или камиони. Петьо Кецето и Драгни Дончев били първите предоставящи коли за тази цел, Евстати Арнаудов осъществявал обществени превози в цялата горнооряховска околия.
Дебаркирането на речния бряг също било нелека задача. Особено в жегите, когато трябвало да мислят как да запазят свежестта на продуктите и да охладят напитките. Копаели се ями, които застилали със слама и после насипвали лед, взет от лимонадената фабрика „Малина”. Върху него слагали това, което трябва да запазят, засипвали със слама и така се получавал древен тип хладилник. Всеки носел ракия, сайдер, пиво, вино в огромни количества. За бърза консумация напитките се охлаждали на течаща вода, а в импровизирания хладилник слагали нещата за другия ден.
По-големите момчета къпеха конете и се състезаваха. И аз с братовчедите Тодор и Петър Генералите участвахме в надпреварата коя махала има най-бързи коне. Стефан Шопа и брат му Асен от махалата на „Св. Атанасий” бяха сред най-бързите. През това време жените перяха дрехи и черги на бързеите и ги мятаха да се сушат на слънце.
Мъжете ловяха риба и каквото хващаха се опичаше или пържеше още същата вечер. За по-големите шарани се изкоповаше трапче, в което се палеше огън, рибата се увиваше в едни големи зелени листа и така се слагаше над въглищата, а отгоре пак се насипваше жар. Ставаше страшно вкусно. Режеха се мезета, цвърчаха мръвки. Касапите носеха големи кофи с кайма и хвърляха на скарите едни големи кюфтаци. Идваше и Лясковската музика, за да весели народа, спомня си Лучето.
И така веселба до късно през нощта. Неделя било ден за почивка и къпане в реката. И късно следобяд цялата чаршия се раздигала и всеки се прибирал в напечената си градска къща с идеята как ще се върне при хладната река след няколко дни.
Днес младите имат други забавления и други начини да избягат от жегата, но все пак бих пожелал за всички ни да имаме чисти реки като тогавашните Янтра и Росица и нашите деца и внуци да могат без страх да се къпят във вировете им, както и ние сме го правили, казва Лучето.
Елена ВЕЛКОВА
