Четвъртък, 30 Юни 2022
            
Общество

24 юни - Еньовден (Яновден, Иван Бильобер, Иванден, Драгайка)

  24.06.2022 05:12
24 юни - Еньовден (Яновден, Иван Бильобер, Иванден, Драгайка)

Според народните представи на 24 юни българите честват Еньовден – ден, в който слънцето започва бавно да клони към зимата. Народът казва: „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Еньовден съвпада с лятното слънцестоене. Празникът се нарича с различни названия, локални и регионални: Яневден, Иванден, Иван бильобер, Иван брульо, Еньовден и Драгийка и други. Вярва се, че който види сутрин рано окъпалото се в жива вода "играещо" и "трептящо" слънце, ще бъде здрав през цялата година. Всички наблюдават сянката си, ако я видят цяла, това вещае здраве. В нощта срещу Еньовден тревите и билките имат най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева на слънцето. Затова на Еньовден, рано сутринта, всички жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година. От еньовденските треви и цветя, които се събират, най-първо е еньовденчето, познато като янювичка, йенювка или Иваньо – цвекье. От него и другите билки се правят еньовски китки и венци, които връзват с червен конец. На места, колкото са хората в семейството, толкова китки се приготвят. Вечерта ги оставят навън или под стряхата и по това дали на сутринта китката е свежа или не, гадаят за бъдещето на всеки. За да освободят болните от зли сили ги окъпват с водата, в която са накиснати билките. На места правят голям еньовденски венец, през който всички се провират за здраве. Вярва се, че дори и изсъхнал, той има лечебна сила. С тези билки и треви се лекуват и бездетни жени, прогонват се зли сили и духове (таласъми и караконджоли), правят се магии за любов и омраза, да се залюбят или намразят моми и момци, за отделяне на мома от змей. Еньовден е свързан с много обичаи от магически характер, които имат стар, предхристиянски произход, което е отбелязано в Синодика на цар Борил от 1211 г.

През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея. На този ден всички се къпят за здраве, ходят по лековити извори, кладенци и чешми, „защото слънцето изгрявало окъпано и там се къпели и болестите“. В Западна България вярват дори в лечебната сила на еньовската роса.

Характерен е обичаят за грабене на плода (млякото или маслото) от бродници, магьосници и вещици, наречени житомамници. Това са жени, които през нощта отиват в чуждата нива и символично оби­рат житото, откъсват най-едрите житни класове и ги занасят на своят харман. Te слагат на гръб подница и лъжица, като произнасят заклинания:  „Ела,  жито,  при  мене”. През нощта срещу Еньовден обират с престилка и росата, за да я изцедят в своите ниви. Вечерта срещу празника всеки стопанин зажънва по няколко класа от своята нива, за да я намерят бродниците вече обрана. На празника млади жени изплитат плитка от жито, като слагат на кръст плитката и ръкойката, с цел плодородие. Песните за магьосниците са свидетелство за ролята на народната поезия като носителка на народното знание и жизнен опит. Еньовденските песни засягат главно темата за бране на билки, за болести, за змейове и самодиви.

В Сборника с народни умотворения на Михаил Арнаудов змей­ове и змеици са представени в чисто битова обстановка, в обик­новени житейски отношения с хората и често са въплъщения на представите за младост и любов.

На Еньовден се гадае за здраве, женитба и плодородие. В сплетения голям венец от горски цветя и треви задължително е еньовчето - царят на билките. Събират се общо 77 билки и половина, сред тях са невен, вратига, комунига, жълт и бял равнец, джоджен, маточина, здравец и други. Вярва се, че половината билка е най-лековита и носи магическа сила. На празника се пресъздава и обичая Еньова буля, пеят се песни за любов и берекет, а момите гадаят какъв момък ще е бъдещият им жених. Тези гадания са включени в т. нар. надпяване на пръстен или китка, който наподобява ладуването. С много жизнерадост и хумор са изпълнени еньовденските припевки на пръстените. Изградени като загадки, те раз­криват много страни от народния бит и светоглед, построени върху метафори и сравнения.

В Югоизточна и Североизточна България за гаданията в деня преди празника момите приготвят китки и ги поставят в котле с т.нар. мълчана вода. Съдът се покрива с престилка и се оставя да пренощува "под звездите" под трендафил. Сутринта момите приготвят Еньовата буля (четири - пет годишно момиче, облечено с булчински дрехи, с червено було и булчински украси на главата). Цялата група обикаля селото, като момите носят Еньовата буля. Спират на всеки водоем и излизат на полето, като пеят еньовденски песни за плодородие и любов. По време на цялото шествие Еньовата буля маха с ръце, имитирайки летене. Към нея се отправят въпроси за бъдещата реколта, а случайните отговори се приемат за предсказание. След обиколката групата се връща в къщата, където е оставено котлето. Там девойките пеят песни – предсказания, а на моминските китки гадаят за женитба. Елементите на този празник показват общата насоченост и гаданията, които се извършват за предугаждане на здраве, благополучие, запазване на плода от обиране и семейно щастие. Отново проличава древният култ към соларния символ, към всичко, което обуславя плодородието в дома и в селскостопанската дейност.

„В Горнооряховско, момите за омъжване, рано преди изгрева на слънцето, увиваха /всяка за себе си/ големи венци от еньовче и слез /надена трева/ и се препъхваха до три пъти през венеца. На връщане от полето към дома си, всяка наблюдаваше кой ерген ще срещне, защото според вярването, за него било предвещано да се омъжи през годината. Къпането в реката преди изгрева на слънцето на Еньовден с венци от билки на главата, е за здраве на момите и e свързано с лековитите извори. В някои селища в България се  организира - празник на лековитата вода….На деня се прави и гадаене за бъдещето от "Еньовата булка". Това е невръстно момиченце - първа рожба, което мълчаливо напълва котел с вода, в която момите за втората половина на годината, пускат китки  със сребърна или златна паричка, или пръстен. Водата в котела се оставя да пренощува на открито, „за да я видят звездите.” На сутринта на празника,  при много песни и наричания от момите „булката” вади със завързaни очи една по една китките. По първо извадената китка се нарича, коя ще се омъжи през годината”/Давидов,, 1989: 38/.

Еньовден свързваме с обичая да се берат билки. Според нашите баби в нощта срещу празника те имат магическа сила. Очарованието и магнетизма на този ден са толкова силни, а нощта е най-потайната и мистериозната. Тогава всяко предсказание се сбъдва.

Това са обредите и обичаите, свързани с лятното слънцестоене, годината вече е преполовена, предстоят последните плодоносни месеци, след което идва зимата.

Изготвил: Теменуга Йорданова - етнолог, уредник в Исторически музей – Горна Оряховица


Ключови думи
Еньовден