Забравени архитектурни съкровища събират в български села, сред които Къпиново, Килифарево и Пчелище, две млади архитектки

Две млади архитектки събират незабелязваната красота на къщите от миналия век в българските села. В резултат е създаден влог „Архитектурни съкровища - на село”, който пък е част от проекта „Архитектурното наследство на българските села - елементи, стил и похвати” на Елена Стойчева и Надежда Сучева. Двете реализират идеята си в партньорство със сдружение „Фабрика за идеи” и сдружение „Мещра” и с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.

Екипът в Търновско

На 5 юни в новия културен център „Топлоцентрала” беше премиерата на първите епизоди, пуснати във влога. Видеото и снимките са направени с помощта на оператора Десислава Тодорова. На представянето присъстваха много колеги на авторките, специалисти и хора, загрижени за опазване на културната и историческа памет. А обсъждането тръгна в посока как да се помогне на хората да видят ценността на това, което притежават и как то да бъде запазено.

Елена и Надежда пропътуват стотици километри, за да съберат своите съкровища. Едно от пътуванията им ги отвежда в търсене на Къщата на Мадам Бътерфлай в Къпиново. От там попадат в Килифарево и Пчелище и си тръгват с нагласата да се върнат отново, защото времето на едно пътуване е кратко, за да отговори на всички въпроси.

Но всичко започва от Северозападна България. Елена и Надежда се срещат покрай съвместна работа за „Резиденция Баба” – проект на „Фабрика за идеи” за свързване на млади хора с живота в полуизоставени села. В едно такова село се запознават двете архитектки и споделят своя общ интерес към селската архитектура и откриването на неочаквани съкровища в малки населени места. Направили няколко съвместни пътувания и лека полека се избистрила идеята за проекта им. Той бил одобрен от Национален фонд „Култура” и с отпуснатото финансиране успели да създадат четири серии за влога „Архитектурни съкровища - на село”, който върви като канал към „Резиденция Баба” и да създадат уеб сайт ruralheritage.bg.

Тъй като нямат специализация по културно наследство, ползвали услугите и на специалисти. Сдружение „Мещра”, което изследва традиционни техники и похвати и прави обучения за работа с естествени материали, много помага.

Проектът е реализиран в три посоки – Търновско, Северозападна България и Вършец. Срещнали много съпричастност от местните хора, които ги допускали в домовете си, разказвали им историите на старите къщи. А някъде имали и местни водачи. В Ново село, Видинско ги завел арх. Румен Джагаров, който им показал интериора на своята стара къща, която реставрира. В Делейна пътували сами. Там искали да изследват интериора на къщи от 60-те до 80-те години на миналия век, чиито стаи са със специфична рисувана мазилка, правена от един местен майстор. Съвсем случайно Надежда попаднала на наследници на този майстор, които ги поканили вкъщи, показали им стаите, нагостили ги и разказали за технологията.

Интериори от Делейна, Видинско

Първата посока обаче била към Търновско и тук ги привлякла една снимка, пратена им от колега – арх. Радомир Данков, който станал техен гид в региона. Той им показал къща, наречена от самия него „Къщата на Мадам Бътерфлай”, защото му напомняла на декор от оперното представление. В търсене на къщата попаднали на един уникален местен водач – г-н Къдрев, който имал необятни познания за своето село. Къщата на Мадам Бътерфлай е малка едноетажна, с много красиви орнаменти, които могат да се причислят към сецесиона, но не съвсем. Подобни елементи открили и на други къщи в селото – всички си приличали, но имало и разлики. Тези къщи нарекли „Сестрите на мадам Бътерфлай”. Техният местен водач им разказал за миналото на Къпиново като село на градинари гурбетчии, които работели по градините в цяла Европа. Завръщайки се, те носели не само пари, които да инвестират в нови къщи, но и идеи от Виена, Будапеща и т.н за подредбата и украсата им. Идеите идвали от различни архитектурни столове, а в селото с тях се заемали местни майстори. И така се родил един местен еклектичен стил, а в селото се появил цял един архитектурен ансамбъл. Явно един калъп от тези орнаменти се е харесал много и са го ползвали масово. Вероятно и в съседни села има подобни елементи, но това ще установим при следващи пътувания, разказва Елена Стойчева.

Къщата на Мадам Бътерфлай в Къпиново

В Килифарево, за което по-късно разбрали, че е град, попаднали малко случайно заради една прекрасна изоставена вила в покрайнините. Влезли в градчето и на центъра открили още подобни съкровища с фасади, които биха искали да проучат повече. Там обаче видяхме ремонти, които заличават старите фасади и това ни накара да си дадем сметка, че на тези къщи им остава съвсем малко, казва Елена. Сега влиза програма за саниране и на еднофамилни жилищни сгради. Нормално е хората да искат да направят домовете си енергоефективни, но това ще унищожи цял период от нашето културно наследство, ако се прави без уважение към старите фасади, смята архитектът.

Килифарево

Няма кой да отвори старите порти

Тук въпросът опира до ценностите ни като цяло. Как хората да преосмислят стойността на това, което имаме и как да не го загубим. Гордеем се с останки от римско време или от Средновековието, но нямаме никакво отношение към тези къщи отпреди 100 години. Не ги смятаме за ценни, защото не са достатъчно стари, но те също са част от нашето културно наследство, нищо че не са регистрирани като културни паметници. Бихме искали да продължим нашия проект в тази посока и да променим мисленето на хората, за да спасим тази съкровищница, казва Елена.

При представянето в „Топлоцентрала” също станало дума, че нямаме достатъчно изследвания на селската архитектура и според проф. Тодор Кръстев, който е специалист по културното наследство, това е една абсолютно непроучена област. Лошото е, че докато се проучва и документира от ентусиасти като Елена и Надежда, тя изчезва с бързи темпове.

Тази къща е била от Сестрите на Мадам Бътерфлай, но санирането е заличило уникалността й

Нашата идея е да алармираме, че можем да загубим част от наследството си. В повечето села, през които минахме, тези къщи или се рушат, или стоят празни. Видяхме много големи домове, строени с идеята, че няколко поколения ще живеят в тях заедно. Младите обаче вече ги няма, а къщите грохват докато ги чакат. Тъжно е, като си помислиш с какви надежди и обич са ги вдигали, а сега няма кой да отвори портите, споделя Елена.

За щастие има тенденция за връщане към селото. Но това пък е свързано и с опасност, че с неизбежните ремонти ще си отиде красотата на автентичните фасади. Всеки иска нещо ново и модерно и това е нормално, но трябва да имаме и усещането за ценност. Погрешна е представата, че старото не може да бъде осъвременено и да стане функционално. Има начин да се запази красотата на старата къща и тя да стане удобна за живеене. Вярно е обаче, че това иска повече време, повече мисъл и може би повече средства. За съжаление опираме и до другия проблем – липсата на майстори. В последните години от България изтекоха много мозъци, но и много ръце. Загубило се е много знание и усилията на Сдружение „Мещра”, което опитва да учи на стари похвати новите майстори е похвално, но не решава проблема, споделя още събирачката на архитектурни съкровища.

Пчелище

Самата Елена има доста интересен професионален опит, който всъщност тръгва от архитектурата, но я отвежда към културата и режисурата. Следвала е архитектура в Берлин. После работила във Виена и още там започва да променя профила си от човек, който чертае сгради към човек, който работи по процеса за съвместно живеене. Работила е в бюро, което се е специализирало в разработка на проекти за вдъхване на живот в запустяващи селища. Идеите идвали от местните жители, концепцията се разработва от бюрото, а след това политиците са захващат за реализацията.

При връщанията си в България започнала да се занимава с филми и режисура и когато дошла пандемията и се наложило да си остане за по-дълго, започнала да учи режисура в НБУ. Междувременно участвала в проекти на „Резиденция Баба”, където срещнала Надежда Сучева и се родила идеята за архитектурните съкровища.

Надежда Сучева има собствено студио за архитектура и вътрешен дизайн. Била е част от екипа на групата „Термално – нормално”, която се бори за опазването на термалното богатство на България - още едно богатство, което не приемаме като ценност, която иска грижа.

В по-дългосрочен план бихме искали да продължим нашия проект, който в момента само документира елементи от една култура, заплашена от изчезване. На следващия етап бихме искали да говорим за проекти, които да помогнат за спасяването на тази култура, казва Елена Стойчева. На събитието в „Топлоцентрала” получили подкрепа, с която се надяват да променят нагласите на много хора. От това ще зависи каква част от архитектурните съкровища, които те откриват, ще оцелеят.

За архитектурните находки в Къпиново, Пчелище и Килифарево Елена и Надежда ще разкажат на фестивала „48 ч. Варуша Юг” от 18 до 21 август във Велико Търново.

Елена ВЕЛКОВА