Понеделник, 22 Авг 2022
            
Горна Оряховица Други

21 май - свети равноапостоли Константин и Елена

  21.05.2022 06:25
21 май  - свети равноапостоли Константин и Елена

Денят, в който християнската църква почита светите равноапостоли император Константин Велики и майка му Елена, е 21 май. През 313 г. император Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия в Римската империя. Започва строителство на християнски църкви и манастири. През 325 г. в Никея се свиква Първия вселенски събор, който осъжда арианската ерес. Царица Елена посещава Йерусалим, открива животворния кръст Господен и издига много църкви във Витлеем и Елеонската планина.

От този ден отбелязваме краят на пролетта и прехода към лятото. В аграрен план това е времето, през което магически трябва да се осигури бъдещо плодородие и здраве. Обредните практики, насочвани всякога към божествата на огъня и слънцето, сега "минават" под патронажа на св. Константин и Елена: посещение на църквата (запалване на свещи); почистване на свещените извори (и пиене на вода от тях, т.нар. ритуално очистване); обредно хоро начело с иконите; играта в огъня (чрез която се "проверява" благоволението на светеца); курбанът-жертва.

В България народният култ към св. Константин и Елена е много развит в Странджа планина, където празника наричат Костадиновден. На този ден не се работи. За него е характерен обичаят нестинарство или игра върху огън. До 1912-1913 г. обичаят редовно се изпълнява от българското и гръцко население в Странджа. До 60-те години на ХХ век се среща в село Българи, където в наши дни се възобновява. Произходът на обичай като нестинарството остава неизяснен. Известни са предположенията на редица учени, според които българите възприемат танца от гърците, от обичаите на късноантичното тракийско население или от прабългарското шаманство.

Нестинарството се счита за Божия дарба. Нестинарите са посредници, медиатори между висшето и низшето, между небето и земята, с чиято помощ се увеличава магическата мощ на социума. Самата етимология на думата – нестия, подсказва връзката на нестинарите като сакрални лица с древните божества на домашното огнище и огъня-закрилник. Те осъществяват и връзка с отвъдното, с чиито предсказания ще осигурят успеха в новия аграрен цикъл. Нестинарите продължават традициите на първожреците в древните мистерии; независимо че в по-късни времена "прихващането", т. е. трансът се схваща като "изпълване от духа на християнския светец". Задължителното жертвоприношение и обредното раздаване на курбана, общата трапеза и връзването на люлки от момците и момите също свързват празника с идеята за преходност. Това  е периодът, в който силите на хтоноса се активизират. Значителна част от обредно-магическите практики е насочена към омилостивяване на злото и осигуряване на покровителството на свръхестествените сили. 

Нестинарството се предава по наследство. Нестинари стават и мъже, и жени, като последните трябва да са на възраст, на която вече не могат да раждат. За главна нестинарка се избира най-възрастната жена, чиято къща наричат конак или столнина. Там в червени калъфи, наричани ризи, се пазят свещените икони на св. Константин и Елена. Там е и свещеният нестинарски тъпан, който се използва само при игрите върху огън.

Сутринта на празника нестинарите и тъпанджиите се събират на конака. Главната нестинарка ги гощава и ги отвежда в параклиса при иконите, които прекадява. Шествието тръгва към аязмото на светците /там, където има лековита вода/, най-младият нестинар носи иконата на св. Константин и Елена, окичена с цветя. Носят се и църковните хоругви и другите икони. Шествието се придружава от тъпана и гайдата. Когато стигнат определеното място, свещеникът отслужва литургия и благославя донесените курбани - обреден хляб, сирене, печени овни и шилета. Започва веселие, извиват се хора, пеят се песни, организират се борби и състезания.

След като се стъмни, всички отиват на мегдана, където през деня е горял огън, там е останала само жаравата. Гайдата и тъпанът засвирват „нестинарска свирня” и в такт с нея нестинарите обикалят около огъня. Един по един биват „прихващани” от светците, така изпаднали в екстаз, нагазват с боси крака в жаравата. Пред себе си държат иконата на св. Константин и Елена, стъпват ситно-ситно и от устата им се отронват думите „въх-въх”.

По време на танца, нестинарите установяват контакт със светците, чрез транса придобиват способност да разговарят с мъртвите и да пророкуват. Спомените на старите и мъдри българи разказват как нестинарите вещаят радостни и сити дни, предсказват бедствия, болести, дори войни. По време на танца си, нестинарите виждат св. Константин, който със стомна гаси въглените под краката им, така ходилата им остават необгорени. Иконата се връща в конака, за следващата година.

В Южна България св. Елена се приема за повелителка на градушката и се почита за предпазване. Според народните представи в Родопите за това природно бедствие - „Сирница го подсирва, Тодорица го мята, а св. Елена в ръкава го носи”; т.е. „Еленка носи в ръкава на бялата си риза градушката”, пуска я оттам тогава, когато иска да накаже хората за това, че не я почитат. В народните песни, с които хората се обръщат към светицата се пее за желанието им, Елена да отпрати облаците в гората.

В Родопската област Костадиновден е празник почитан от овчарите, и се нарича Предой, Мандра или Отбив. Както се вижда от наименованията, на този ден овчарите доят овцете и отлъчват агънцата от майките им. Устройват се общи трапези край „къшлите”. В тракийските села този ден е известен като Кърчана.

На 21 май празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Косю, Коста, Динко, Елена, Елица, Илонка и други. Нека бъдат здрави и благословени.

Изготвил: Теменуга Йорданова, етнолог, уредник в Исторически музей – Горна Оряховица

 


Ключови думи
нестинарство
Последни
Седмицата
Анкета
Спазвате ли трите Д - дистанция, дезинфекция, дисциплина?

Резултати