Около 40% от заразените с коронавирус развиват пост-ковид синдром. Това коментира д-р Ели Маринова, началник на Второ вътрешно отделение в МБАЛ "Св. Иван Рилски" в Горна Оряховица. За повече от две години от началото на пандемията отделението в стационара многократно бе трансформирано в ковид отделение.
По думите на д-р Маринова, пациентите, преболедували ковид и развили такъв синдром, месеци след инфекцията имат различни оплаквания – хронична умора, задух, кашлица, сърдечни, бъбречни, стомашно-чревни или чернодробни оплаквания, проблеми с паметта, психиката и други. Затова тя съветва, че е необходимо да се наблюдават дълготрайните последствия на преболедувалите, да не се подценява риска от усложнения, да се провеждат навреме консултации със съответните специалисти и при необходимост – болнично лечение.
"В началото на тази година в края на петата вълна броят на новозаразените и нуждаещите се от хоспитализация намаля. От 1 март възстановихме нормалната дейност на Второ вътрешно отделение с 11 ендокринни и 14 пулмологични легла. Сега се борим с дълготрайните последици от COVID 19 – т. нар. пост- ковид синдром", обяснява д-р Ели Маринова.
По думите й, при голяма част от преболедувалите се налагат повторни хоспитализации – много често при диабетици поради лош гликемичен контрол и при хронично белодробно болни с чести екзацербации на болестта. "Една от най честите причини за увеличен брой хоспитализации при пациенти със захарен диабет е наслагването на пост- ковид, което води до тежки и дълготрайни последици. Самото лечение с кортикостероиди влошава кръвните захари и това може да остане дълго време след излекуване на инфекцията", допълва тя.
"Често в хода на лечението на вируса установявахме новопоявил се диабет, който до този момент е бил недиагностициран или пък провокиран от стрес или вследствие на лечение с кортикостероиди. При много от болните с коронавирус наблюдавахме неконтролируеми кръвни захари, както при пациенти с доказан захарен диабет, така и при новооткрит диабет тип 2 и тип 1 при млади хора. Като причина за това обсъждахме възможността за пряко или косвено увреждане на бета клетките на панкреаса.
След ковид вълните през тези две години се отчита ръст на пациенти с декомпенсиран захарен диабет, както и с обострени хронични белодробни заболявания - ХОББ, астма, насложени бактериални инфекции след ковид, прояви на белодробен микротромбемболизъм. Зачестяват и пост-ковидните сърдечносъдови усложнения – ритъмни и проводни нарушения, прояви на сърдечна недостатъчност, миокардити, стенокардни оплаквания, миокарден инфаркт, дълбоки съдови тромбози.
"При немалък брой хоспитализирани диабетици с влошен контрол на кръвните захари се отчита стресът по време на пандемия, страх от посещение при личен лекар и специалист, намалена физическа активност, влошено хранене, наддаване на тегло. Лечението се провежда в зависимост от типа на диабета: при тип 1 – винаги с инсулин; при тип 2 – избираме различна терапия спрямо конкретния пациент и стадия на заболяването. За щастие разполагаме с модерни инсулинови и неинсулинови медикаменти, които ни дават възможност да изберем най- подходящото лечение спрямо профила на пациента", обяснява още д-р Маринова.
Според д-р Маринова, борбата с последствията от коронавирусната инфекция е новото предизвикателство пред медиците. Тя е категорична, че са необходими не по-малки усилия, висока квалификация и съвременни лечебни средства, за да успяват медиците в хуманната си грижа и отговорност към пациентите.
