Вторник, 27 Сеп 2022
            
Горна Оряховица Други

Христо Димов - Лучето за бозата на македонците, млякото, което се реже с нож и как дребният бизнес заобиколи комунизма

  03.04.2022 10:42
Христо Димов - Лучето за бозата на македонците, млякото, което се реже с нож и как дребният бизнес заобиколи комунизма

Комунизмът в България идва с масовата национализация и колективизация и ликвидирането на частната инициатива. Но шепа дребни занаятчии и животновъди успяха да заобиколят някак системата и да запазят малкия си бизнес доста време след налагането на социалистическия модел на производство. За тези станали легендарни майстори, най-вече на храни, в Горна Оряховица разказва Христо Димов – Лучето.

Вкусът на старите закуски, мляко и боза не се забравя и въобще не може да се сравни с днешните, твърди колекционерът, изпаднал в носталгия по детството, в което храната сякаш била по-истинска.

Бай Христо Косъма имаше фурна срещу Съда, където сега е нотариус Петя Лапчева.

През седмицата освен хляб правеше и закуски – един ден кифли, на другия ден гевреци. Пълнеше една кошница и ги продаваше из града. Печеше и фъстъци с черупките, тиквени и слънчогледови семки, които продаваше по разни масови събития. В събота и неделя във фурната му горнооряховчани печаха гювечи, гърнета и въобще по-засуканите празнични манджи, спомня си Лучето. Синът на Косъма – Тодор, станал майстор в новооткрития Хлебозавод в началото на 60-те години. Той също правел хубав хляб като баща си.

Гали Бозаджията дошъл от Македония и както си личи от името, правел боза.

Работилничката му била където днес са тухлените блокове срещу хотел „Раховец”. Разнасял бозата си по всички сладкарници в града, които никак не били малко.

В най-северния ъгъл на мястото, където сега е Общината, имало още един Бозаджия – Коста, който също бил македонец.

Майсторите продавали бозата си и из града, като я носели в гюмове и отсипвали на всеки, който иска да си купи в негов съд.

Бай Гали Бозаджията е легенда за Горна Оряховица не само заради вкусната боза, казва Лучето. Той бил един от видните юнаци – активисти на гимнастическото дружество и участвал във всичките му прояви и пътувания, дори и в чужбина.

Зад днешната Поща, в уличката между ДСК и колетното дядо Боги Македонеца правел сироп. Беше невероятен майстор, цяло лято имаше опашки от желаещи да се разхладят. Правеше и сладолед, който разнасяше с количка из града и така го продаваше, разказва Лучето. Имал трима синове и една дъщеря – Милица, майката на един кръчмар от по-ново време Димитър Маслината. Единият от синовете на дядо Боги – Полито, станал кръчмар, но в държавния вече ресторант „Червено знаме”. Другият – Георги, бил художник, а Фидан – зъботехник. По-късно машините на дядо Боги били купени от Обрито, който ги закарал на Гарата и там продължил да прави сироп и сладолед.

Христо Ваката имал магазин в Халите, където продавал месо, а иначе из целия град продавал своето мляко. Обикалял с едно конче и малка каруца и хората купували от него прясно мляко.

Бай Коста Млекаря също снабдявал горнооряховчани с кисело и прясно мляко. Той имал двуколка с брезент и конче, които натоварвал сутрин с мляко от мандрата, която се намирала на ъгъла между „Дунав” и „Македония” – до мостчето на дерето срещу Полицията. Мандрата беше на Габровлията, а сутрин като отивахме на училище, обичахме да минаваме от там, защото мандражиите ни даваха прясно сирене и кашкавал, връща се в детството Лучето.

Колю Млекаря държал стоката си в избите на къщата на Христо Бръчков – днешната къща на Барабината. Прясното мляко било в гюмове, а киселото в алуминиеви тави и се режело с нож, за да се отсипе на клиента.

Бай Колю Бабата правеше най-хубавите милинки и банички. Фурната му беше двуетажна, където сега е ГУМ и винаги имаше опашки, спомня си още Христо Димов.

Няма как да се пропуснат и амбулантните търговци. Иванчо Семкаджията продаваше семки по мачове и масови събития. Баба Райна Пурито и баба Любка, която продаваше „гащи с дупка”, бяха едни от първите сергиджии. Иван Комуто, на музиканта баща му, също имаше сергия. Обикаляха със сергиите си сборове и панаири из цялата околия. Баба Райна Пурито беше известна и че опъваше дайрета и тарамбуки от котешка кожа, продължава разказа си Лучето.

Няма как да не се спомене Тодор Генерала, който и по онова време бил голям животновъд. Той имал фурна на Гарата, а държал и файтоните, които свързвали Гарата и града.

Якуб и Атидже пък гледаха стадо овце в горичката над Градската градина. Атидже правеше страхотно овче кисело мляко и прясно сирене. Всички партийни началници си купуваха мляко и сирене от нея, поръчваха дори за Тодор Живков. Ама наистина беше голям майстор тя, и като готвачка беше несравнима, хвали я Лучето, който ги разбира тези работи, защото самият той е невероятен кулинар.

Елена ВЕЛКОВА

Снимките са от личния архив на Христо Димов – Лучето и са предоставени единствено и само за целите на настоящата публикация


Ключови думи
Христо Димов - Лучето
Последни
Седмицата
Анкета
Спазвате ли трите Д - дистанция, дезинфекция, дисциплина?

Резултати