Двама автори от Горна Оряховица намериха място в Антология III на литературната група „Нова социална поезия”. Обемистият сборник включва близо 100 творци от цял свят, като сред тях са културни и литературни феномени като Достоевски, Маргарет Атууд, Джон Уитман, Висоцки, Фрида Кало и т.н.
Основната задача на Антологията все пак е да представи творчеството на българските автори през последната година и сред намерилите място в подборката са Дима Благоева и Иво Марков от Горна Оряховица. Двамата участват със стихове, а Марков и с два кратки опуса в проза, които са намирали място в месечното списание на „Нова социална поезия” през последната година. Двама юристи (и то практикуващи), изкушени от фикцията на литературата (пък било и социална) е интересно съвпадение, но всъщност едва ли е чак толкова странно. Все пак основното професионално средство на адвоката е словото, което обяснява доброто боравене с думите при Благоева и Марков. От друга страна пък всекидневната работа със закона вероятно по естествен път провокира желанието да се разчупят рамките и поне на думи да се излезе извън социалните ограничения.
В крайна сметка словесните упражнения на гърба на творците едва ли са нужни. Следящите новата българска литература вероятно вече са попадали на техни творби и няма да бъдат изненадани от включването им в Антологията. За тези, които не ги познават от тази им страна, ще има изненада, но приятна.
Литературното течение „Нова социална поезия” се появи през 2016 г. като реакция срещу лайфстайл литературата и академичния постмодернизъм и въобще срещу комерсиализирането на творчеството и измерването му с количествени показатели. Създателите на движението и литературната група (която не след дълго се разцепи, разбира се, но това е друга тема) са твърдо за политическия характер на литературната дейност. Един от авторите на Манифеста, с който се заяви групата – Владимир Сабоурин (който пък е професор във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”), си остава сред творците с най-активна позиция, независимо дали става въпрос за вътрешна или външна политика.
Това че Антологията започва с Манифеста, с който се появи движението преди 6 години, но преведен на украински, също е начин за самоопределяне и внушение. Още повече, че сборникът е подготвян за печат преди войната. Но пък в Антологията има неща дори и за тези, които се определят по съвсем друга линия, стига да харесват добрата литература. Малко познатите стихове на Маргарет Атууд, която съвсем наскоро се появи и като поет на български, Фрида Кало, изразяваща се не с четка, а с перодръжка, и за финал един различен превод на „Посещението на Музата” на Висоцки заедно с обяснение за контекста при създаване на песента – има какво да се прочете в Антология III на „Нова социална поезия”. Сборникът може да се намери в интернет книжарницата „Български книжици”.
Елена ВЕЛКОВА
