Работата е свързала Деян Минчев с технологии на световно ниво, но хобито му го връща към времето на компютърните динозаври. Горнооряховчанинът работи за „Абритес” ООД – българска фирма, която е водеща в света в създаването на уреди за автодиагностика. Работата му е да тества най-новия софтуер, излизащ от програмистите на компанията. Общо взето това са технологии от най-ново поколение, което не му пречи да има хоби, връщащо го към прадядовците на съвременните компютри и към старата техника въобще. Деян има, и то работещи, шест модела на българския компютър „Правец”, които сам е възстановил. И безчет музикални системи, декове, касетофони, касети и т.н., които също си е ремонтирал сам. Част от колекцията си Деян ще покаже на предстоящото Изложение-конкурс на младежкото техническо творчество. За да видят младите техничари откъде се е тръгнало и как са се развили технологиите само за някакви си 30 години.
54-годишният Деян Минчев е от първото компютърно поколение в България. Завършил е Електротехникума, където заложената му страст към техниката се насочила към компютрите и новите технологии. Там за първи път докоснал „Правец” – култовия модел 82. В училището първо имало само два, когато той започнал да учи там, но после станала цяла компютърна зала. Всъщност това била и задачата на „Правец 82” – да го има във всички училища и учениците да се учат на него. След години „Правец”-ът се превърнал в предмет на колекционерската страст на Деян. След ТЕТ започнал да учи във ВТУ „Тодор Каблешков” в София, но не стигнал да края. Върнал се в родния си град и почнал работа в компютърната зала на своето училище. После Тодор Зеленков, който му бил учител в ТЕТ, но вече бил директор на ЖП техникума, го взел при себе си и му възложил задачата да направи нова компютърна зала. Така че от първа ръка знае как се правят компютрите „Правец”, защото е ходил в завода да ги поръчва. Залата била оборудвана с най-новото тогава – „Правец 16”.
Самият Деян никога не е имал личен „Правец” в младите си години. Просто били много скъпи. Сега обаче има няколко – пет модела 8-битови и единствения 16-битов. Липсват му още няколко 8-битови модела. Сред тях е „Правец 8Е”, който е правен всъщност в Тайван с азиатски части. Само лепенката „Правец” му е българска и в България са били внесени едва два контейнера с такива компютри. Затова и трудно се намира, но Деян се надява, че все при някой скрападжия ще го открие.
Той сам си възстановява компютрите, които обикновено намира, когато вече са потеглили към боклука. Те са със старите интегрални схеми, които са почти вечни. На практика няма какво толкова да им се счупи. Все още се намират елементи и възстановяването им не е трудно, обяснява Деян. Пък и той има достатъчно опит. Известно време е работил във фирма „Фромит” и се е занимавал точно с ремонта на компютри. Това било в средата на 90-те, така че тогава е правил професионално това, което сега прави като хоби.
Долу-горе по това време – към средата на 90-те, започнал да поставя аларми на автомобили. И покрай тази си работа се запознал с основателите на „Абритес”. Тогава това било малка фирма, която обаче бързо се разраснала. Навлизането на компютрите в автомобилостроенето довежда до възхода на българската фирма, която усвоява една ниша навремето и с добрата си работа само я разширява. „Абритес” произвежда уреди за компютърна диагностика на автомобили от всякакви марки. Клиенти на фирмата са сервизи, занаятчии, ключари и всякакви други, свързани с модерните автомобили, професии по цял свят. От 2010 г. Деян е неин служител с изнесено работно място в Горна Оряховица. Задачата му е да тества новия софтуер, който се разработва от програмистите на фирмата. За целта той ползва не само автомобили в движение, но и такива, които вече са стигнали до автоморгата. На работното му място една кола понякога се събира в една касетка – това е извадената електроника, която се свързва с диагностичния уред и се симулира работен режим на колата.
Бизнесът на „Абритес” се развива добре и дори преди пандемията компанията има награда от КРИБ за най-просперираща фирма. За Деян работата е интересна и свързана с научаване на много нови неща. Малко след като станал част от тази иновативна компания се появило и хобито му. Всъщност винаги е имал слабост към старата техника и пази неща, които за другите са отдавна забравено минало. Деян например има огромна колекция от касети. Да, ония касетки с магнитни ленти, на които до 90-те се записваше и слушаше музика. Не са много хората, които пазят тези архивни звуконосители, но Деян има над 2000. Когато пуска някоя касета на един от възстановените от самия него декове, той може да обясни защо звукът от касетата е по-добър от една MP3-ка например. За нетренирано ухо е трудно да прецени дали наистина аналоговият звук е по-добър, но със сигурност 35-годишната касета, която се завърта на касетофон долу горе на същата възраст, дава страхотен звук.
Звукът е реален, затова е по-добър, опитва да обясни Деян. На същото мнение са и многото други фенове на касетите. Оказва се, че почитателите на старите технологии стават все повече, а от 2-3 години има истинска мания по старите касетки.
Магнитната лента е много добър носител, доказва Деян, демонстрирайки с една дискета от ония големите от времето на първите персонални компютри. С нея пуска на един от 8-битовите си компютри някаква игра. И играта си върви. Може и да те напушва смях, когато сравняваш играта от 92-ра с игрите от 2022 г., но важното е, че и компютърът работи, и дискетата се чете.
Днес за нищо не могат да се използват, вярно е, но това не означава, че трябва да ги изхвърлим всички и да забравим какво сме правили навремето, казва Деян за своите компютри. Всъщност знае за едно училище в Левски, където един 8-битов „Правец” бие училищния звънец. Като всеки елемент от миналото и историята на техниката трябва да се пази и да се предава на младите хора. Затова и ще покаже колекцията си на младежкото изложение. От опит знае, че децата имат интерес. Малката му дъщеря също като него си пада по компютрите и определено споделя интереса към стария „Правец”. Децата на приятелите също обичат да им показва тези технически динозаври, които са толкова далече, но и толкова близо до техния свят.
Събира нещата си с много обикаляне по битаци, пунктове за отпадъци, помагат и приятели. Всичко си възстановява сам и повечето неща в колекцията му работят. Има много интересни неща, които няма как да се покажат наведнъж, но някои няма как да се пропуснат. Освен първите български компютри, Деян ще покаже на изложението и първия български касетофон - „Респром Монтана”. Това е малко странно изделие от гледна точка на съвременния дизайн, но е било много яко да се появиш с него навремето. Портативният касетофон, захранван с батерии, е модел от 1973 г. Деян има един оранжев и един червен и те още работят. Вторият български радиокасетофон „Октава” е вече доста по-познат на поколението, расло през последната четвърт на миналия век. За техните наследници той е хем нещо дошло от миналия век, хем си е много интересна джаджа. Минчев показва и първия български учебен робот „Робко 01”. Роботчето е направено в БАН в началото на 80-те години, като идеята е била да се разпространи в училищата и на него учениците да се учат да програмират. „Робко” на Деян работи и днес и спокойно си мести едно дистанционно от единия край на масата до другия. За да го върне към живот му помогнал Орлин Димитров от Велико Търново, който написал софтуера за движението на роботчето.
Малко са хората, които се мъчат да възстановяват стара техника, а не бива всичко да бъде забравено и да отиде на боклука, казва Деян, който е като мост между българските постижения във високите технологии през 80-те години на миналия век, когато се появява „Правец” и днес, 40-години по-късно, когато „Абритес” продава своите уреди по цял свят. Част от колекцията му ще може да се види на 14 и 15 април в спортната зала в Горна Оряховица, където ще се съберат младежи, изкушени от техниката, от цяла България за Шестото Изложение-конкурс на техническото творчество.
Елена ВЕЛКОВА
