Вестник „Седмицата“ и уредникът в Историческия музей в Горна Оряховица Теменуга Йорданова започват рубрика, която ще разказва за традициите, обичаите и постиженията на горнооряховчани от миналото. Къде са корените ни, какво определя днешните ни решения и постъпки? На тези въпроси отговаря специалистът по етнология.
Теменуга Йорданова работи в Исторически музей – Горна Оряховица, занимава се с научно-популярна и изследователска дейност повече от единайсет години. През 2009 г. завършва бакалавърската си степен по “История“ с профил „Журналистика“, през 2012 г. става магистър по „Финанси“, а 2014 година придобива втора квалификационна степен – магистър „Етнолог“. През 2015 година придобива Сертификат, издаден от Министерството на Културата, за участие в методическа среща с президента на Република България за обмяна на добри практики и младежко развитие на България, представяйки новите възгледи на ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий“.
Научноизследователската й дейност е свързана с празнично-обредната система на българина. Участва в XII, XIII, XIV Международна научна конференция „Занаяти - минало, настояще, бъдеще", има публикации, научни съобщения и доклади в издания на ЕМО „Етър“, в-к „Седмицата“, в-к „Борба“, в кн. „Жената вечна и свята“ на Събка Стоянова и други книжни издания. Участва в радио предавания на Кабелно радио-Горна Оряховица, в радио „Фокус“ - Велико Търново, в Българско национално радио, в телевизионни предавания по Евроком „Царевец“ и БНТ.
Последният ден от мартенските празници е 25 март. Българите го наричат Благовещение или Благовец. Денят се смята за много свят, познат е още като половин Великден, на който дори птичката не вие гнездо. Православната църква го отбелязва в чест на благата вест, която Св. Архангел Гавраил донесъл на Дева Мария, че тя е избрана да зачене с Божията помощ и да роди Спасителя на света. За това и празникът се празнува девет месеца преди Рождество Христово.
Пролетта за народа идва на Благовец. Според народното вярване на този ден долитат кукувиците и лястовиците, като известяват наближаването на лятото и края на зимата. Завръщат се самодиви и самовили и започват своите игри. Вечерта срещу Благовец се измитат дворовете и изгаря боклука, а някъде момите ходят по къщите и пеят благовешки песни.
По стара традиция трябва да се стане рано сутринта, защото който чуе кукувицата в леглото, ще се разболее или ще изпусне късмета си. Всеки трябва да излезе от дома си сит и с пара в кесията, за да е сит и богат през цялата година.
Този ден се свързва и с други гадания и предсказания. Когато чуят първата кукувица, жените в Родопите завързват единия край на забрадките си, а след три дни го отвързват и гледат какво има в него. Ако има тревичка, това е знак, че ще бъдат здрави. Който за първи път на Благовец види щъркел, ще е щастлив. Ако момък или мома най-напред видят лястовица, завързват на три пъти празна кърпа и наричат: „Какъвто ще взема, такъв белег да ми сложиш“. Кърпата оставят три дни на покрива, после гадаят по нея. Ако има парцалче – шивач ще е, ако има кал – дюлгерин, ако е хартийка – учен човек, книжовник. Момите поставят във ваза напъпили лалета. Ако до три дни разцъфнат, ще се омъжат до края на годината. На този ден момичетата за женене могат да узнаят името на бъдещия си съпруг, ако станат призори, излязат да хвърлят боклука и чакат, докато чуят първото мъжко име.
На Благовец се прави обредно гонене на змии, влечуги и бълхи, защото се вярва, че тогава те излизат от леговищата си и плъзват из полето. Главен елемент в обичаите е огънят с неговото очистително действие. За да се предпазят от ухапване на змия, на места хората палят парцали от конопено платно и си пърлят с тях краката. В други райони запалват огън и го прескачат, някъде обикалят двора със запален парцал. Със същата цел палят метли и дрънкат с машите и ръжена, като наричат: "Бягайте, змии и гущери, че идат щъркели!". Пожеланията на Благовец са:
Все берекет – злато и сребро, вино, жито и мъжки деца,
всяка лоза – ведро вино, всяка жена – мъжко дете,
всяка крава – ведро мляко, всяка овца – две агнета.
Кой си има сладко либе, Нека либи, да налиби,
А кой има добра коня, Нека яха, да се наяха.
В Пловдивско бабите слагат под прага на къщата малки кравайчета, дар за митичната змия „чуварка”, пазител на дома от злини. Народът обича змията и в същото време се страхува от нея. Тя пази домашното огнище и земите. Тя е целителка и може да предпазва от болест и всякаква злина. Господ я наказва все по корем да лази, защото е отворила портите на рая, за да влезе дяволът и да изкуши Адам и Ева. Благовец е един от пролетните дни, в които човек може да се предпази от змии. Чесънът и леската са средствата за предпазване, затова е добре през лятото да са под ръка там, където има опасност. Леската е свещено дърво за змията. Сок от леска, както и листата й лекуват от ухапване. Важно е да не се произнася името на змията, затова я наричат с табуираните Шаро, Анаста и други.
Според преданията на този ден, където има заровено имане, там се появява син пламък. Иманярите вярват, че ако видят този пламък и хвърлят отгоре му дреха, ще го открият. Според народа, ако на Благовещение времето е хубаво, годината ще бъде плодородна. Вярва се, че на този ден се пробиват ушите на малките момиченца, защото тогава по-малко ги боли и ще заздравеят лесно. На този ден се садят овошки и зеленчуци, за да са сладки плодовете. Това се осмисля от думата „благо”- хубаво и сладко. Поради тази причина на места пчеларите отварят кошерите, за да събират пчелите сладък мед. Според поверието на този ден дори най-силната отрова губи своята сила. За здраве трябва с кост от риба да „почекаш“ зъбите си, затова част от обредната храна на този ден е риба. Въпреки че са великденски пости, църквата позволява през определени дни да се консумира риба. На този ден бил празнуван храмовият празник на храма „Света София“ (от гр. – „Божия премъдрост“), чието име носи и столицата ни.
Празнуват всички с името Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна, Ева, Евангелина, Ванга, Добрин, Добринка, Добромир, Гаврил и др.
--135.jpg)
