Докъде ни докараха – едно време правехме убежища да се пазим от американците, сега ги търсим да се пазим от руснаците. Каза ми го горнооряховчанин уж на шега, но донякъде истински притеснен от лудостта, обхванала Европа.
Мислел ли е някой от нашето поколение, че отново ще говорим за бомбоубежища и противорадиационни укрития?! Едва ли. Но един самозабравил се диктатор ни върна половин век назад и това вече е тема, обсъждана съвсем официално.
Тази седмица Министерският съвет отпусна 4 милиона лева за подмяна на йодните таблетки в резерва и преглед на сигнално-известителната система при бедствия. Министърът на вътрешните работи Бойко Рашков и главен комисар Николай Николов, директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” (ГДПБЗН) дадоха информация за скривалища и укрития пред Парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност.
Искаш ли мир, готви се за война, напомни ми един бивш военен. Поддържането на готовност за кризисни ситуации е задължително, колкото и мирно да живеем. Като оставим настрани, че идеята за вечен мир е илюзия, но дори само за това, че убежищата се ползват и при природни бедствия и катаклизми, те трябва да се поддържат, смята той.
Преди няколко дни кметът на Общината инж. Добромир Добрев възложи на комисия да провери състоянието на укритията в Горнооряховско. Още преди да е приключила напълно работата си тази комисия е ясно, че повечето от нашите скривалища практически вече не могат да се ползват.
В разгара на Студената война и особено след Кубинската криза, когато светът бе на крачка от ядрена война, започва изграждането на ПРУ – противоракетни укрития и скривалища. Освен че се строят специални убежища, и жилищното строителство се пригажда към целите на отбраната. Избените помещения на много от кооперациите са пригодени за ПРУ – мазите са от усилен бетон, първата плоча е много по-дебела от останалите, а прозорците са със стоманени капаци.
В един момент в Горна Оряховица и кметствата е имало осигурени над 18 000 места в различен тип укрития. В последните 20-30 години обаче скривалищата са изоставени, а специалните мазета са пълни с буркани, дърва и въглища.
В най-лошо състояние са скривалищата в предприятия, които са били приватизирани и напълно забравени от новите си собственици. Изоставени и без грижа те са ограбени и – каквито жици и метали е можело да се измъкнат, са измъкнати.
Големи скривалища има в СУ „Георги Измирлиев”, което е общинска собственост, на Гарата – собственост на БДЖ „Товарни превози”, в „Складова техника” и „Захарни заводи”. Първите две са в що годе прилично състояние. На училищното дори му е правен ремонт сравнително скоро. След трагедията в училището в Беслан през 2004 г., в скривалището в Гимназията е правено учение за действия при кризи. Скривалището е на три етажа, има дори обособен стол с кухня и шубер. Оборудвано е с 2000 противогаза, друг въпрос е дали стават за нещо. Има четири входа – по два откъм стария салон и два от спортните площадки. Липсва му обаче ел. инсталацията и вентилационната система. В последните години вратите му са заварени, за да няма инциденти с деца.
Сравнително лесно би могло да се възстанови и скривалището на Гарата, което до преди десетина години поне е било охранявано. Инвестицията там няма да е много голяма, смятат от комисията, направила огледа. Другите две скривалища обаче са тотално негодни.
Големи ПРУ-та е имало в някои кооперации. Така наречените железничарски блокове или Сталинските кооперации, както им казват някои, на ул. „Вичо Грънчаров”, са строени изначално с идеята мазите им да служат за укрития на квартала. Поне в единия блок този замисъл и сега може да бъде изпълнен. Подобно укритие има и в кооперация на „Св. Княз Борис I”, в Пощата, „Бетонстрой” и „Бронз ТМ” в Долна Оряховица. Долнооряховското е окрадено, а комисията така и не могла да се свърже със сегашния собственик на завода.
Защо при приватизацията тези обекти не са извадени от капитала на фирмите и защо държавата не е осигурила поддръжката им? Това е въпрос, на който вече е безсмислено да се търси отговор. Тези 4 милиона лева, които се отпускат сега, са капка в сравнение с огромните суми, които ще струва възстановяването на системата за колективна защита.
Аз вече направих предложение на срещата при областния управител укритията да бъдат възстановени. Надявам се никога да не ни трябват, но животът ни показва, че бедата идва изненадващо и без да пита дали сме готови да я посрещнем, коментира кметът инж. Добромир Добрев.
Елена ВЕЛКОВА
