Двете ковидни години изостриха проблем, който отдавна е актуален за Горна Оряховица. От поне 20 години се говори, че гробищният парк отеснява и няма възможност за разширение. Досега все някак се намира начин този проблем да се заобиколи. Двете ковидни вълни, които ни удариха през есента на 2020 и особено през есента на 2021 г., отново го пращат на дневен ред.
Есента на 2021 г. е може би най-черната за горнооряховчани за последните 100 години. Статистиката ни връща към годините на Първата световна война и Испанския грип като съотношение между население и починали. Дори в сравнение с първата ковидна година числата плашат, защото с 50% са скочили погребенията в Горна Оряховица, а в останалите селища процентът е и по-голям.
През 2020 г. в Гробищния парк на Горна Оряховица са погребани 499 души. През 2021 г. погребенията са вече 621. Най-страшните месеци са септември и октомври. През септември 2020 г. погребенията са 28, а година по-късно в същия месец за заровени 62 гроба. През октомври 2020 г. погребенията са 40, скачат до 80 през същия месец на следващата година. Понеже ковидните погребения се отбелязват с червено в книгите на ОП „Обреди”, имало седмици наред, в които страниците са изцяло червени. По-лесно било да се преброят починалите без ковид. Слава Богу, вече не е така, починалите с ковид са по-малко. Но пък здравната криза отваря нова, която е с перспектива от 20 години напред. Като изключим другата неприятна част, гробовете, в които са положени починалите с ковид, са запечатани за 20 години. За всички останали санитарната граница е 8 години, след което може в същия гроб да се положи следващия покойник. Това ограничение още повече затруднява решението на проблема с гробовете в Горна Оряховица.
Гробищният парк е устроен на сегашното място в покрайнините на града в началото на 70-те години на миналия век. По документи територията му е около 150 декара. На практика вероятно е повече. За 50 години обаче там са се преселили сигурно една трета от жителите на града през 1970 г. И колкото и малко място да заемат покойниците, кризата за вечни жилища на горнооряховчани става много остра.
Темата се обсъждаше още преди 20 години. При изработването на градския Общ устройствен план преди 15-тина години беше предвидено разширяването на гробищния парк на Горна Оряховица към Първомайци. Самото споменаване на идеята възбуди остри реакции както сред горнооряховчани, които трябва да си носят покойниците отвъд Янтра, така и сред темнишчани, за които бързо нямаше да остане място в техния парк. Тази възможност я има и в новия ОУП, но никой не я взема насериозно и се мислят нови варианти. Които обаче не са много.
Гробищният парк е стигнал до оградата си, а тя бележи и границите между Горнооряховско и Лясковско землище. Има идея да се търси земя от Лясковец, за да се разшири гробището на Горна Оряховица, но тя е почти утопична.
На този етап гробищната управа се опитва да усвои всяко неизползвано пространство в сегашните граници. Започнато е прочистване около оградата, за да се махнат всички храсти и саморасли дървета и да се освободи една ивица по метър-два широка в целия периметър на парка. Това е решение за година, максимум две, ако няма следващи ковидни кризи.
Повече се разчита на другата кампания – да се издирят наследниците на изоставените гробове и да се реши дали те не могат да се ползват отново. Темата обаче е много деликатна и трудно осъществима в кратки срокове. ОП „Обреди”, което стопанисва гробищния парк, разпраща писма, звъни телефони и търси всякакви контакти, но рядко успява наистина да намери връзка с наследници. Камара са върнатите писма от адреси, на които вече не живеят хората, погребали свой близък преди 20-30 години. Много наследници са вече в чужбина и никога няма да се върнат. Има наследници, които няма да се върнат да се грижат за гробовете си, но пък са ги платили за вечни времена. Това е другата страна на проблема, особено в старата част на гробищния парк. Вероятно половината от гробовете там очевидно са занемарени, но пък са откупени за вечни времена и не могат да се ползват.
В мюсюлманските сектори има такъв проблем пък заради традицията да не се полага покойник в стар гроб. Ако се придържат към този канон, мюсюлманите няма да има къде да погребват новите си покойници в най-близко време.
По закон всеки гроб има санитарно ограничение от 8 години, преди да може да се отвори и да се положи следващия покойник. С ковидните вече казахме, че ограничението скача на 20 години.
Понеже кризата за гробни места е световна, хората вече мислят варианти. Някои от тях стигат и до Горна Оряховица. Бетонни камери, които позволяват поне две погребения в едно гробно място без ограничения във времето е едната новост, която се прилага. При този метод се копае дълбок изкоп от 2,5 метра, прави се бетонов саркофаг и първият ковчег се запечатва с бетонова плоча. Може веднага след това да се положи следващ покойник. За съжаление в гробищния парк на Горна Оряховица вече са използвали този метод, при който едно семейство е погребано на едно място в рамките на няколко седмици.
В четирите големи кметства на общината също мислят с тревога за този проблем. В Долна Оряховица се разчиства обрасла с храсти и дървета част, за да се освободи място. В Първомайци има две гробища и това в Сергювец е изчерпано. Гробищният парк в Темниско е разширяван през 2004 г. и има свободни около 9 декара. В Поликраище все още няма проблем, но и там гробищният парк е на изчерпване. Това е положението и в Драганово.
Траурна агенция: Кремацията е най-трайно решение на проблема с гробните места
Идеята за кремиране на покойниците трудно си пробива път в българското общество, особено в малките населени места. Но това е най-радикалният метод за облекчаване на проблема с гробните места.
Първо трябва управата на гробищата да освободи за ползване всички изоставени гробове. Това е трудна и продължителна задача. Заедно с това обаче трябва да се работи повече сред хората, за да приемат те идеята за кремиране. Казват го Петър и Дияна Янакиеви, които имат погребална агенция, действаща най-вече в Горнооряховско. Забележителното е, че Петър Янакиев е свещеник и не смята, че кремирането противоречи на християнството.
Особено за починалите с ковид се отнася това, че кремирането е най-добър вариант. Иначе залагаме бомба със закъснител с тези запечатани гробове, които могат да се отворят едва след 20 години, казват Янакиеви. Преди няколко месеца отец Петър е погребал майка си след ковид и е избрал кремацията. Смята, че примерът е важен, затова и препоръчва изграждане на стена за урни в горнооряховския гробищен парк. И без тази стена пак е по-удачно да се погребват урни. Един гроб може да побере урните на цялата фамилия, независимо през колко години са погребенията, поясняват Янакиеви.
Вече и въпросът с цената не би могъл да натежи в избора. Реално погребението с кремация излиза около 200, максимум 300 лева по-скъпо. Целият ангажимент по организацията се поема от погребалните агенции и крематориума, с който работят. Агенциите от нашия край работят с крематориума във Варна. Те обработват документацията, крематориумът осигурява транспорт за тялото на покойника и после обратно за урната.
Ритуалът по погребението е същият. Разликата е, че се полага една малка урна, за която не е необходимо отваряне на цял гроб. Повечето хора все още не са готови за тази промяна, но както кремирането е станало практика в големите градове, така ще стане и при нас. В противен случай градовете на мъртвите трябва да са по-големи от мястото, което заемат живите.
Преди Задушница гробищата са най-оживени. Хората гледат да изчистят, да приведат в ред гробовете на близките си. Около 80% от гробовете в старата част не се поддържат дори и в тези периоди. Някои от покойниците там вече нямат живи близки, на други наследниците са далече или в чужбина. Но гробищата трябва да изглеждат спретнати и чисти, дори и когато самите гробове са занемарени. И това е грижата на малкия екип на ОП „Обреди”. Четирима гробари и един озеленител работят в гробищния парк. В новата част гробовете може да се изкопаят с багер, когато се правят бетонните камери, дори е задължителен. Старите гробове обаче се разкопават само на ръка. А в старите гробища земята е камениста, прошарена от корените на многото дървета. Работата обаче не може да се отлага, независимо дали вали сняг, пече слънце, дали е плюс 40, или минус 20. Същите хора и косят, като им остане време, и изхвърлят боклуците.
Много хора се оплакват, че в гробищния парк няма контейнери. Всъщност няма как да има, защото техника не може да влезе по алеите и боклукът се изхвърля на ръка. Всичко, което хората изчистят от гробовете на своите близки, после някой друг трябва да го изнесе до входовете на парка, за да го натоварят камионите на фирмата по чистотата. Ако хората си изнасят отпадъците поне до основните алеи, ще помогнат много на почистващите.
Няма как все още да се направят и трайни алеи между квадратите в новите сектори. Насипаното с трошляк или фрезован асфалт бързо заминава под тежестта на багера, който копае гробовете и камионите на фирмите за паметници. За тази година все пак е планирано да се направи основната алея в новата част.
Елена ВЕЛКОВА
