Развитието на железопътния транспорт е основна политика в Европейския съюз и това е големият шанс за развитие на Горна Оряховица в следващите години. Така както е било преди повече от 120 години, когато идването на железницата и построяването на гарата тласват развитието на градчето.
Стотици милиони ще се излеят в жп инфраструктура и свързани с нея проекти в следващите години. Горна Оряховица при всички случаи е сред бенефициентите, в какъв мащаб ще бъдат инвестициите до голяма степен зависи и от това какво ще защитят българските власти пред ЕС. Един от плюсовете за развитието на железницата е новият зам. министърът на транспорта с ресор инж. Илия Илиев, който има отношение към регионалните проблеми много преди да влезе в Министерството. Миналата седмица той направи поредица от срещи в региона, като най-важното от всичко казано бяха транспортни проекти, в центъра на които е Горна Оряховица.
ЖП транспортът е смятан за екологичен заради ниския си въглероден отпечатък. Това е основната причина Европейският съюз да заложи високи цели и да иска разширяване на жп мрежата в Европа. Ще не ще, България трябва да следва тази линия, още повече, че тя е щедро финансирана. Очаква се 1 милиард лева да бъдат защитени като инвестиция в жп транспорта в Плана за възстановяване и устойчивост. С тези средства ще се подмени локомотивния и вагонния парк на българската железница. Закупуването на нови двуетажни вагони се оказа най-интересно за националните медии, но за Горна Оряховица приоритетите са други.
125 милиона от ОП „Транспортна свързаност” ще бъдат инвестирани в осъвременяване на ЖП възел Горна Оряховица, каза инж. Илиев. Понятието жп възел е от минали времена, но добре обхваща разнородните дейности, предвидени в този проект - пълно обновяване на жп линията, контактната мрежа, товарна и разпределителна гара и други дейности.
Интермодалният терминал в Горна Оряховица отпадна от Плана за възстановяване и устойчивост, но продължава да бъде актуален за Министерството на транспорта. Терминалът ще го има, но ще бъде финансиран от други източници. В момента Министерството провежда процедура за избор на проектанти за такива терминали. В Русе вече има техническа готовност и там първо ще започне изграждане на терминал, но проектът за Горна Оряховица се движи.
Разширяването на европейската TEN-T мрежа, в което досега основен коридор беше Видин – София до Кулата и от София до турската граница, вече включва като основен коридор и Русе – Горна Оряховица – Димитровград с връзка към Александруполис.
При посещението си в Горна Оряховица и региона зам. министър Илиев анонсира и реализацията на още една идея – възстановяването на жп линията от Горна Оряховица до Елена. Той всъщност е свързан с нея от работата си преди министерския пост.
Инж. Илия Илиев е основател на една от големите проектантски фирми, работещи в жп сектора. Той беше зам. председател на Асоциацията по железопътна сигнализация, автоматика, комуникация и индустрия (RASTIA), която преди няколко години лансира проект за развитие на екологичен обществен транспорт в региона. Този проект предвиждаше като първа стъпка възстановяване на жп линията Горна Оряховица - Елена. Идеята е да се пусне движение на автономни електрически мотриси по направление Елена-Горна Оряховица-Велико Търново-Габрово/Трявна; Русе-Горна Оряховица-Елена; Русе-Горна Оряховица-Велико Търново-Габрово/Трявна. Заедно с развитието на пътническото движение да се създаде възможност за транспортиране на товари до предвидения за изграждане интермодален терминал в железопътен възел Горна Оряховица. В тази идея жп транспортът е интегриран с автомобилен транспорт (електрически, хибридни автомобили и бусове) на къси разстояния и създаване на възможности за пътуване с един билет на пътници от врата до врата. Всичко се върти около гара Горна Оряховица, която осигурява трансфер на пътници и товари към националната и международната железопътна мрежа.
ИМА ЛИ ШАНС ЗА ВТОРИ ЖИВОТ СЛЕД 20 ГОДИНИ ЗАПУСТЕНИЕ
Първите проучвания за жп линия в тази посока са правени още през 1895 г. във връзка с търсенето на подходящо трасе за презбалканска линия с направление Горна Оряховица – Елена – Сливен. Второ проучване на участъка Горна Оряховица – Лясковец – Церова кория – Миндя – Елена се извършва през 1912 г., но поради войните не е започнало строителство. През 1922 г. Общинският съвет на град Елена се стреми да получи концесия за построяване на железопътна линия. Две години по-късно Министерският съвет на Царство България взема решение за построяване на жп линия Горна Оряховица – Елена като държавна. През ноември 1924 г. започва строежът, но поради липса на средства строителните работи са бавни и с прекъсвания. На 26 октомври 1930 г. е изцяло завършена и пусната в експлоатация само отсечката от жп гара Горна Оряховица до град Лясковец с дължина 6275 м.
Втората част Лясковец – Златарица, с дължина 22 484 м е построена и открита през 1949 г., като работите по изграждане на земно платно (примерно изкопи, насипи) са били завършени още през 1930 г.
Последната част от линията - Златарица – Елена, е завършена и открита за редовна БДЖ експлоатация през 1974 г.
Дължината на линията Горна Оряховица – Елена е около 43 410 м с 16 моста с обща дължина 1073,25 м. Най-дългият мост е с дължина 128,5 м.
Със заповед на Министерски съвет пътническото движение по линията е преустановено през 2002 г. През 2003 г. линията е закрита с постановление на Министерски съвет като нерентабилна. През 2011 г. Народното събрание приема наредба за демонтирането на по-голямата част от линиите с преустановено пътническо движение.
Линията не е демонтирана и днес се ползва в участъка до Лясковец като маневрен район. На места обаче е в много лошо техническо състояние, а гаровата инфраструктура е почти напълно разрушена.
Гара Елена
Гара Лясковец
Спирка Горна Оряховица
И тъй като интегритетът на различни видове транспорт е основна политика в новите Европейски програми, създаването на Интермодален терминал в Горна Оряховица остава актуален, независимо от отпадането му от Плана за възстановяване и устойчивост.
В същото време продължава да се обсъжда и състоянието на горнооряховското Летище. Очевидно развитието на концесията не удовлетворява и Министерството на транспорта. Въпреки че само преди две седмици министър Николай Събев отказа на швейцарска фирма да разреши прехвърлянето на концесията, става ясно, че такъв вариант никак не е изключен. Има интерес и от други компании към Горнооряховското летище, сподели инж. Илиев при разговорите си във Велико Търново. В момента се правят анализи коя стратегия е най-добра – да се настоява концесионерът да си изпълнява ангажиментите, да се позволи прехвърляне на концесията или тя да бъде развалена по вина на концесионера и всичко да започне отначало.
Елена ВЕЛКОВА
