Предизвикателствата, пред които пандемията от коронавирус постави туризма в България и Европейския съюз, и адаптирането на сектора към съвременните реалности бяха обсъдени днес във Велико Търново по време на четвъртото медийно събитие от инициативата на БТА „Български гласове за Европа“. В рамките на форума бе споделен опит, бяха посочени проблеми, но и перспективи и възможности туризмът да се върне поне на нивото преди пандемията, защо не и да го надскочи. Модератор бе генералният директор на БТА Кирил Вълчев, а ръководената от него агенция има амбицията да даде глас на българските граждани в по-широкия европейски дебат за бъдещето на Европа. Всъщност голямата цел на тези дискусии е да се формулират конкретни предложения, които евродепутатите да превръщат в конкретни законодателни решения.
Поредицата започна още през декември в Бургас с обща дискусия, в Пловдив темата бе „Икономика“, в Стара Загора – „Образование“. Велико Търново има аргументи да бъде един от най-туристическите градове в България, смята Вълчев.
Спирането на вируса не означава, че трябва да спре туризмът, заяви евродепутатът Ева Майдел, която участва дистанционно във форума. По думите й туристическият сектор, който е един от основните икономически стълбове в ЕС, е успял бързо да се реорганизира, но за пълното му рестартиране е нужно сътрудничество. Опростяване на правилата за издаване на туристически визи за граждани на трети страни предлага евродепутатът. Според Майдел акцент трябва да е и вътрешният туризъм - създаването на система за издаване на ваучери за български туристи, избрали да почиват в страната ни, интергация на транспорта и пр.
Секторът трябва да се възползва от финансовите възможности, които дават Планът за възстановяване и устойчивост и оперативните програми, смята Ева Майдел. По думите й той трябва да отчита и развитието на технологиите и предизвикателствата пред пазара на труда. Майдел бе категорична, че социалните системи също трябва да са в центъра на дискусията за туризма у нас и в ЕС.
COVID изцяло промени концепцията за туризма и ни подсказа, че трябва да обърнем значително по-голямо внимание европейски регионални програми по туризъм, които да акцентират върху спецификите на определените региони. Фокусът на туризма се промени, смята евродепутатът Петър Витанов, който участва лично във форума. Витанов е член на комисията по транспорт и туризъм към Европейския парламент и като такъв има обстоен поглед върху темата. Според него страната ни трябва да се съсредоточи върху целогодишния туризъм, тъй като не успява да се конкурира с дългите туристически сезони в страни като Турция, Гърция и Хърватия.
Близо половината от всички туристи в света през 2019 г. са посетили Европа, отчете Витанов. Има държави, при които над 20% от брутния вътрешен продукт се формира от туризъм, у нас към 2013 г. процентът достигаше 13,6% с ангажирани близо 347 хил. души в сектора. Нещата регресираха и през последната година брутният вътрешен продукт от туризъм е 8,5%.
Страната ни има дадености за 5 вида туризъм, броят на чуждестранните туристи би могъл да се увеличи чрез подобряване на логистиката и транспорта, а Велико Търново, при все, че не е на море, има потенциал, смята Витанов.
В дискусията се включи и трети евродепутат - Цветелина Пенкова. Според Пенкова, туризмът се равнява на 10% от брутния вътрешен продукт на ЕС, в сектора са заети 27 млн. души. Пандемията обаче наложи преквалафицирането на голяма част от тях, което би довело до недостиг на подготвени кадри при завръщането към нормалността, сочи анализът на Пенкова. Пенкова също апелира да бъдат използвани възможностите за финансиране и даде за пример опцията да се кандидатства за въвеждане на мерки за енергийна ефективност в места за настаняване и проектите за дигитализация.
Пенкова е убедена, че ако браншът се възползва от всички даващи му се възможности, брутният вътрешен продукт от туризъм би могъл да задмине 14%, които са нормални за страната.
Пандемията може да е възможност за оптимизиране на туристически продукт, смята и областният управител на Велико Търново Людмила Илиева. Според Илиева, освен всички други, за добрия туризъм трябва да има и добри институционални условия.
От името на Община Велико Търново темата коментира Нелина Църова – директор на дирекция „Култура, туризъм и международни дейности“.
Важно е на всички нива да бъде намерено общото решение за ускоряване на възстановяването на туризма. Според Община Велико Търново основен проблем са ограничителните мерки, свързани с пътуванията и по-точно промяната им в кратки срокове, които затрудняват организираните пътувания. Нека мерките за влизане и излизане бъдат решавани с двустранни спогодби между нашата страна и съседните ни, или поне да се даде нужния буферен период за реакция на бранша при затягане на мерките. За да бъдем желана туристическа дестинация, е задължително ускоряването на ваксинацията, зеленият сертификат е доказал ефективността си в Европа, каза Църова.
Инвестирането в инфраструктурата е вторият проблем, посочен от Църова. Апелът на Община Велико Търново е да бъдат реализирани амбициозните проекти като Русе – Велико Търново, „Хемус“, тунел под Шипка, посочи Църова. И добави още един нюанс – нуждата от започване на реалното изпълнение на концесионния договор за Летището в Горна Оряховица.
Впрочем темата с Летището в Горна Оряховица е актуална и за народния представител Димитър Николов - член на парламентарните комисии по туризъм и по култура и медии, който също се включи в дискусията.
Той нарече аеропорта естествен портал за икономически растеж на регион Велико Търново, което го прави от голям обществен интерес. В тази връзка Николов е внесъл питане към министъра на транспорта за концесията и промяна в собствеността.
Нелина Църова описа и част от мерките, с които Велико Търново опитва да привлича и задържа туристите – „Звук и светлина“, инвестции в туризма – като в разширяването на Мултимедийния посетителски център и ремонта на музея „Възраждане и Учредително събрание“ и др.
Обекти като археологическите резервати трябва да бъдат на специална държавна издръжка, която да гарантира и бърз достъп до тях, каза директорът на Регионалния исторически музей във Велико Търново д-р Иван Църов. Той даде за пример археологическия резерват Никополис ад Иструм, който се намира на два километра от международен пътен коридор, но от 40 години пътят до там не е ремонтиран.
Различен статут на няколко музея в страната – във Велико Търново, Пловдив, Варна и Шумен, предлага пък историкът и преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ проф. Пламен Павлов, който също повдигна темата за инфраструктурата. Трябва да има хармония между история и природа, коментира още проф. Павлов. Според него във Велико Търново трябва да има много голям природен парк, което може да бъде съчетано и с развитието на културните фестивали.
В дискусията се включиха още директорът на инситута за анализи и оценки в туризма проф. Румен Драганов, проф. Стоян Маринов от Икономическия университет във Варна, Полихрон Карпачов от Фондация „По-диви Родопи“, Георги Димитров – секретар на Туристическо дружество „Трапезица 1902“, основателят на Клуб ТАМ Галин Попов, преподавателят в Стопанската академия “Д. А. Ценов“ в Свищов Стефан Проданов, който е основател на Групата за исторически възстановки „Първи Италийски легион“, както и Олга Манчева - преподавател в катедра „Туризъм“ към Стопанския факултет на Великотърновския университет - ръководител на проект, по който младите хора откриват интересните и непознати български места и забележителности и др.
Биляна МИЛЧЕВА
