3 януари, 2022 г., около 10 и нещо сутринта. В парк „Пролет” (знам, че е нелепо да упорствам и да не използвам официалното му име - парк „Николай Панайотов”, но аз пък си упорствам) е доста пусто. Тук там по пейките е поседнал някой пенсионер, двама-трима разхождат кучета. Мъртвило и удобно време да тръгна по пътната карта, която са ми начертали няколко недоволни горнооряховчани, претендиращи, че няма грижа за парка и всичко е оставено да се руши.
„Счупеният парк” му викаме ние, казва един от тези, които искат да обърнем внимание на парка в най-големия горнооряховски квартал. Напомнят ми и това, че беше първият голям проект (след Пречиствателната станция), изграден с европейски средства в Горна Оряховица. Защо не се ремонтира счупеното, а се изрязва и се хвърля? Няма счупено, няма проблем… Това пък е въпрос на друг жител на квартала, който всеки ден отбелязва залиняването на парка.
Едно време това беше Поляната в Квартала. Когато през 2007 г. започна голямата търговска инвазия в Горна Оряховица, ъгъл от въпросната поляна бе даден на една търговска верига, която после го продаде на друга и т. нат. За останалата част бе направен проект, който предвиждаше как поляната ще се превърне в парк. Проектът бе първият, финансиран в програмен период 2007-2013 и стойността му бе близо 3,5 милиона лева, като в това число обаче бяха включени още парк „Христо Ботев”, паркът на Гарата и допълнителни малки обекти. Изпълнението на проекта приключи през 2011 г., така че трима кметове имат принос за това, което е сега бившата поляна в „Пролет”. Започна се от Никола Колев с проектиране, по времето на Йордан Михтиев беше строен и на Добромир Добрев му се падна стопанисването, което се оказа май най-трудно.
Междувременно паркът бе преименуван на „Николай Панайотов”, а лично голямата кинозвезда Стефан Данаилов откри паметника на бившия партиен началник, поставил началото на горнооряховското преображение. За някои то не е за хвалба, но пък все пак е докарал вода от „Йовковци”, а това не е малко. Но все пак за мен това нещо, дето има пейки, люлки и тук там дървета, си е парк „Пролет”.
Към 11 часа паркът вече е превзет от родители, баби, дядовци и въобще семейства с малки деца. Очевидно е, че люлките са малко дори и в това все още ненатоварено време. Но пък боклуците са много. Почивен ден е и явно хората на „Чистотата” не са минали. Вечерната смяна от родители и малко по-големи отрочета е оставила осезаема следа – кенчета, кофички, семки задължително, тук таме дори повръщано.
Мърляво е определено, но да се върнем на счупения парк. Сравнението с пратените снимки от читатели показва точно – счупеното се маха, а не се ремонтира. Няма ги рампите за скейтборд, счупените огради са изрязани, а не заменени, липсват дъски от пейки, перголи, беседки. Един дребен детайл – запушената чешма до заключения тенис корт е показателна за състоянието на парка. За следите от ремонтите на ВиК и въобще за пропаданията на алеите не говорим, приемаме ги за природна щета.
Паркът определено е занемарен, особено след като изтече 5-годишният срок за устойчивост, в който Общината бе следена как поддържа построеното. В следващите 5 години целта е била да се минимализират разходите за поддръжка и това си личи очебиещо.
А че сред потребителите масово има мизерници, спор няма. То само ако опиташ да поседнеш в някоя беседка, преди да са минали чистачите, ще ти се отще. Че се мърси, чупи, руши и то умишлено е сигурно. Но пък бива ли да оставим мизерниците да ни определят живота?
Платформите за скейтборд са махнати заради непрекъснатото чупене. До два-три дни след всеки ремонт поправеното отново е строшено и то очевидно умишлено. Има дори споделени в социалните мрежи клипчета как се троши рампата. Правиха я от „Делта Гард” веднъж, Общината ремонтира няколко пъти, но поправеното не издържа и седмица. Хващали сме и извършители, но какво да им вземеш? Последния път беше хлапе от социално слабо семейство – не може да си плати сметката за щетите никога. И в крайна сметка взехме решение да ги махнем тези рампи, обяснява кметът инж. Добромир Добрев.
Защо няма реална охрана и наказания за нарушителите – не само в този парк, но и навсякъде в града, е друг въпрос. Винаги оправданието е, че няма как да се прилагат мерките за контрол и наказания. Специално за парка в „Пролет” пък няма и видеонаблюдение. То иначе е включено в големия първи европроект, ама така е проектирано, че да няма никаква реална стойност. Не че камерите някъде са спрели вандалите напълно, но пък защо да се кичат хиляди левове по стълбове за няма нищо?!
И да се върнем на вандалите и обикновените простаци, плюещи семки в краката си и целещи, но не улучващи кофите за боклук. Да, те са много, личи си. Те цапат, рушат, не им пука, едва ли не са си татуирали на челото, че плащат данъци и някой трябва да им чисти. С две думи с тях не се спори – те са принципала, суверена и каквото там модерно название на Big Boss излезе.
Но защо да наказваме всички останали, които пък ги е грижа. Защо въобще строим нещо, след като няма да го поддържаме с оправданието, че хората не го заслужават. Ами като не заслужаваме, поне да не харчим парите на европейците (че и нашите).
В близките дни ще открият най-стария горнооряховски парк, обновен с европейски пари – Градската градина. Вече са четири парковете, които имат нов облик, нищо, че някъде е доста омърлян вече. Време е Общината да помисли за специално звено, чиято грижа ще са парковете – от почистването, до охраната и поддръжката. И не става дума за затулване на дупки, както сега се прави с хората от общинското предприятие „Озеленяване”, които са разкъсвани между всички комунални дейности в общината. Става дума за действащо звено, което ще съумее да запази построеното. А, и да не забравя да напомня на общинарите – да направиш парк (или каквото и да било, дори проста чешма) не означава само да излееш 3,5 или 7 милиона и после да си мислиш, че то ще се самоотглежда. Нужно е всеки ден да заделяш по малко време и средства, за да бъде твоят парк (може да е твоята роза, или твоята чешма) обгрижен и жив.
Елена ВЕЛКОВА
