Вторник, 18 Яну 2022
            
Велико Търново Общество

Изследване на ИПИ поставя Слаб на здравеопазването във Великотърновска област

  11.12.2021 08:50
Изследване на ИПИ поставя Слаб на здравеопазването във Великотърновска област

Състоянието на здравеопазването във Великотърновска област е оценено като слабо в последното годишно изследване на Института за пазарна икономика. Направено е сравнение на 28-те области на базата на шест индикатора. Данните са събирани от Националния статистически институт за 2020 г. и включват броя на лекарите (общопрактикуващи и специалисти) и леглата в болниците, преминалите за лечение болни, дела на здравноосигурените, коефициента на детска смъртност. Три области получават най-високата оценка за състоянието на здравеопазването „Много добро“ – Плевен, столицата и Кюстендил. В девет области здравеопазването е оценено като сравнително добро. Това са Видин, Стара Загора, Пазарджик, Пловдив, Варна, Ловеч, Враца, Благоевград и Смолян. Четири са областите с оценка „Средно“ – Перник, Габрово, Русе и Разград, а осем – с оценка „Незадоволително“ – Бургас, София, Кърджали, Добрич Търговище, Ямбол, Шумен и Монтана. С най-слабо представяне са областите Хасково, Велико Търново, Сливен и Силистра.

Във Великотърновска област има една държавна многопрофилна болница, три общински и две специолизирани, но областта разполага с най-малко болнични легла на глава от населението.

Като цяло в страната болничните легла се увеличават. През 2011 г. относителният брой на леглата спрямо населението е под 40 на 10 хиляди души, докато през 2020 г. вече е над 55 на 10 хиляди души. Трябва да се отбележи, че абсолютният брой на леглата също нараства значително, т.е. увеличаването на относителния им брой не се дължи на намалението на населението. Нарастване се наблюдава почти в цялата страната. Единствените области, в които има спад на леглата през 2020 г. в сравнение с 2011 г., са Велико Търново, Добрич и Кърджали. С най-голямо увеличение на болничните легла пък са Плевен, Пловдив и Русе.

В същото време лекарите намаляват в цялата страна, но във Великотърновска област броят им е сравнително постоянен.

През 2020 г. общопрактикуващите лекари са едва 4015 души, което е намаление с близо 15% спрямо десет години по-рано. Данните по области показват големи различия. През 2020 г. броят на общопрактикуващите лекари спрямо населението варира от 8 на 10 хил. души в област Плевен до 3 на 10 хил. души в област Кърджали. За последните три години най-бързо намаляват лекарите в областите Шумен, Ямбол, Силистра, Видин, Кърджали. Най-стабилен пък остава броят им в Смолян, Велико Търново, София и Хасково. Във Великотърновска област се падат по 5,8 общопрактикуващи лекари на 10 000 жители.

Лекарите специалисти също намаляват през последните години и през 2020 г. достигат 16,4 хиляди, като най-много са кардиолозите (1850) и акушергинеколозите (1766), а най-малко – инфекционистите (233). Данните по области отново показват огромни разлики и неравно разпределение на специалистите. Очаквано, спрямо населението най-много са лекарите специалисти в областите Плевен, София, Варна и Пловдив (над 25 на 10 хиляди души), а най-малко – в Добрич, Ямбол и Кърджали (под 15 на 10 хиляди души). За Великотърновска област са 18 на 10 000 души население.

През 2020 г. преминали болнично лечение в областта са 133 на 1000 души население, което е близко до средното за страната – 138.

Най-много са лекуваните в област София (207 на хиляда души), следвана от областите Плевен и Монтана – всички с по над 200 лекувани болни на хиляда души от населението. Най-малко пък е броят на преминалите за лечение в областите Бургас (79 на хиляда души), Перник, Пазарджик и Добрич – всички с по под 100 лекувани на хиляда души от населението. Прави впечатление, че между двете групи - с най-висок и с най-нисък брой на лекуваните болни - има голяма разлика и в делът на градското население. Областите с висок брой на преминалите за лечение болни като цяло имат сравнително висок дял на селското население, докато областите, в които броят на лекуваните е нисък са с предимно градско население. Обяснение за тази зависимост може да се търси в сравнително ограничения достъп на селското население до здравни грижи и извънболнична помощ и съответно преминаване директно към етапа на хоспитализиране, поради липса на навременни мерки или възможност само за здравни грижи в болничната помощ.

Заболеваемостта от COVID-19 през 2020 г. по области показва, че най-много случаи са отбелязани в област София – град – 41 на 1000 души от населението, Габрово (38 на хиляда души) и Кюстендил (37 на 1000 души) при средно за страната 29 на 1000 души от населението. Най-малко официални случаи на COVID-19 са отбелязани в област Кърджали (12 на 1000 души от населението). Великотърновска област е сред по-слабо засегнатите с 19 на 1000.

Като се изключи детската смъртност, която намалява през 2020 година, общата смъртност в България през 2020 г. бележи сериозен ръст. Тя нараства от 1549 на 100 хиляди души на 1799 на 100 хиляди души от населението по данни на НСИ. Това рязко увеличение в рамките на една година се дължи както на смъртността от COVID-19, така и на допълнителната смъртност (свръхсмъртност) от други болести и други причини в резултат на затрудненото функциониране на здравната система по време на кризата.

През 2020 година COVID-19 за първи път става част от международната класификация на болестите (МКБ – Х) като клас ХХII и до края на годината се превръща в една от основните причини за смърт в България. Само за една година COVID-19 се превръща в третата по значимост причина за смърт в България (с дял 7% в общата смъртност), изпреварвана само от болестите на кръвообращението (61%) и новообразуванията (15%).

Специално във Великотърновска област обаче COVID има по-малък дял за увеличаване на смъртността – 4,4%, докато в Благоевград е 10%.

С изключение на една област (Кърджали), всички области в България бележат намаление в продължителността на живота на своите жители. В някои области загубата е по-значима, например северозападните области и особено област Видин, където намаляването на показателя за очаквана продължителност на живота се изразява в 1,2 години. Видин е областта, в която продължителността на живота е най-ниска от цялата страна. На другия край на спектъра се намира област Кърджали, където хората живеят най-дълго, повече от средното за страната и нямат загуба на години живот вследствие на пандемията през разглеждания период (жителите на областта са със средна очаквана продължителност на живота от 76,7 години).

Прогнозите на изследването са, че ефектите от пандемията в България през 2021 г. ще са още по-тежки в сравнение с 2020 г., независимо от наличието на ваксини и нови лечения. В дългосрочен план пандемията вероятно ще наложи реформи в системата на здравеопазването, целящи по-бързото ѝ адаптиране към нови вълни на вируса и ориентиране към преодоляване на дългосрочните негативни последици от боледуването.

Източник: Институт за пазарна икономика


Ключови думи
здравеопазване Институт за пазарна икономика област Велико Търново