Понеделник, 06 Дек 2021
            
Горна Оряховица Култура

След половин живот като емигрант, художникът Иво Сираков подготвя връщането си в родината

  03.10.2021 07:09
След половин живот като емигрант, художникът Иво Сираков подготвя връщането си в родината

Преди повече от 20 години Иво Сираков напуска България с мисълта, че може би никога няма да се върне. Искал да стане художник, да учи от големите майстори и затова избрал Испания, където го привличали картините на Веласкес, Гоя, Рембранд.

И мечтата се сбъднала. Иво рисува, прави изложби, продава добре в Европа. Никога не съм изпитвал носталгия, дори в началото не исках да чуя за България, казва Иво. През тези години се връщал в родината си само два-три пъти, последният път било през 2008 г. И въобще не бил очарован от видяното. Но това лято се задържал малко по-дълго у дома и признава, че с все по-голямо нежелание мисли за връщането си в Испания. Съвсем сериозно обмислям да се върна завинаги. Бях изненадан да открия, че в България има хора, които имат нужда да правят или поне да говорят за изкуство, има и пазар за картини, казва Сираков. За няколко седмици в България нарисувал 6-7 картини и продал всички. Това го подтикнало да мисли, че може би е време за нова промяна в живота му. И първата стъпка, за която особено го насърчава бившата уредничка на Художествената галерия Елеонора Маркова, ще бъде изложба в родна Горна Оряховица и двамата вече работят за осъщиствяването й.

Всичко започнало в ателието на художниците на „Захарни заводи”, където навремето работел баща му Йордан Сираков. Малкият обичал да се навира и да пречи на баща си и колегите му, но това вече било любов за цял живот. Миризмата на боя и терпентин не може да те остави безразличен – или бягаш, или се влюбваш. При мен стана второто. Още тогава знаех, че искам да стана художник, спомня си Иво.

После учил в художествените паралелки на „Вичо Грънчаров” и „Емилиян Станев”. Завършил със специалност „Графичен дизайн” и кандидатствал в Академията. Останал обаче първа резерва и трябвало да влезе в казармата. След това се лутал известно време, търсейки себе си и станал татуист. С приятел направили едно от първите студия за татуировки в Горна Оряховица и се справяли доста добре. Иво пък рисувал много и за нароилите се интернет зали. Не мога да кажа, че съм икономически емигрант. Финансово не бях зле, въпреки че по онова време инфлацията галопираше и имаше политическо напрежение. Тръгнах си, защото имах друга представа за живота си. Исках да бъда художник и най-вече затова поех към Испания, разказва Иво за времето от края на миналия век и началото на новото хилядолетие, когато окончателно решава, че ще напусне България.

Бил на 23 години, когато заминал. Установил се в Мадрид и имал късмет да намери първата си работа току пред музея „Прадо”. Произнасяйки „Прадо”, гласът на Иво звучи различно. Прочутият музей е всичко, към което се е стремял и което е искал да научи. Въпреки че вече го познава като дома си и е взел много от великите платна вътре, той продължава да изпитва възхищение и вълнение, говорейки за галерията. По онова време обаче работата му била първо да прави рамки, а после и реплики на големите платна в музея, които туристите купуват като сувенир след посещението си в „Прадо”. В същото време много учел – и чрез посещенията си в галерията, и четейки много за старите майстори, техниките, боите, платната, светлината и т.нат.

Всичко било чудесно до 11 март 2004 г., когато серия от бомбени взривове в мадридски влакове преобръщат живота на испанската столица. В един от взривените влакове загива близка позната на Иво и семейството му. Самият той също ползвал тази линия, а само пет минути след часа на взрива във влака е щяла да бъде майка му. Атентатите са огромен шок за мадридчани и градът дълго време не може да се съвземе от ужаса. За Иво случилото се е повод да направи нова промяна в живота си и да се отправи към морето. Установява се в Алтея, градче на около 40 км северно от Аликанте. Има малко повече от 20 000 жители, които обаче са от близо 40 националности. В близко село се е установила най-голямата норвежка общност извън Норвегия – това само като пример за глобализма на региона. Въобще космополитно място, предлагащо добри условия за един творец.

Аз съм човек на планината всъщност, но имах нужда от природа, за да рисувам и този път морето ми даде този шанс, казва Иво.

Първата му работа в Алтея го върнала към специалността му от ученическите години – графичен дизайн в една рекламна агенция. Започнал и в едно студио за татуировки, но скоро се отказал. Уважавам изкуството на татусите, но установих, че ми пречи да рисувам. Имах усещането, че виждам всяка картина като татуировка, обяснява Иво. Така че напуснал и се отдал най-вече на рисуване. Същевременно се занимавал и с дизайнерски интериор, фрески, стенописи. Изучавал старите материали и техники и съумял да съчетава модерността с традицията. Което всъщност е отличителен белег и на картините му. Започнал да дава и уроци по рисуване, а малко по малко се наложил на пазара и започнал да продава доста добре.

Междувременно срещнал и съпругата си Анна, за която казва, че е неговият голям късмет. Анна е италианка и истински пътешественик не само по дух, но и като начин на живот. Била е професионален лекоатлет, после треньор. Преди пандемията да преобърне живота им в Испания, работила в програма за рехабилитация на норвежци в чужбина. Анна е готова да последва Иво в България и това едва ли е изненада, след като е живяла в Белгийско Конго, Ботсвана и в Бейрут по време на престрелки.

Това, което ме изненада при това последно връщане в България е, че си върнах спокойствието и наистина не ми се тръгва, споделя Иво, който все пак вече отново е край Средиземно море. С ковид в Испания всичко отиде по дяволите. Не говоря само за това, че си загубих учениците и работата ми намаля. Не очаквах, че обществото ще реагира по този начин на това, което се случва и само за една година ще зачеркнем всичко, за което човечеството се е борило хиляди години. В България поне има някакъв дебат, докато там – не. И не защото е забранен, а защото обществото го избягва. Няма различно мнение, няма дискусии. Стигнахме до там да не искаме да излизаме и да се срещаме с хора. Живеем като във военно положение – с вечерен час и въоръжени униформени по улиците. Е, вече не е така, но преди месец беше. Тази Испания вече не е мястото, където искам да живея, обяснява Иво.

Затова той съвсем сериозно обмисля идеята с Анна да се установят в България и да пробват дали не могат да сложат ново начало. Човек трябва да се променя и да търси нови ситуации и възможности. Иначе рутината изкривява представата ни за живота и всъщност губим реален поглед върху себе си и случващото се около нас, смята Сираков.

Да направи изложба на Иво Сираков в Горна Оряховица пък се оказа стара мечта на Елеонора Маркова и тя е много амбицирана този път да я осъществи. Има много трудности, които трябва да се преодолеят – най-вече с транспортирането на картините. Защо пък да не направя изложба със съвсем нови картини, които съм нарисувал тук. Ще видим как ще се развият събитията, но със сигурност първата ми изява в България ще бъде в Горна Оряховица и в нашата Галерия, казва Иво Сираков.

А още в първите си дни след завръщането си в Испания Иво публикува своя електронна книга – наръчник за художници. В нея могат да се намерят и много интересни факти, плод на многогодишните проучвания на Сираков за стари технологии на грунд, бои и въобще техники от времето на старите майстори.

https://www.facebook.com/sirakovart

https://ivosirakov.com/

Елена ВЕЛКОВА


Ключови думи
Иво Сираков