Изненадваща находка по време на разкопките на Ряховец подкрепя тезата на учените за куманския произход на обитателите на крепостта по времето на Второто българско царство. Версията беше лансирана още миналата година и вече има достатъчно данни за по-сериозното й разработване.
Седмият сезон от възстановените проучвания на Ряховец още е в началото си, археолозите вече попаднаха на изненада. В яма, която те смятали за останки от жилище в Южното подградие на крепостта, попадат на странно погребение. Човекът, лежащ в гроба, за който още не се знае нито пол, нито възраст, е положен по начин, абсолютно нетипичен за християнската практика. Откритият скелет е в поза хокер или ембрионална поза, каквато плодът заема в утробата на майката. Подобен начин на труполагане е характерен за праисторическия период. Мъртвият е положен надясно, като главата е на североизток, а краката на югозапад. Горните и долните крайници са затиснати с камъни, което се свързва с ритуалите срещу вампирясване. В гроба са открити уникален прешлен за вретено и монети от 13 век. По две монети са поставени до ръцете и краката, а осем са зад тялото. Това пък вероятно е свързано с познатия от античността Харонов обол – таксата, която мъртвите плащат на превозвача в отвъдното. Обичаят е познат от древногръцката и римската погребална традиция, преминал е и в християнството, а сега се открива в един определено различен обреден ритуал.
Погребалните обичаи са най-консервативни и дори населението да е вече христианизирано, каквото е масово по нашите земи през 13 век, хората запазват старите традиции. Със сигурност става дума за нехристиянско погребение. Това е още един довод за тезата ни, че регионът е бил обитаван от къснономадски етнос, най-вероятно кумански, коментира ръководителят на екипа, проучващ Ряховец, Илиян Петракиев.
По-рано това лято той попадна на същия тип погребения и в некропол, разкрит при рекултивацията на старото сметище, което е на около 500 метра от крепостта. Сега обаче става дума за откритие в самата крепост. Което всъщност не е и първото. Преди няколко години екипът попадна на погребение на дете, също положено в поза хокер, което тогава беше отнесено към Късножелязната епоха. ДНК анализът, на който бе подложена находката в Харвард обаче показва, че става въпрос за погребение от доста по-ново време. Времевият обхват на събитието е доста широк – от късния 11 до съвсем ранния 13 век. Със сигурност преди новооткрития скелет, но пък може би това очертава и доста по-дълъг период на куманското обитаване в региона.
Новите находки край Горна Оряховица вече привлякоха интереса на антрополозите. В България подобен некропол не е проучван. Има открити единични гробове в този стил, но те се отнасят към по-ранен период и се смятат за печенежки.
Седмият сезон на Ряховец е планиран за 23 работни дни, до към 20 октомври, ако не се вдъжди. Тази година Министерството на културата подкрепи проекта на археолозите с близо 28 000 лева, което им дава малко повече свобода и смелост. За втора поредна година обаче Общината остава встрани от проучванията, оправдавайки се с ковид кризата.
Все пак Общината, заедно със спонсори, подкрепят шестото издание на уникалната Археологическа школа, която дава първи знания за работата на археолога на ученици от местни училища. Тази година на крепостта работиха екипи от СУ „Георги Измирлиев” и СУ „Вичо Грънчаров”. 14 ученици и двама стажанти помагаха на археолозите. Младите хора се учат първо на историята на крепостта, после и на основни умения от полевата работа. От 2016 г. досега Школата не е прекъсвала и през нея са минали над 150 ученици от региона. Има си и вече двама студенти – Йоана Катрева е 3 курс „Археология” в СУ „Св. Климент Охридски”, а Ния Велчева е второкурсничка във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.
В края на археологическия сезон по традиция се прави изложба с откритията. Миналата година мерките срещу ковид не позволиха тя да се осъществи. Дано тази година да можем да покажем откритията си от двата сезона и от спасителните разкопки на сметището. Определено има какво да се види, казват учените.
Елена ВЕЛКОВА
--135.jpg)
