Неделя, 02 Яну 2022
            
Икономика

Експортно ориентираните фирми са давали 15% от икономиката на Горна Оряховица преди COVID кризата

  17.07.2021 07:29
Експортно ориентираните фирми са давали 15% от икономиката на Горна Оряховица преди COVID кризата

Великотърновска област не е сред най-големите износители в страната, но експортно ориентираните фирми заемат все по-важен дял в икономиката на региона. И колкото по-малка е една община, толкова по-важен се оказва за нея износът. В Златарица например, където като обем износът е най-скромен – около 4 милиона лева за 2018 и 2019 г., но пък делът му като приходи в местната икономика е над 24%. Същото се отнася и до Сухиндол, където износът заема 23% от приходите.

Експортно ориентираните фирми оформят гръбнака на много местни икономики, особено сред профилираните в преработващата промишленост, отчита изследването на Института за пазарна икономика, предложено в поредицата „265 истории за икономика“. То представя приходите от износ за 2018 г. и 2019 г., както и делът им в общите приходи от продажби на нефинансовите предприятия.

Най-високи през 2019 г. са те в столицата – 34 милиарда лева – като освен с позицията на София като най-голяма местна икономика в страната това се обяснява и със съсредоточаването на високотехнологични фирми, които работят предимно за външни пазари и установяването на централните офиси на голям брой външнотърговски дружества. На второ място се нарежда Бургас с 5,7 милиарда лева, а Пловдив и Варна са със съответно 4,1 и 2,6 милиарда лева. Прави впечатление, че в Топ 10 се нареждат и няколко по-малки общини със силна индустрия – Марица (1,4 милиарда), Ботевград (1,2 милиарда), Севлиево (955 милиона лева). В повечето общини обаче приходите от износ са относително ниски, като в 149 те са под 100 милиона лева, а за други 44 данни липсват или са конфиденциални.

В относителен план, през 2019 г. най-голям е делът на приходите от износ в общините в Ботевград, Летница и Руен (по 73%), Петрич (62%) и Марица (60%). Високи дялове има най-вече в относително малки общини, доминирани от преработващата промишленост, където няколко големи местни предприятия допринасят за значителна част от износа. В повечето общини, за които има налични данни – 118 – делът на експорта е под 20% от общите приходи на фирмите. Същевременно, в общините с голямо население, и особено в областните центрове, но и в средищата за висше образование, очаквано делът на услугите, насочени към вътрешното търсене, е по-голям. В столицата например делът на износа е 24%, в Пловдив – 23%, а във Варна – едва 18%.

Велико Търново е далеч от милиардите износ на общините в първата десятка, но въобще не е и сред последните в класирането. Износът през 2018 г. е бил за 404,5 милиона лева, а през следващата година нараства до 441,6 милиона. Делът на тези приходи обаче е сравнително малък в търновската икономика – 17,5%

Следващата община с най-голям износ е Свищов – 134,9 млн. лева за 2019 г. и 19,3% дял от икономиката.

Горнооряховският износ също расте през наблюдаваните години. От 112,9 милиона лева през 2018 г. става 125,7 милиона лева през 2019 г. Делът му в общинската икономика обаче е нисък – 14,2%.

Бизнесът в Павликени е направил износ за 74,8 млн. лв. през 2019 г. – малко по-малко от предходната.

Следващото място е за Лясковец – 70,8 млн.  лв. през 2019 г. и 94,1 млн. лв. през 2018 г.

Стражица е на следващото място с 49,2 милиона лева приходи от износ и дял от 21,3% в общата икономика.

За икономиката на Елена износът няма съществено значение – 9,2 млн. лв., които са 9,4% от всички приходи на нефинансови предприятия. Същото се отнася за Полски Тръмбеш, където 8,9 милиона лева от износ правят 9,3% от общата икономика.

За Златарица и Сухиндол обаче нещата не стоят така. 5,4 милиона лева износ от Сухиндол дават 23,1% от приходите, а в Златарица 3,6 млн. лв. са 24,1%.

Кои са най-големите износители?

„Кроношпан” на първо място. От там идват до голяма степен сериозните цифри за Великотърновска община. Но пък активни на външния пазар са производители като „Кармела” и „Болярка” в хранителния бранш. „Елмот”, „Тремол” – в техниката, „Екстрапак” и „Мегапорт” в опаковките, „Валда” и „Алумина елит” за дограма и др. „Захарни заводи”, „Хит”, „Ден и нощ” са някои от активните износители в Горна Оряховица. „Аркус” и „Прити” са само две от фирмите, ориентирани почти изцяло за износ в Лясковец. Предприятие за храни за диви птици в Павликени прави много добър износ в цяла Европа и Северна Америка. В Стражица не е само „Корадо”, но неговата продукция е основно за износ.


Ключови думи
експорт Захарни заводи Кроношпан
Последни
Седмицата
Анкета
Спазвате ли трите Д - дистанция, дезинфекция, дисциплина?

Резултати