Велико Търново е рекордьор в Националната видеокампания „Живот със сърдечна недостатъчност“ на Института за здравно образование. В кратки филми хора от различни градове споделят как се е променил животът им след поставянето на диагнозата и как се справят със заболяването заедно със своите лекари. Подбрани са най-въздействащите истории и най-„тежките“ пациенти, които лекарите са имали в своята практика. Доверието помежду им, самодисциплината, медицинските открития – това спасява болните и им дава надежда за нормален живот.
Най-много истории до момента има от Велико Търново – своите емоции от ежедневната битка с болестта споделят пациенти от с. Дъскот и Горна Оряховица, както и лекар от Павликени. А в най-новото видео герой е д-р Мариана Генчева от Кардиологичната болница и нейната пациентка Иванка Атанасова, която живее в свищовското село Алеково.
Когато приели Иванка в болницата, тя била толкова зле, че д-р Генчева се притеснила, че няма да оцелее. „Беше с кардиална астма, хрипове, невъзможност да легне в леглото. Рискът от внезапна сърдечна смърт при тези болни е много голям. Но започнахме лечение, което беше ново към онзи момент. Имаше ефект още на втората седмица. Сега е коренно различен човек, разплакана от радост и кипяща от енергия“, разказва д-р Генчева. Тя е впечатлена и от изследванията, които показват, че състоянието на Иванка се е подобрило значително.
Сърдечната недостатъчност е хронично заболяване и контролът върху нея продължава цял живот. Пациентите имат нужда от чест контакт с лекаря и редовно наблюдение, а целта е удължаване на живота в добро здраве. Първите симптоми на болестта Иванка усетила преди осем години. Пила редовно изписаните лекарства, но в един момент се почувствала зле. Изморявала се, не можела да диша. Лекарите в Свищов пожелали да я приемат в болница, но тя отказвала, защото се грижи за 88-годишната си майка, която е незряща и не излиза от дома си. Докато един ден просто припаднала и в почти предсмъртно състояние се озовала при д-р Генчева.
„Тя не е само лекар, тя е преди всичко човек. Лекарствата са добри, направо нямам умора, гледам двора, градината. Но преди всичко е докторката, защото ако не беше тя, аз нямаше да съм така днес!“, казва Иванка. Благодарна е и на лекарите в свищовската болница, които са взели проблема й присърце. Както и на своя личен лекар д-р Асенов, който винаги идвал в дома й, макар че кабинетът му е в съседното село.
Повече вижте във видеото: https://youtu.be/lUBkO8TxMf4
Както и във Фейсбук страницата: https://www.facebook.com/240120539659253/videos/973239460179982
Другите видеа с участието на лекари и пациенти от В. Търново: Павликени: https://youtu.be/kB5cxO7xYLE, Горна Оряховица: https://youtu.be/HQ7sihq8Lgg
Сърдечната недостатъчност (СН) е сериозно хронично заболяване, при което сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, за да отговори на нуждите на тялото. Сред най-често срещаните причини за нея са коронарна болест на сърцето, инфаркт на миокарда (сърдечен удар), вродени сърдечни дефекти, увреждане на сърдечните клапи, предсърдно мъждене. Симптомите на задух и силна отпадналост могат да ограничат работоспособността на пациентите или способността им да извършват обичайните си ежедневни дейности, което води до социална изолация, тревожност и депресия. Сърдечната недостатъчност заема водещо място в общата смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Около 50% от пациентите умират до 5 години след поставяне на диагнозата. Тези прогнози са по-неблагоприятни дори от редица ракови заболявания, а обществото все още смята рака за най-опасен.
Умора дори при най-малкото усилие, задух, кашлица, отоци по краката – това най-често усещат пациентите със сърдечна недостатъчност. Кардиолозите я определят като глобална пандемия, която ще бъде бич за човечеството в следващите 10 години. Но ако пациентите се вслушват в съветите на своя лекар, поддържат здравословно тегло, добра физическа активност и се хранят умерено, надежда има.
В България със Сърдечна недостатъчност живеят около 150 000 души, които са диспансеризирани при личен лекар или кардиолог. В Област В. Търново болните са около 7000 души. 90% от тях са на възраст над 65 години.
По информация на Института за здравно образование
