Темата за правосъдието и нуждата от реформа в системата е основна в програмата на „Демократична България”. Тя е особено близка и на втората в листата на коалицията за IV МИР – Велико Търново Людмила Илиева. Но това няма как да е различно, след като тя има близо 20 години практика като адвокат и лично се е срещала с много от проблемите в правораздаването. Листата на „Демократична България” е под последния номер 23 в бюлетината, а Людмила Илиева е с преференциален номер 102.
-В сектор правосъдие програмата на „Демократична България” като че ли е най-обемна. Можем ли все пак да откроим някои основни моменти, които ще са разбираеми и за хората извън системата на правораздаване?
-Аз бих искала да започна с нещо още по-основно в нашата програма – гарантиране на свободата и засилване на гражданското участие. Гражданското участие пък е условие за възпроизводство на най-важния капитал – активното гражданско общество.
Предложените мерки целят да улеснят упражняването на конституционното право на избор и на гражданска инициатива на всички български граждани. Това ще намали относителния дял на контролирания вот, ще повиши легитимността и отчетността на избраните представители и органи.
Планираме въвеждане на гражданско образование за всички възрасти. Това е основата, която ще се надгради с приобщаване и ефективно включване на българските граждани, включително в чужбина, в политическия живот на страната.
Поощряване на сдружаването на гражданите и на доброволните инициативи, привличане на гражданските сдружения в обсъждания на политики на всяко ниво, ефективни данъчни облекчения за дарителство за организации в обществена полза – това са нашите принципи по отношение на гражданското участие.
-Какви промени предлагате в изборния процес?
-За да приобщим българите извън страната, предлагаме да се създаде избирателен район „Чужбина” и избираем национален съвет на българите по света.
Въвеждане на дистанционно електронно гласуване и гласуване по пощата, както и създаване на професионална, неутрална и ефективна изборна администрация и регионални преброителни центрове за гласуването с хартиени бюлетини ще направят по-лесен достъпа до изборния процес на всички български граждани.
Тези мерки ще доведат до повишаване на избирателна активност и произтичащи от това намалено влияние на контролирания вот и повишена легитимност на държавното управление.
-България често получава критики за лошо качество на законодателството, което се възпроизвежда в много парламенти. Как смятате, че може да се повиши качеството в работата на законодателите?
-Аз като юрист много добре знам колко трудно се работи в среда на непрекъснато преправяни закони. Лошото законодателство ерозира доверието на гражданите към правовата държава. На първо място е нужен ефективен анализ и широко обществено обсъждане, в което да се включат всички звена от правосъдната система.
Да започнем от там, че някои ключови закони, предвидени в Конституцията, трябва да се приемат със завишени мнозинства като гаранция за тяхната стабилност и отразяване на публичния интерес.
Правовата държава се укрепва чрез независим съд, отчетна и отговорна прокуратура и защита правата на гражданите. Това можем да постигнем с някои не толкова трудни стъпки.
-Прословутата съдебна реформа като че ли остава неразбрана от обществото. Кои са основните принципи във вашето предложение за промяна?
-„Демократична България” много преди изборите е представила ясно своите виждания за радикална съдебна реформа. Тя включва реформиране на Висшия съдебен съвет, който да остане административен и кадрови орган само за съдиите. Парламентарната квота при избор на ВСС да бъде намалена, а половината членове да се избират от самите съдии.
Председателите на ВКС и ВАС да се предлагат от общите събрания на съдиите на двете съдилища и да са действащи съдии в съответния съд към момента на избора.
Окончателното решение за освобождаване от длъжност на председателите на ВКС и ВАС се взема от Конституционния съд, а предложението трябва да се подкрепи от две трети от състава на ВСС, вкл. мнозинство от членовете, пряко избрани от съдии.
Закриването на Специализирания наказателен съд и Специализираната прокуратура, според нас е обосновано, тъй като няма достатъчно гаранции за тяхната независимост и интегритет, използват се за политически поръчки.
Реформата в прокуратурата трябва да гарантира премахване на безконтролността на главния прокурор, създаване на правила за отчетност и отговорност на самата институция.
По отношение на главния прокурор предлагаме намаляване на мандата на 5 години. Изборът му да става от Парламента с мнозинство три пети от народните представители, задължава се и да се отчита на 3 месеца пред НС. Въвежда се и възможност за освобождаване от длъжност за извършени тежки/системни нарушения (вкл. престъпления) и/или увреждане на престижа на съдебната власт.
Изграждане на прокуратурата като самостоятелна независима институция, като кариерните и дисциплинарните правомощия по отношение на прокурорите се осъществяват от Прокурорски съвет, чиито членове се избират от Парламента и от самите прокурори.
-Тези промени дават ли достатъчно гаранции за ефективна борба с корупцията чрез правосъдието?
-Корупционните скандали само показаха колко са неефективни институциите, които трябва да се борят с корупцията и как лесно се заобикалят законите, като този за обществените поръчки например. Така че имаме нужда от мерки на много нива – както законодателни, така и административни. Може би най-ефективно ще бъде, ако се постигне истинска публичност на целия процес по възлагане на обществени поръчки, особено тези с голям обществен интерес.
-Каква ще бъде вашата лична мисия в 46-то Народно събрание?
- Към момента акцентите ми ще бъдат два: защита на жертвите от домашното насилие и процесуалното положение на децата, при дела, в които се засягат техни права и интереси.
КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
