Един нелеп инцидент по време на игра в междучасие преобръща завинаги живота на Димитър Николов и вместо спортист го прави журналист. Роден в семейство на легенда на борбата, проходил на тепиха в зала „Никола Петров”, естествено израства като физически здрав, палав и буен хлапак. Тренира, дори има и своите успехи в борбата, вероятно си е мислел да гони славата на баща си. Но съдбата решава друго. Ненавършил 16 години, преживява кошмарно нелеп инцидент. При игра в класната стая, топче рекошира в дъската и го удря в дясното око. Диагнозата е отлепяне и разкъсване на ретината. Преживява поредица от тежки операции, за да се зарадват и медиците, и семейството му, че губи само частично зрението си.
Месеци наред е постоянен пациент на болниците и завършва като частен ученик. Завинаги се сбогува с мисълта, че ще бъде спортист. Няколко месеца дори му е забранена всякаква физическа активност. Но пък се оказват почти пророчески думите на проф. Константинов, който го оперира. Това момче ще си вади хляба с молив, казва прочутият офталмолог.
ИЗПИТВАХ ГНЯВ,
НО ПЪТЯТ КЪМ БОГ
МИ ПОМОГНА
ДА НАМЕРЯ ПОКОЙ
В ДУШАТА СИ
За младеж, тъкмо осъзнаващ силата на тялото си, това е страхотна трагедия. Близо година преживява криза, в която обвинява съдбата, че му е отнела истинския живот. Изпитвах гняв, непрекъснато се питах защо аз, защо това се случи точно на мен. Но ми помогна мъдростта на възрастните хора, спомня си за това голямо изпитание Николов.
Баба му Димитра, чието име носи, има голяма роля, за да се измъкне от тази дупка. Тя била силно вярващ човек и му показва пътя към душевното изцеление. Започнал да посещава църквата в Поликраище и да беседва с отец Стефан Гецов. Откривал нови светове, но най-важното е, че открил пътя към себе си.
И когато завършил училище, някак естествено кандидатствал в Богословския факултет на ВТУ. Изкарал една от най-високите приемни оценки и влязъл сред първите по бал, което му осигурило и стипендия. Още е горд от срещите си с големите учени, които основаха навремето факултета, като проф. Шиваров например.
Вероятно щял да стане добър богослов, но съдбата имала други планове за Димитър. Всъщност не само проф. Константинов прогнозира, че младежът ще се прехранва с писане. Баща му също искал малкият му син да не става спортист, а спортен журналист. Той не е човек, който ще заблуждава състезателите си, себе си, дори децата си какви са истинските им възможности. Неговата мечта беше да стана спортен журналист, спомня си Николов.
ПРЕДИ ДА ПОЧНЕШ ДА ПИШЕШ,
НЕ Е ЛОШО ДА СИ ЧЕЛ И СЛУШАЛ,
ЗА ДА ИМАШ КАКВО ДА КАЖЕШ
Всъщност малкият имал всички дадености да реализира тази бащина мечта. Още ходел под масата, когато слушал и запомнял историите на олимпийски легенди, които гостували в дома му. Преди да се научи да чете, научил истории за големи постижения и то ги научил буквално от кухнята. Имал и удивителна памет – помнел дати, рекорди, постижения. Като поотраснал четял непрекъснато вестници, книги и въобще всичко, което му попаднело на спортна тема.
И часът му дошъл през 1993 г., когато Горна Оряховица била домакин на последния голям турнир в памет на Никола Петров. Бил през цялото време в залата, разбира се. Направил интервюта с колоси като Боян Радев, Еньо Вълчев, Петър Киров и носителя на пояса тогава Стоян Добрев. С натрупания материал, младежът, който още нямал 18 години, нахлул в редакцията на общинския вестник „Устрем”. Съдбата отново му протегнала ръка, защото го посрещнал човек като Иван Момъков, който веднага открил потенциала в амбициозния младеж.
С първите си публикации не само променил живота си, но и сам си създал името, с което е известен и днес. Подписал се Димитър Николов, за да избяга от сянката на баща си Стойчо Христов.
По същото време е задействан най-успешният навремето си проект за спортен ежедневник – „7 дни спорт”. Приятелят и ментор Иван Момъков го препоръчал и Димитър бил взет за кореспондент на вестника за региона. И така желанието за изява като журналист надделяло над желанието да изучава богословие. Да не говорим, че хонорарите от най-популярния спортен вестник били в пъти по-големи от стипендията на отличник.
И да не забравяме, че тогава е само на 18 години. Години по-късно, след като вече има друго образование и съвсем друг житейски път, все пак се връща да завърши започнатото и в магистърска програма „Теология” на ВТУ.
Но все още сме в началото, когато през 1995 г., ненавършил 19 години, става щатен журналист в „Устрем”. Заслугата е и на тогавашния главен редактор Соня Шаранкова, която преодолява резервираните, меко казано, реакции на по-възрастните сътрудници, че такова младо момче получава място в редакцията.
По онова време „Устрем” е скромно като обем издание на Общината, което малко или много ограничава свободата на пишещите. Но пък е и школа, от която тръгват много журналисти, наложили се през годините. За младия Димитър това е времето, когато школува писането си. И го прави не как да е, а с интервюта с легенди като д-р Петър Дертлиев, акад. Николай Генчев, акад. Благовест Сендов, Петър Стоянов, Надежда Михайлова...
НАЙ-ГОЛЯМАТА ШКОЛА
СА ХОРАТА,
КОИТО СРЕЩАШ
ПО ПЪТЯ СИ
Последва покана за работа в Радио Велико Търново. По онова време именно радиото е най-актуалната, бърза и авторитетна медия. Поканата идва от доайена на тв и радио журналистиката у нас Николай Колев. В радиото правят много силен спортен екип с голям неделен маратон. С колегите си, които нарича и свои учители, от тогава – Петко Павлов, Анатоли Петров и Георги Гърев, са приятели и до днес.
Следващото голямо предизвикателство е работата в „Дарик радио Резонанс”. Това е най-голямата школа в професионален план. А донякъде и в житейски, защото така се случва, че започва по времето на Виденовата зима и януарските барикади от 1997 г. Събитията тогава ясно оформиха моя десен мироглед. Галопиращата инфлация поставяше на изпитание физическото ни оцеляване и ни караше да мислим първо как да нахраним семейството си. С надницата си сутрин можех да купя килограм месо, а следобед вече стигаше само за пакет ориз. Вече бях баща и бях принуден да премисля нещата като възрастен, а не като дете, разказва журналистът.
В „Резонанс” обаче го следва същият късмет, който той твърди, че има и до днес – да работи със свестни колеги – и като хора, и като професионалисти. В екипа са емблематични и досега журналисти и личности – Иван Спирдонов, Ангел Петричев, Дима Максимова. По-късно се присъединяват не по-малко качествените журналисти като Елена Чамуркова и Нина Александрова. Спойка на този екип е прекрасният тон режисьор Дилян Стоянов.
Помежду ни имаше и приятелство, но и здравословна вътрешна конкуренция, която вдигаше нивото на радиото. Огромна благодарност дължим и на мениджъра на тоя проект Йордан Йорданов. Неслучайно и тогава, а и сега, го знаем като Данчо Радиото. Беше ни дал пълна свобода и имахме имунитет срещу външен натиск. Можехме да дадем най-доброто от себе си без страх, спомня си Димитър Николов.
Но съдбата му предлага ново предизвикателство и животът му прави нов завой. Започва работа в PR-отдела на голяма електроснабдителна компания, която по онова време още е държавна. И сега отчита тази година и половина там като безценен урок по административно управление. Само че идва царското време и като човек, емоционално свързан със СДС, той напуска и се връща в частния сектор.
На 25 години е поканен от Радосвет Радев да стане главен редактор на „Дарик радио Велико Търново”. „Дарик” е изключителна журналистическа школа, но по онова време радиото вече е преминало зенита си и някак се е нагодило към управляващите, което ограничава напористите му журналисти.
ЩУРИТЕ ИДЕИ,
СМЕЛИТЕ ПЛАНОВЕ – ЗАТОВА
СИ СТРУВА
ДА СЕ БОРИ ЧОВЕК
И в същото време се появява една щура идея, която се реализира благодарение настойчивостта на горнооряховския бизнесмен Венци Стоев. Той искал да предложи собствена програма на клиентите си, получаващи телевизия от „Видеосат Раховец” и така върнал Димитър отново в родния му град. И отново се събрал екип от все качествени хора. С талантливи колеги като Нина Велкова, Дарина Узунова, Мариета Стоянова, Мартин Георгиев, Теодоси Иванов и със сигурност на първо място с човека-телевизия Пламен Иванов, направихме така, че един горнооряховски канал не само да стане разпознаваем, но да бъде предпочитан дори сред зрителите във Велико Търново, споделя Николов.
Познанството му със Стефан Софиянски от този период пък го свързва с Диляна Грозданова – една от големите дами на българската телевизия за всички времена. През 2007 г. Николов приема предложението й да направят изключително модерния и дори революционен за времето си регионален телевизионен център на Тв7 във Велико Търново. В този период съчетава длъжността на директор с работата на главния редактор и трупа не само журналистически, но най-вече административен опит.
Диляна Грозданова е сред най-големите професионалисти, с които съм работил. Настина ми е болно, че останаха съвсем малко такива хора в професията, споделя бившият телевизионен шеф.
Идеята за регионалния ТВ център била перфектна, но имала една малка слабост – не отчела ситуацията на провинциалния телевизионен пазар. Местните кабелни оператори направили така, че проектът да не може да се реализира в първоначалния му замисъл и в пълния му обем. Скоро след това и самата Тв7 била продадена, била сменена концепцията и регионалните центрове не се включвали в нея.
И съдбата отново направила завой през 2008 г. С помощта на приятеля Огнян Костадинов, който повярвал в мениджърските умения на Димитър, той създал своя издателска компания. И нейното лице станал горнооряховският вестник „Седмицата”. Две години по-късно същият екип създал и чисто регионалния информационен портал RegNews. Проектите са чисто локални, но не остават незабелязани. Приети са за членове на БАРМ и през 2011 г. Димитър Николов получава покана да поеме мениджмънта на „Черноморски фар” ЕАД. Дружеството издава най-стария все още съществуващ регионален вестник- - бургаския „Черноморски фар”.
БУРГАС,
МОРЕТО
И 100-ГОДИШНИЯТ ФАР
Вестникът се е превърнал в институция на местната преса, но в ония години е в тежко финансово положение и оцелява предимно заради бранда. Но пък Бургас е изключително благоприятен регион за частна инициатива, от което се възползва и Николов. Създадох нови контакти и силни приятелства и чувствам Бургас като втори дом, казва шефът на 100-годишния „Черноморски фар”.
С годините изданията в групата „Компакт медиа” се увеличават. Множат се и наградите – „Златно перо” на СБЖ, „Константин Кирил Философ” и т.н. Малко по малко групата става най-голямото извънстолично издателско обединение.
В ПОЛИТИКАТА
НИЩО НЕ Е ТАКОВА,
КАКВОТО СИ МИСЛИМ
И животът на Димитър Николов отново прави завой. Този път обаче към политиката. На 40-годишна възраст, след близо 25 години професионално развитие, набрах самочувствие и реших да приема. По това време управлявах 5-6 издателски дружества с близо 60 души персонал. Имах вярата, че мога да вземам управленски решения и това ми даде кураж да приема роля в политиката. Винаги съм се удивлявал как с политика се занимават хора, които нямат и 5 години трудова биография и никога не са вземали решения за каквото и да било, някои дори не са управлявали и себе си дори. Впоследствие се оказа, че нищо в политиката не е такова, каквото си мислим, но не съжалявам за този си ход, казва днес Димитър Николов.
През 2015 г. той е поканен да се включи в листата на ГЕРБ за общински съветници в Горна Оряховица като представител на гражданската квота. Приема и влиза в ОбС. Избран е за председател на Постоянната комисия по спорт и младежки дейности. Казва че в тази си роля се е чувствал много полезен, до голяма степен заради добрия синхрон с кмета Добромир Добрев, който е много отворен към младежките и спортни политики и те са негов приоритет. Реализация на съвместите им усилия през мандата е признанието за Горна Оряховица, обявена за Европейски град на спорта за 2021 г.
През 2019 г. е преизбран за съветник и впоследствие става и председател на Общинския съвет. Времето му като първи сред съветниците съвпада с периода на пандемията от COVID-19. Ситуация, за която никой не беше подготвен, дори най-опитните съветници и администратори.
Тази година и половина беше тежка. Общинският съвет беше фрагментиран и различни групи остро се противопоставяха една на друга. Трябваше да се балансира и ключовата дума за този период беше диалог. Пандемията пък ни изправи пред непознати проблеми, които трябваше да решаваме в крачка и да бъдем пионери в нещо, което може би ще ни служи и в бъдеще. Така открихме как можем да запазим парламентаризма с посредничеството на съвременните технологии, но най-вече с волята на всички съветници. Горнооряховският Общински съвет не абдикира от своите задължения и аз съм горд, че отговорихме на обществените очаквания въпреки трудностите, анализира Димитър Николов последните месеци.
През това време той се опитва да издигне престижа на Общинския съвет като предложи на съгражданите си отворена политика с много срещи и събития, насочени към общността. Изисква и от колегите си общински съветници същото сериозно отношение дори към най-незначителните точки в дневния ред на местния Парламент.
ГОЛЯМАТА ПОЛИТИКА Е ТАЗИ,
КОЯТО РЕШАВА
МАЛКИТЕ ПРОБЛЕМИ
НА ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА,
убеден е Димитър Николов.
Затова и приел предложението да се включи в листата за народни представители на ГЕРБ – СДС. Вече имах самочувствие, че мога да съм полезен с опита си в местната власт, с познанията си в сферата на медиите, масовите комуникации и културата. Смятам, че ние в България нямаме проблем със свободата на словото, но имаме съществен проблем с понасянето на отговорност за казаното или написаното. Все повече това, което приемаме за информация, кореспондира с махленските клюки и дори с откровено фалшивите новини. Обществените нагласи се обработват системно с коктейл от полуистини, компромати и категорични лъжи. В социалните мрежи се вихри безконтролна търговия на влияние и внушения. Свободата на словото има нужда от регламент, защото фалшивите новини са бич за обществото, а сериозната авторска журналистика е заплашена от пълно изчезване. Като човек, изградил своята биография чрез медиите, съм не просто разтревожен. Изплашен съм какво става с нашето общество, обяснява политическите си мотиви Димитър Николов.
Засега политическата му кариера е кратка, след като 45-то Народно събрание просъществува всичко на всичко един месец. Но Димитър Николов е от хората, които смятат, че не можеш да спреш по средата на пътя и след като си поел един ангажимент, трябва да дадеш най-доброто от себе си, за да го изпълниш. Дали ще се получи, е друг въпрос.
Готов съм да се извиня на всички българи, че отново им предлагаме това, което те ясно заявиха, че не искат. Всички проучвания показваха, че хората не искат нови избори през юли. Но всички политически субекти в злощастното 45-то Народно събрание, освен ГЕРБ, избягаха от отговорност. И се стигна до това, което повечето не искат – нови избори.
ИЗВИНЯВАМ СЕ,
ЧЕ ВИ ПРИЧИНЯВАМЕ ТОВА.
Сигурен съм, че в момента хората имат нужда да отдъхнат от пандемичния стрес, да се насладят на лятото или ако щете просто да гледат на спокойствие финалите на Европейското по футбол. Дано поне това е последното, а не поредното сриване надолу на българския парламентаризъм. Защото има опасения, че и новият Парламент ще е с много кратък срок на годност и тихо вървим към авторитарен режим. Дано не е прав моят уважаван колега Даниел Митов, който определя служебния кабинет като сбъднатия кошмар на България.
Като убеден демократ и човек със самочувствието на интелектуалец аз споделям веруюто, че трябва да намираме повече неща, които ни събират, отколкото ни разделят и трябва да градим мостове, а не дувари, коментира Димитър Николов.
Елена ВЕЛКОВА
