Мариета Ботева е професор по реторика и връзки с обществеността във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и доктор на науките по философия. Автор е на „Диалогът от Сократ до днес“ (1993 г.), „Аргументацията в ораторското изкуство“ (1999 г.), „Лекционната дейност в Читалище „Надежда“ 1869 – 1948 г.“, „Реториката през Българското възраждане“ (2001 г.), „Речник по реторика. 150 аргумента за оратора“ (2003 г.), „Политическата аргументация в реторическите дискурси“ (2013 г.), „Ръководство за писане на речи“ (2018 г.).
Преди броени дни излезе най-новата й книга – „Съдебната аргументация“.
Никога не съм изучавала школски риторика, самоука съм. Ако усилията ми в полето на риториката показват резултати, това се дължи на примера на учените в рода ни, споделя проф. Ботева.
Съдебната аргументация като процес, постиган чрез вербални, несловесни и средства извън оратора, представя в най-новата си книга проф. Мариета Ботева. В нея професорът разказва историята на съдебното красноречие в Атина и Рим, разкрива общото и специфичното в съдебната реч. Стотици аргументи са илюстрирани с цитати от най-известните съдебни оратори, показани са традициите и новаторството в подготовката на съдебния оратор. Но освен всичко това, в книгата си проф. Ботева включва речи на студенти по право, написани по действителни казуси – 2 обвинителни речи по делото за смъртта на Милен Цветков от Патриция Колева и Пламена Пенкова, защитна реч по същия казус от Ивайло Йовчев, обвинителна и защитна речи по делото за смъртта на Вероника Здравкова, за Йоан Матев, катастрофата край Своге и др.
След смъртта, най-силен е страхът от говорене пред публика, смята проф. Ботева.
Самата тя произхожда от род на учени и свещеници по бащина линия и на учители по майчина. Никола Станев – историк и археолог, завършил Лясковската духовна семинария, автор на десетки трудове, забранени след 9 септември, и прадядо й Ботьо Станев са братя. Баща й Георги Ботев е разказвал, че в късните си години Никола Станев се връщал в родното Велчево. Обикалял с файтон околностите да се любува на красотата на природата край Капиновския манастир и из Еленския край. По време на тези разходки бащата на проф. Ботева попитал Никола колко известен е. Толкова, че заради съвпадението на имената ни, голям български писател от Търново прие литературния псевдоним Емилиян Станев, отговорил Никола.
През 1893 г. Никола Станев издава „Изразително четене“ – „помагало за учители, родители и любители на изящната словесност“. В него Станев, който черпи информация от руски автори като В. Острогорски и Д. Коровяков, свързва теорията и методиката на изразителното четене с обучението по литература. Учебникът разглежда ораторското изкуство и дейността на оратора. Той е в помощ на специалистите по художествено слово в НАТФИЗ. Не се открива в Народната библиотека в София. Художественото слово, ораторското изкуство и техниката на говора са неразривно свързани области на знанието. Тези дисциплини намериха своето място в съвременните програми на средни и висши учебни заведения, обяснява в книгата си „Реториката през Българското възраждане“ проф. Ботева.
Историческата ни наука трябва да даде обективна оценка на делото на Никола Станев. Когато работех в отдел „Възраждане“ на Народната бибилотека в София по книгата си „Реториката през българското Възраждане (20-те-70-те години на XIX в.)“ (2001 г.) намерих само папка с три листа с името му. Той пише, че до XVII в. в рода ни има свещеници, разказва проф. Ботева.
През 2003 г. Библиотеката „П. Р. Славейков“, Музей „Възраждане и Учредително събрание“, съвместно с ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, с усилията на Елена Мачковска, доц. д-р Живка Радева, В. Иванова и много други дейци от културните среди във Велико Търново организираха научна конференция в Килифарево, посветена на 140 г. от смъртта на Никола Станев. Във връзка с това беше поставена паметна плоча в дома на дядо ми Георги Ботев Станев в с. Велчево. Къщата е родният дом на Никола Станев и е паметник на архитектурата от Възраждането, разказва професорът.
Майката на Никола Станев Кръстина е плаковчанка, „попска внука“ на Нейко йерея, „паметлия жена“. Тя разказвала на сина си, че в Плаково имало непримирими люде. „В Плаково вееше друг вятър. Там имаше родове, които бяха толкова независими, че не усещаха робството“.
Сава Ботев, чичо на баща ми, завършва агрономия в Германия, съавтор е на двутомна земеделска енциклопедия, началник-отдел в Министерството на земеделието, директор на Садовското земеделско училище. Синът му – Борис Ботев, беше професор по рентгенология в Медицинската академия. Иванка Иванова е завършила образованието си в Германия. След 9 септември е лишена от възможността да работи. Наричали я Краварката, защото отглеждала крава, за да се прехранва. Съоснователка е на Катедрата по немски език във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Баща ми Георги Ботев завършва училището в Образцов чифлик и Зоотехническия факултет на Висшия селскостопански институт в София. Беше блестящ оратор. Инж. Стефка Петрова завършва ядрена физика в Санкт Петербург, работи като директор „Човешки ресурси“ в МОН, сестра ми Катя Велкова е директор на ПГХТ „Проф. д-р Асен Златаров“ в Горна Оряховица. Дъщеря ми Биляна учи 2 г. археология във ВТУ, после завърши история със специализация по праистория в университета „Комплутенсе“ в Мадрид, не крие гордостта от славния си род проф. Мариета Ботева.
Дарбата на човека не можеш да му я дадеш, не можеш и да му я вземеш, убедена е проф. Ботева.
С намигване споделя, че най-ранните й професионални изяви са още като ученичка, когато преподавала на „въображаеми“ ученици. Практиката ми през изминалите над 40 г. показва, че дарбите се проявяват в най-ранна детска възраст и младите хора трябва да бъдат подкрепяни в творческите им усилия. Като бях учителка в „Емилиян Станев“ и Хуманитарната гимназия, където 3 г. преподавах реторика, се занимавах с деца поети. Те издадоха стихосбирка и станаха журналисти, учители, преподаватели в университети, с гордост разказва за свои възпитаници проф. Ботева.
Към днешна дата тя преподава в Катедра „Философски науки“ на Философския факултет на ВТУ. Годишно е обучавала над 500 студенти, като преподава на всички специалности, които изучават реторика – филолози, политолози, прависти, журналисти... В часовете се правят беседи, диспути, дискусии, студентите създават речи. Влизат в ролите на прокурори, адвокати, съдии.
Тези ролеви игри, сред които и интерпретация на Нюрнбергския процес, предизвикват голям интерес в участниците и зрителите, споделя проф. Ботева. Допълва, че традициите, положени от Квинтилиан в подготовката на съдебните оратори, намират продължение в съвременните методически форми на обучение. Цицерон казва, че поетите се раждат, а ораторите се създават, припомня преподавателят.
През 2020 г. проф. Ботева е поканена да преподава съдебна реторика в Националния институт на правосъдието на прокурори, съдии, следователи. В резултат се ражда и „Съдебната аргументация“.
Доказателствените основи на правната аргументация обхващат общите философски аргументи, специалните доводи от правната материя, аргументи от други предметни области, обяснява проф. Мариета Ботева.
В книгата се разкрива общото и специфичното в структурата на обвинителната и защитната съдебна реч. Стотици аргументи са илюстрирани с цитати от най-известните съдебни оратори – Демостен, Цицерон, Кони, Петър Корнажев и др. Показани са традициите и новаторството в подготовката на съдебния оратор.
На базата на доброто познаване на основополагащи трудове по теория на аргументацията, в книгата проф. Ботева предлага авторска теза за аргументацията, както и ново определение на предмета на реториката. Книгата е предназначена за юристи, но и за всеки, който иска да бъде добър оратор.
Проф. Мариета Ботева вече работи върху поредната си книга – „Реторика и нервно-лигвистично програмиране в публичаната изява“. НЛП се приема за най-новата научна проблематика в хуманитаристиката.
Благодарна съм на хилядите ученици и студенти, с които сме работили през годините. На колегите, които ме подкрепяха – проф. И. Димов, Й. Ведър, проф. К. Калчев, проф. В. Стефанов, проф. З. Иванов, проф. Хр. Макаков. Благодарна съм и на хората, които не ме подкрепяха, защото това ме амбицираше да не спирам научните си занимания.
Никога не съм изучавала школски риторика, самоука съм. Ако усилията ми в полето на риториката показват резултати, това се дължи на примера на учените в рода ни. На Аполоновия храм в Делфи древните гърци са написали максимата „Познай себе си“. Стремежът към знание всъщност е стремеж към самопознание. Това е висшият смисъл на човешкото духовно съществуване. Надявам се в следващите поколения да не угасва този конеж по духовната светлина, споделя проф. Мариета Ботева.
Биляна МИЛЧЕВА
