Не сме станали още като англичаните любима тема да ни е времето, но ей така като се развихри Марта (един ден слънце и топло, на следващия сняг), прогнозата винаги живо ни интересува. Дори само за да се ориентираме какво и как да се облечем. Но, за да се изготви тази прогноза от синоптиците, преди това работата трябва да си свършат метеоролозите, които да направят измерванията на температура, влажност, облачност, скорост и посока на вятъра, валежи и т. н.
Решихме да надникнем в „кухнята” на Хидрометеорологичната обсерватория във Велико Търново, която се намира в парк „Никола Габровски” и е една от тези институции, които са на поста си 24 часа в денонощието и 365 дни в годината. В нея работят петима метеорологични наблюдатели и ръководителят на ХМО Петър Станков, също метеоролог, който бе нашият любезен домакин.
Петър Станков е завършил „История и география” във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” през 1992 г. И макар да обичал повече Икономическата география, по стечение на обстоятелствата работи с Физическата. В обсерваторията работи от 1999 г., а от 2004 г. и я ръководи.
Още в началото се разбрахме, че прогноза за следващите дни няма да получа, защото това е обсерватория за измервания, а не синоптичен център, каквито всъщност има 4 в страната - в София, Варна, Плевен и Пловдив.
Първата метеорологична станция била на хълма Царевец, която функционира като климатична станция до 1975 г., после е преместена в сградата на бившето МТС. Като синоптична станция тя съществува от 1975 г., от когато се и правят регулярни климатични и синоптични наблюдения в България. Първо за метеорологична станция било отредено петно за строителство край топлоцентралата, но мястото било неподходящо, тъй като минава централен водопровод. В парка се оказала единствената свободна сграда и институцията се нанася в нея през 1992 г. По-правилното е наистина да я наричаме с името хидрометеорологична обсерватория, тъй като в нея работят и двама хидролози.
В обсерваторията във Велико Търново се извършват 8 синоптични наземни наблюдения в денонощието, през 3 часа. Като се започне рано сутрин в 5 часа. Информацията от тези наблюдения се обобщава като синоптична телеграма и на всеки 3 часа се предава в Събирателния център в София, който е един от 16-те в цяла Европа. Тя, заедно със синоптичните телеграми от останалите 33 синоптични станции в страната, се използва за изготвянето на синоптичната прогноза. А за тази прогноза се вземат предвид и спътниковите снимки, както и аерологичния сондаж. Метеорологичната информация пък (на хартия и дигитализирана) се събира и обобщава, също ежедневно, от синоптичната станция във Велико Търново, от двете климатични станции в Елена и Павликени, и 9 мрежомерни станции на територията на областта. Освен синоптични, се извършват и климатичните наблюдения за нуждите на статистиката. Те са три пъти в денонощието – в 7, 14 и 21 часа.
Хидронаблюдателите извършват мониторинг на подземните и надземни води. В зоната на отговорност на ХМО – Велико Търново има няколко хидрометрични станции - във великотърновския квартал „Чолаковци” и в с. Каранци, които са позиционирани на р. Янтра, в Стражица – на Голяма река и в с. Джулюница на местната река. И четирите, вече ежечасно, измерват водното ниво. И когато се доближат или достигнат критични нива, информацията се предоставя на службите, отговарящи за безопасността на населението. Работа на тези хидронаблюдатели е и да следят кладенците като хидрогеоложки пунктове, т.е. – нивото на подпочвените води. Такива кладенци има много във Великотърновска област, почти във всяко село.
Клиенти на ХМО – Велико Търново са
строителни фирми, МВР, следствени служби
Важна част от дейността на хидрометеорологичната обсерватория във Велико Търново е обслужването на клиенти с метеорологична информация. Точно това и правеше Петър Станков, преди да го отвлека от работата му за нашия разговор. Най-често до нея опират строителните фирми, които работят при различни метеорологични условия, както и през зимата през последните години. „Даваме им документ, в който посочваме примерно на коя дата какъв валеж е имало, какви са били минималните температури и с това се доказва, че определени дни от месеца не може да се строи. Това е важно за фирмите, които са обвързани с договори. Така могат да се оправдаят пред инвеститорите, че в тези дни не е могло да се работи. На тях и на фирми от други браншове предоставяме информацията срещу заплащане. За държавните организации е безплатно. Наши клиенти са всички следствени служби, МВР, съд, прокуратура... Обикновено при всяко пътнотранспортно произшествие се иска от нас документ каква е била метеорологическата обстановка на определен ден. Всичко, което е информация от днес назад – това е метеорология. А това, което е от днес напред, е синоптика или прогнозиране”, обяснява Станков.
Задавам му и лаическия въпрос откъде се вземат данните за температурата по градове, която се изписва на смартфоните ни и доколко верни са те. Разбра се, че не е от тях точно, а информацията се дърпа от различни сайтове. Официалният е meteo.bg на Националния институт по метеорология и хидрология и ако е от там, данните са по-скоро точни. Но Станков се е натъквал и на такива от други сайтове, които въобще не отговарят на реалната стойност.
Най-интересното е разходката в самия метеопарк
Там са разположени различните измервателни уреди, метални цилиндри, а също и пластмасови туби и легени, които се оказва, че играят важна роля. Извисяват се и ветромерите, които са два, за по-сигурно - цифров и обикновения механичен Вилдов ветромер. С тях се измерва скоростта на вятъра и посоката. Температурата пък се мери с електронни термометри, които се намират в метеоклетка. „Всичко е дублирано и така е подсигурено, с UPS, че дори и да спре тока, ние имаме за 3 часа ток и можем да продължим да работим още от 6 до 9 часа. И да излезе някаква техника от строя, винаги има алтернатива. А и тя така е направена, че да издържа на лоши метеорологични условия”, допълва ръководителят на обсерваторията.
Поначало синоптичните измервания се извършват строго по правилата на Световната метеорологична организация, за да бъде информацията съпоставима, а именно: температурата на въздуха се измерва на 2 метра височина, на сянка, в метеорологическа клетка. Количеството на валежа се измерва на 1 метър над земята. Скоростта на вятъра се мери на 10 метра височина и т.н. После измерванията се вкарват за обобщение в генерираща програма за синоптични телеграми. За всяко нещо си има правила, за да бъдат данните действителни и представителни.
И тъй като в края на обиколката извъртам разговора към климата на Велико Търново, оказа се, че за по-високо измерените температури с градус–два отгоре в сравнение с околните големи градове влияние върху измерванията има и силният трафик по близката улица „Магистрална” – една от основните пътни артерии. Така градските условия и местоположението на обсерваторията бъркат малко работата на метеоролозите в това отношение, но нали няма нищо идеално…
Ана Райковска
