Май, 2019 г. Папа Франциск е на посещение в България. Световните агенции следят срещите на Светия отец – с президента Румен Радев, премиера Бойко Борисов, духовните лидери на всички вероизповедания, католическата общност в страната. На всички снимки най-близо до папата е един свещеник, който е негов преводач.
Това е монсеньор Страхил Каваленов – свещеникът на Търновската енория „Блажена Дева Мария на броеницата”.
Визитата на папата е оценена като голям плюс за българската външна политика. Но по-важното е, че самият римски понтифекс смята, че тя е била много успешна. Той срещна много любов и наистина се почувства у дома си, разказва неговият тогавашен преводач. Самият той получава подарък от Франциск - броеница на Дева Мария и папски орден.
Както и благодарствено писмо, в което се казва, че папата е бил впечатлен не само от преводаческите умения на българския свещеник, но и от неговото апостолско усърдие.
Дните с папата бяха най-забележителните в моя живот, а неговата оценка е най-големият комплимент, който съм получавал, казва монсеньор Страхил Каваленов само дни, след като на 20 януари стана най-новият католически епископ в България. Оглавявайки Никополска епархия, монсеньор Каваленов ще трябва да се грижи за духовните дела на католиците в цяла Северна България. На практика той управлява епархията от няколко месеца, той като беше назначен за неин административен ръководител след смъртта на бившия духовен пастир епископ Петко Христов, който напусна своето паство на 14 септември 2020 г.
Същевременно монсеньор Страхил Каваленов ще продължи да служи в енорийските църкви във Велико Търново и Габрово. Официалното ръкополагане на новия епископ ще стане след известно време и за съжаление организирането на церемонията зависи от развитието на пандемията в Европа.
През 2021 г. католиците във Велико Търново ще отбележат 130 години от основаването на енорията и църквата си „Блажена Дева Мария на броеницата”. Празникът на храма на 7 октомври е посветен на историческо събитие. На тази дата през 1571 г. обединеният флот на католическите държави в Европа побеждава османската армада при Лепанто в Йонийско море. Битка, която до голяма степен сваля османската заплаха за Западна Европа. Преди сражението тогавашният папа Пий V призовава всички християни да се молят за победа с броеницата на Дева Мария – цикъл молитви, посветени на Божията Майка, които са много популярни сред католиците. След благоприятния завършек на битката, 7 октомври е обявен първо за ден на Дева Мария на победата, а по-късно става Дева Мария на броеницата.
На този празник е посветена малката църква, която обединява католиците в Търновско. Тяхната днешна енория е създадена през 1891 г., но това далеч не е първият католически храм в старата столица.
Първата средновековна църква на католиците в Търново била под Балдуиновата кула. Няма открити следи от нея, но затова пък следващата е по-добре проучена. Основите й са открити от проф. Хитко Вачев, който дори е написал книга за проучванията си. Създадена е през 15 век от дубровнишки търговци, които имали квартал в столицата на Второто българско царство. Турците го наричали Латинян махала. Храмът им се намирал срещу сегашния хотел „Рашев”. По онова време бил посветен на Успението на Дева Мария. Всъщност мястото днес е познато като Арменската църква, защото в края на 17 век, когато католиците в Търново останали много малко, парцелът бил продаден на арменската общност и църквата била преустроена. После и арменците изоставили мястото и в момента то е посещавано само от археолози.
След Освобождението в Търново идват много търговци и предприемачи от Западна Европа, които подхващат бизнес, но и се грижат за вярата си. Чехите, създали Бирената фабрика, построяват и своя църква на мястото, където е днешният храм. Първите свещеници са италианци от Конгрегацията на отците пасионисти. В двора на църквата днес има огромна липа, очевидно много стара. Липата е символ на чешкия народ и вероятно това дърво е било засадено още когато са градили църквата, смята монсеньор Страхил Каваленов.
От другата страна на храма има огромен орех. Той вероятно също е от времето на основателите. През 1913 г. голямото земетресение сериозно уврежда сградата, но 10 години по-късно тя е напълно възстановена.
Голям приятел на Търновската католическа енория бил монсеньор Анджело Джузепе Ронкали, известен още като Българския папа. През 1925 г. Ронкали пристига в България като апостолически визитатор (пратеник на папата). Тръгва си след 10 години, но завинаги остава голям приятел на България и българите. През 1958 г. е избран за папа под името Йоан XXIII и е един от големите реформатори на Църквата, отворил я към съвременния свят. По-късно е канонизиран, но за българите голямата му титла е Българският папа, заради любовта му към страната ни. Ронкали е идвал много пъти в Търново. Той бил близък приятел с тогавашния свещеник на Великотърновска енория отец Карло Раев. Обилната кореспонденция между двамата е издадена преди години на италиански език. Последното известие е от Коледата на 1952 г. – пожелание, пратено от папския нунций в Париж по онова време Анджело Ронкали до търновския свещеник.
През 1952 г. започва кръстоносният поход на комунистическата власт срещу Църквата. Процесът срещу католическите свещеници завършва със смъртната присъда и разстрела на Никополския епископ Евгени Босилков и още трима свещеници. Много от останалите духовници са пратени в лагери и затвори. Църквата във Велико Търново е затворена, енорията замира.
Едва в края на 70-те години църквата е отворена отново, а спорадично идва да служи свещеник от Свищов. Истинският църковен живот обаче се възражда след 1989 г. и то отново с работата на отците пасионисти. През 1998 г. епископ Босилков е обявен за блажен, което е малка реабилитация за цялата католическа общност за преживяното насилие.
През 2009 г. за свещеник във Велико Търново е назначен Страхил Каваленов.
Няколко години той служи и в Габрово, където храмът е посветен на Блажения Евгени Босилков.
Никополската епархия, която ще управлява монсеньор Страхил Каваленов, е с център Русе, но обхваща цяла Северна България. Много хора и днес мислят, че името е свързано с Никопол, Плевенско, но всъщност е свързано с много по-древна история и идва още от римско време.
Никополската епархия е учредена през 1648 г. от папа Инокентий X. Първи епископ е Филип Станиславов – авторът на първата печатна книга на новобългарски език „Абагар”. По онова време центърът на епархията бил Никопол, Плевенско, и там е гробът на епископа. Но всъщност истината е, че името на епархията идва не от Никопол на Дунав, а от Никопол на Янтра – древния Никополис ад Иструм. Римското селище било и древен църковен център, но това разкрива едва Феликс Каниц през 19 век.
Дълго време престолът на никополските епископи бил в Букурещ, тъй като те отговаряли и за католиците във Влашко. После двете общности били разделени и всяка си получила своята самостоятелност, а център на Никополската епархия станал Русчук. Днес в Русе център на католическия живот е катедралата „Свети Павел от Кръста”.
Между Русе, Велико Търново и Габрово се движеше основно животът на монсеньор Страхил Каваленов в последните 4 месеца, през които той беше административен ръководител на епархията и свещеник на Търновска и Габровска енория. След 20 януари пътищата стават много повече, тъй като той вече официално е натоварен с грижите за духовния живот на католиците в Северна България.
Обявявайки решението на папа Франциск за назначаването на монсеньор Каваленов за епископ, апостолическият нунций Н. В. Пр. монсеньор Анселмо Гуидо Пекорари се пошегува, че основната причина сигурно е блестящото му представяне като преводач на папата в България. Вероятно и това има значение, но пътят му към този пост е сякаш наистина предопределен и осветен.
Страхил Каваленов е роден през 1966 г. Израснал е в София, където завършва средно образование в Националната гимназия по древни езици и култура, а после „История” в Софийския университет. С науката за миналото били свързани първите му житейски планове и в тази област започнал да гради кариерата си. Докато не бил призован по различен път.
Призванието ме намери, не съм го търсил аз. Господ имаше план за мен и той ме поведе, въпреки че аз имах други планове преди това, казва монсеньор Каваленов. През 1995 г. участвал в Световна младежка среща, организирана от тогавашния папа Йоан Павел II в Лорето, Италия. Почти накрая на срещата имало литургия в Асизи – града на свети Франциск. Проповедта била за апостолите и тяхната мисия. Когато излязох, знаех, че нещо се е променило. Не си давах точно сметка какво. По онова време имах работа, тъкмо започвах кариера. Но моето призвание ме намери и аз започнах да се готвя за своята мисия, разказва още свещеникът.
Първата стъпка в подготовката му била в Лугано, Швейцария, после в Краков, Полша. Богословие завършил в Папския латерански университет в Рим. През 2009 г. бил ръкоположен за свещеник от тогавашния Никополски епископ монсеньор Петко Христов. Церемонията била в Белене – център на най-голямата католическа общност в епархията, в църквата, където е светилището на Блажения Евгени Босилков. Веднага след това бил назначен за свещеник във Велико Търново, а през 2012 г. му дали и младата енория в Габрово. През 2018 г. епископът го назначил за свой генерален викарий (заместник). След смъртта на епископ Петко Христов миналата есен монсеньор Каваленов става административен ръководител на епархията, а вече е и неин епископ.
За тези близо 12 години във Велико Търново местната католическа общност и малката й църква преживяват истински ренесанс. Първото, което се набива на очи, е обновлението на самата сграда, която била доста западнала след години запустение. По-важното е обаче деятелността, която развиват църквата и енориашите. Историкът никога няма да напусне свещеника Каваленов, така че той успял да реализира няколко събития на високо научно ниво. Заедно с ВТУ организирали международна конференция „Християнските корени на Европа”, в която участвали учени като акад. Васил Гюзелев, проф. Аксиния Джурова, историци от Италия и др. С проф. Джурова подготвили изложба „Папството и българите”, която след успешно представяне в България е на постоянен гастрол в чужбина. Била е показвана в Българския център „Витгенщайн” във Виена, после в Националната библиотека в Загреб и толкова е харесана в Хърватска, че още е там.
Разширява се и духовният живот на самата енория. От няколко души в първите дни, днес хората, посещаващи службите, са над 200. Енорията е голяма – на север стига до Полски Тръмбеш, на юг е до границата с Габровска област. Има сериозно присъствие на чужденци, работещи или живеещи в региона. През лятото става особено оживено, когато в Търново започнат да пристигат групи и много често те се отбиват в католическия храм. Ако между гостите има свещеник, той получава правото да извърши службата. Идвали са групи откъде ли не, включително от тихоокеанския остров Гуам. В книгата за гости, която монсеньор Каваленов води, има посвещения на какви ли не езици, оставени от най-обикновени туристи или гости с епископски ранг.
Това лято, разбира се, било доста по-различно. Пандемията промени ежедневието на всички, включително и на църквата. Духовният живот не е пострадал, но хората имат нужда от повече близост, която сега не могат да получат. Църквата ползва всички модерни средства, за да бъде до своите енориаши. Има много интересна страница във Фейсбук, където всеки ден се публикуват проповедите на свещеника, новини от църковния живот, снимки. Между другото и от тази страница си личи как сърцето на монсеньор Каваленов никога няма да напусне първата си любов – историята. Във Фейсбук страницата на енорията му човек може виртуално да се разходи сред най-големите исторически музеи и да види не само християнски светини, но и древноегипетски, месопотамски, елински, етруски, римски и т. н. артефакти.
Аз вярвам, че човечеството скоро ще превъзмогне трудностите, наложени от тази пандемия и отново ще се върнем към нормалността. Хората в исторически план са преживявали много страшни неща, но са оцелявали и са продължавали напред. Ще излезем скоро от това преживяване, казва монсеньор Страхил Каваленов за предизвикателството COVID-19.
Няма как да пропуснем в разговора ни и другото изпитание, което предстои пред българите – изборите за нов Парламент. Църквата ни никога не е обсъждала въпроса с датата на изборите и това въобще не стои на дневен ред. В България църквите са отделени от държавата. Граждански дълг е на хората да гласуват. Това, че е Великден, не би трябвало да им пречи, ако искат да изпълнят това си право. Изборите винаги са в неделя, а за нас всяка неделя е празник. Това не означава, че никога няма да гласуваме, нали. По никакъв начин католическата общност не се чувства обидена, нито пък ще бъде възпрепятствана да участва в изборите, коментира монсеньор Страхил Каваленов.
Елена ВЕЛКОВА
