Преди пет години с усилията на спомоществователи и приятели излезе книгата на Владимир Давидов „За бита и празниците на Горна Оряховица и още нещо… Спомени на ползу роду”. Краеведът и Почетен гражданин на Горна Оряховица не успя да види труда си като книга. Той почина в началото на януари 2013 г. на 87-годишна възраст. Две години по-късно Сдружение „С вяра в доброто” поде инициативата да издаде краеведския му труд.
Дни преди Коледа си спомняме за човека, който цял живот записваше историята на своя роден край. Какво е запазил за Коледните празници в Горнооряховско? Помага ни Теменуга Йорданова от Историческия музей, която ни предоставя откъс от „Спомени за бита и празниците в Горна Оряховица”.
Това е оригиналният труд на Владимир Давидов в алена подвързия със златни букви. Сборникът е подарен от автора, който освен всичко друго беше и голям дарител, на Музея през 1989 г. Посвещението е от 7 ноември – ден на приятелите на музеите и паметниците на културата. Дар от сърце, е написал собственоръчно Давидов.
И като напомним отново, че написаното е отпреди 10 ноември 1989 г., нека отворим спомените на Давидов…
Бъдни вечер и Коледа
Празникът води началото си от древните езически народи с развита астрономическа наука. Те са знаели, че на този ден – 25 декември, Слънцето е най-близо до Земята и са вярвали, че при тази близост се ражда нещо ново - новият ден, надеждата за по-добро в живота.
В 334 г. от новата ера, т. е. след раждането на Христос, римският папа Либерий установява (не по научен път, а в интерес на разпространяващата се християнска вяра) тази дата – 25 декември, за рожден ден на Христос.
Коледният празник, или както древните българи са го наричали Джерман, започва още вечерта срещу 25 декември с Бъдни вечер (първа бъдна вечер, втората е срещу Нова година).
Млади момци и мъже – коледари, облечени в най-новите си дрехи, обхождат вечерта до късна нощ с песни и благословии за здраве и плодородие всеки дом. Стопаните по селата ги даряват с гевреци, а в града най-вече с пари. Гевреците ги нанизват на дългите си коледарски геги.
На Бъдни вечер трапезата във всеки дом се нарежда с постни гостби – бобена чорба, зелеви сърми с ориз, сварен ошав от сушени плодове, пресни плодове като ябълки, круши, грозде, сушени сливи, орехи и др. На трапезата има също вино, чесън, лук и др. В пръстена купичка се поставя сурово жито, в което е забодена и запалена свещ. Преди вечерята по християнския обичай най-възрастният в къщата прочита молитва. В същото време по стария езически обичай на парче керемида с поставен върху него жив въглен, посипан с тамян, се прекадява трапезата и всички стаи на къщата, както и стопанските помещения – хамбари, сайванти, кошари, кокошарници, свинарници, яхъри и др. за здравето на хората и на добитъка и домашните животни през годината. При езическото поверие с това опушване (кадене) злите сили ще бъдат прогонени от Джерман. При християнския ритуал е заменено само парчето керемида с пръстена кадилница, но и до днес по селата се ползва предимно керемида.
По време на вечерята се яде от всичко, сложено на масата.
По нашия край момите за женене отчупваха първо къшейче от обредния хляб и го поставяха под възглавницата си с надеждата през нощта да сънуват момъка на сърцето си, за когото ще се омъжат през годината.
В края на вечерта всеки счупва по един орех и по съдържанието му се гадае бъдещето през годината: здраве при хубава ядка, болест или друго премеждие (в най-лошия случай и смърт) при кух, мухлясъл или червясъл орех (oще едно неоспоримо доказателство зa езическия произход на празника).
Рано сутринта на Коледа стопанинът обхожда с брадва в ръка всяко плодно дръвче в двора или градината на къщата и почуквайки с петата тъпата страна на брадвата го заплашва, че ще го отсече, ако през годината не роди богат плод (oще един езически обряд).
Преди обяда мъжете пият топла греяна ракия, подсладена с мед. Трапезата отново е богато наредена, но този път има печено свинско месо или пуяк, сварена кървавица от закланото прасе, баница със сирене и пара в нея.
В някои села момите за женене се събират на Бъдни вечер и пускат в калайдисано менче пръстенчетата си, за да пренощуват във водата, която е донесена с менчето от извор или от селската чешма в пълно мълчание на присъстващите. Това е езическият обичай „мълчана вода”. На сутринта на Коледа си гадаят пак по езически за бъдещето си през годината чрез наричане на коя мома какъв мъж ще се падне за жених, като вадят пръстените един по един. Това е разновидност на обичая ладуване, който се изпълнява в повечето села на Сурваки.
Владимир Давидов продължава с обичаите, свързани с посрещането на Нова година. Междувременно вмята и историята на Дядо Мраз. Да не забравяме, че подареният на Музея текст е отпреди демокрацията, която замести Дядо Мраз с Дядо Коледа. А ако трябва да бъдем честни, нито единият, нито другият имат някакви дълговечни традиции сред българите. В действителност и двата почти идентични стареца, раздаващи подаръци, се появяват през ХХ век. Елхата също е сравнително нова традиция.
Но пък това, което си е от векове, е уважението към трапезата. За празника се полага и голямо старание в кухнята. А дали ще се съобразите с езическите, християнските или веганските хранителни обичаи, едва ли има значение, щом ви става празнично на душата.
