50 години от обявяването на Сухиндол за град ще бъдат отбелязани днес. Точно на 19 декември във винарския град пристига държавният глава Тодор Живков и прочита решението, с което Малката Шампания влиза в семейството на градовете.
От тогава до днес са изминали цели пет десетилетия. Сухиндолци са изминали дълъг път. В центъра на града се намират емблематичните сгради на читалището и старите къщи в австрийски стил. Те са издигнати във времето, когато сухиндолци са показали на цяла България, че имат прогресивно мислени и визия за бъдещето. Градени са във времето, когато Марко Вачков създава първата лозаро-винарска кооперация на Балканския полуостров и поставя началото на модерното пчеларство у нас. А там до читалището е изградена и часовниковата кула с белгийски механизъм, който единствен в България отмерва часовете по два пъти.
След 1944 година развитието на Сухиндол продължава. Изгражда се голям Винпром, който напук на всички представи печели международни награди и пазари, налага сухиндолската марка и произвежда внушителен брой бутилки, милиони литри вино. Освен това се изгражда и теления завод, в който работят над 500 души. Развива се селското стопанство и животновъдството, а Градът на виното е опасан с над 10 000 декара лозя.
Затова логичното се случва - Министерският съвет решава да отдаде дължимото на сухиндолци и да признае досегашното село за град.
Официалната церемония по прочитането на указа се случва в читалище „Трезвеност“. Живков пристига с делегация, а до салона на културната институция са допуснати едва 40 души. Обявяването на Сухиндол за град станало с типичния хумор на Живков. Той станал и започнал словото си по особено оригинален начин:
„Ако ме питате мен и ако зависи от мен няма никога да ви обявя за град. Ей тука в съседното село Коевци са водили борби срещу фашизма, партизанско село, а вие тука вино сте правили в бункерите, в избите сте се крили. Ама хайде, до вчера бяхте най-голямото село, а от утре сте най-малкия град“, било част от словото на Живков, което накарало присъстващите да изпаднат в бурен смях. Въпреки шегата обаче Живков бил напълно убеден, че сухиндолци заслужават това признание и дълбоко се прекланял пред силата, историята и красотата на вече обявения за град Сухиндол.
Разбира се, площадът пред читалището бил пълен с хора и всички празнували този така важен акт за населеното място. От 19 декември 1970 година всички жители на Сухиндол станали граждани, при това напълно заслужено.
Днес Сухиндол се развива със значителни темпове. Общината даде пример през годините, че европейските средства могат да бъдат усвоявани и от малки населени места в полза на хората. Изградени бяха паркове и площадки, асфалтирани бяха улици. Не бяха забравени и селата, като Коевци дори се сдоби с нов площад със соларно осветление. Всички села имат поддържани православни храмове, а там, където нямаше, вече има изградени. В Сухиндол работи и джамия, която на практика е най-старата сграда в града. Предстои асфалтирането и на още 4 улици в Сухиндол, като ремонтът ще започне през следващата година.
В същото време, след много перипетии, Винпромът в Сухиндол продължава да работи и да предлага сухиндолско вино в много страни от Европа. През последните години бяха възстановени стотици декари от традиционния сорт гъмза, който е емблематичен за града. Сериозни инвестиции в Сухиндол направи и фирмата „Бoрола“, която осигурява десетки работни места.
Пред сградата на Община Сухиндол ще бъде вградено и послание за поколенията. То ще бъде поставено в капсула и покрито с юбилейна плоча. На нея ще бъде изписано да се отвори след още 50 години от следващите поколения. Именно те ще дадат оценка за постигнатото. И със сигурност ще има с какво да се гордеят.
Михаил МИХАЛЕВ
--135.jpg)
