Най-голямата детска градина в Горнооряховска община има най-младия екип. От 19 педагогически специалисти в ДГ „Елена Грънчарова” само трима са старши учители, а 8 са със стаж под 3 години.
Това си има своите големи плюсове, но и своите рискове. Младите са креативни. Те са от поколението на родителите, чиито деца обучават. Разбират техните потребности и са добре приемани от децата и семействата им. В същото време те имат нужда от опит, който се придобива само в процеса на работа. Накратко - те носят промяната, от която системата ни има нужда, но в същото време системата трябва да ги подкрепи, за да останат и натрупат нужния опит, казва директорът на детската градина Десислава Бошнакова, която е от малкото представители на междинното поколение.
ДГ „Елена Грънчарова” има две бази – в Горна Оряховица и филиал в Калтинец. Общо децата са 243, от които 178 в града. Градината има и яслена група, така че питомците й са от 1 до 7 години. Това е единствената детска градина в общината с пълен екип за подкрепа на личностното развитие – психолог, логопед и ресурсен учител. Дори и в новия пик на коронавирусната истерия градината е пълна. А големият брой деца е основният проблем, за който споделят младите учители. В групи от по 30 и повече деца е почти невъзможно да се обърне индивидуално внимание, страдат и хлапетата, а за тежката отговорност, която пада върху учителите, дори не говорим.
Младите учители са по-близо до съвременния модел за възпитание на децата.
Той е доста либерален и е твърде неразбираем за по-възрастните колеги. Младите са мотивирани, имат желание за работа и извън преките им задължения – погледнете двора, стаите – всичко е цветно, весело и усмихнато благодарение на тях. Имат усещане за екип и въпреки вътрешната конкуренция, са много колегиални и приятелски настроени. На ти са с новите технологии. Това са много плюсове, които са ни необходими, за да вървим в крачка с променящото се общество, казва Десислава Бошнакова. Но ще е трудно да ги задържим и това е големият проблем пред образователната система – да запази младите си кадри. Големият риск, наричан с модерната дума бърнаут или прегаряне, е реален и засяга поне половината от кадрите в образованието, смята директорът на „Елена Грънчарова”.
Много се говори за учителските заплати и е хубаво, че те вече са доста над средната за страната. Но материалният стимул не е единственото нещо, което е важно за кариерното развитие. С повишаването на възнагражденията пропорционално, дори повече, се повишават очакванията от учителите. Те вече не са отговорни само за обучението, но и за възпитанието, създаването на навици, на самостоятелност и всичко онова, за което отговорност трябва да носи семейството. Детските учители са хора без лично пространство и време. Никой не се съобразява, че те имат работно време. Родители звънят по всяко време, някои добронамерено, други агресивно. Приемат педагозите като продължение на семейството едва ли не. Което си е натоварващо.
Най-тежкото в нашата работа е отговорността. Работим с прекалено много деца, за да можем да обръщаме внимание на всяко и стресът да не се случи нещо лошо на някое е много натоварващ. Всъщност това ни е първата мисъл - да ги опазим живи и здрави, после идват педагогическите ни стремежи. А всички сме дошли тук с мечтите да подкрепяме малките хора в тяхното израстване, да ги учим да учат и т.н., споделят младите педагози от детската градина.
За да задържим младите кадри в образованието, системата трябва да им предложи стабилност и възможност за развитие. И най-важното по-добри условия на труд. С повишаването на заплатите професията ни стана по-привлекателна. Но това още не означава по-престижна. Колко хора наистина си дават сметка, че учителите на децата му са професионалисти, чието мнение и авторитет трябва да се зачитат и уважават. Моето мнение е, че престижът трябва да си извоюваме сами с работата си. Но семействата също трябва да се вгледат в себе си. В днешно време все повече стават различните деца. Не в смисъл на деца с увреждания или дефицити, а различни на емоционално ниво. От твърде много обгрижване и либерално възпитание немалко деца нямат необходимата емоционална интелигентност. Не са им поставяни граници и никога нищо не им е забранявано. Ние трябва да ги научим, че има йерархия, правила, които трябва да се спазват. Без тези умения те няма да имат нормален старт в училище и се отварят проблеми за цял живот, разказва още Десислава Бошнакова.
Нейните млади колеги обаче са оптимисти и въпреки трудностите още не са изпитали разочарование от избора си на професия. Общо взето всички ни обединява любовта към работата с децата. Отговорността е голяма, но все още сме ентусиазирани. Ще бъде чудесно, ако групите са по-малки, за да имаме време за всяко дете. И благодарим на нашите по-възрастни колежки, които ни дават увереност и ни учат. Ако не бяха те, можеше и да сме избягали, смеят се младите учители в ДГ „Елена Грънчарова”.
Старшите учители им отвръщат със същото уважение, защото оценяват тяхната сърцатост и отдаденост. Питат, информират се, нахъсени са. Да не говорим, че аз също научих много неща от тях, споделя Мая Ботева.
Надявам се, че системата ще намери начин да ги задържи. Това е иновативно поколение, което ни помага да сме в крак с новото време. Много научих от тях и съм горда, че моята млада колежка получи „Неофит Рилски” за млад учител, добавя и Донка Ганчева.
Учител не се става с дипломата, която получаваш в Университета, учителството се носи в сърцето, казва още Мая Ботева.
Но пък и в сърдечните въпроси има две страни и те трябва да си дават взаимно – младите учители – ентусиазъм и новаторство, а системата – защита и добри условия за работа. За да останат и да продължат будителското си дело.
--135.jpg)
