Поне пет аварии на ден по водопроводната мрежа се случват в Горнооряховска община в летните месеци. Ситуацията в района въобще не е най-трагична в областта, още по-малко на фона на случващото се в страната. Въпреки това местната ВиК група изнемогва и буквално се моли за дъжд всеки ден.
За разлика от областите, захранвани от пресъхващи язовири, Великотърновска област още има резерв, макар че и „Йовковци” свива обема си. Язовирът все още има достатъчен капацитет, но селищата наоколо непрекъснато са във воден стрес това лято. Най-тежко е в Свищов напоследък, където дни наред продължи ремонтът на уж новия водопровод, който гърми през месец-два. В много села обаче също са на прага на воден режим, макар и без аварии. Типичен пример е Драганово в Горнооряховско, високата част от което перманентно е без вода през лятото.
Изнемогваме. Всички хора сме ангажирали, непрекъснато се правят сметки коя авария да оправим първо, къде са засегнати по-малко хора и може да се изчака, къде не може да се бави. Днес (сряда по обяд) имаме две аварии в Горна Оряховица, една в Писарево и една в Долна Оряховица. Като отиваха към Долна, хората ни видяха, че води текат срещу Автотрансснаб. Никой не се беше обадил, мислели, че е от дъждовете. Оказа се сериозно и започнахме ремонт там. Днес най-вероятно няма да стигнем до Долна Оряховица, а не знам какво още ще изскочи до края на деня, споделя шефът на горнооряховския екип на ВиК Никола Дамянов.
Толкова тежко в последните години не е било. Такава суша е, че земята се цепи и юмрук можеш да пъхнеш между цепнатините. Водопроводът отдолу и той се пука. Не знам кога ще се успокои земята, молим се за дъжд, защото и хората и техниката ни са на ръба, казва още инж. Дамянов.
Той, разбира се, е наясно, че проблемът не е само в сушата, а и в старата ВиК мрежа. Масово тръбите са на по 50, че и повече години. Каквото и да е времето, материалът се износва и ако не се подменя, идват проблемите. За сериозни инвестиции във ВиК мрежата обаче не става дума. Това лято са подменени частично тръбите по три улици, които бяха после преасфалтирани. Това обаче е капка в морето. В същото време е много работа, която точно в сезона на авариите изправя на нокти целия екип. И хора, и техника не достигат. Всички налични сили в момента са по улиците и това пак не е достатъчно, признава Дамянов.
Хората протестират срещу дупките по улиците и това като че ли е най-голямата им болка. За водопроводите се сещат, когато останат за няколко часа без вода. Това обаче е големият проблем, без чието решаване няма да се стигне и до нормален асфалт. Само дето нов водопровод за Горна Оряховица е голяма инвестиция и на този етап нито е по силите на Общината, нито на ВиК. А моментът да се използват еврофондовете май е изтърван.
В Драганово правиха общоселско събрание за водния проблем
В Драганово направиха общоселско събрание за водата или по-скоро за липсата й. Цяло лято високите части на селото са на почти непрекъснат воден режим. Особено вечер, когато хората се приберат и се вдигне консумацията, чешмите пресъхват и потърпевшите нито могат да се изкъпят, нито да изперат. След многократни обследвания и анализи изводът е, че проблемът не е толкова в мрежата вътре в селото, а в липсата на достатъчно напор, за да стигне водата до по-високите части. Проблемът е стар, едно време масово продаваха къщите си на високото и слизаха по центъра, спомнят си драгановчани. Сега обаче има нови заселници, селото се оживява, но вечер остава без вода.
На общоселското събрание миналата седмица дойдоха и представители на ВиК, и на Общината. Става ясно, че в момента няма какво да се направи, за да се реши кардинално въпроса. Мрежата в селото е над 50 км и е на около 50 години. Тръбите са от стария тип, аварират непрекъснато, така че са за подмяна. Това все някак екипите на ВиК го оправят засега. Опитваме се да поддържаме нивото на резервоарите, за да стига водата до високото. И се молим сушата да свърши. Необходимо е да се подменят около 5 км тръби от довеждащия водопровод, но за това ще се чака новия програмен период, за да се намери подходяща програма. Тия дни няма оплаквания, но това не означава, че проблемите няма да започнат утре пак. Във ВиК мрежата трябва да се инвестира непрекъснато, а няколко десетилетия нищо не е правено и в един момент се оказваме в криза. Слава богу, все още нямаме воден режим, но това е временно успокоение, споделя кметът на селото Светослав Иванов.
Елена ВЕЛКОВА