Това, което най-много ме впечатли, ровейки се из миналото на нашия град, първо беше колко малко сведения са останали. Не говоря толкова за музикалното ни наследство. Въобще за историята на Горна Оряховица е написано малко. Но другото, което пък ме зарадва, е, че горнооряховчани са били интересни и мога да кажа синкретични личности. Хора, които са се занимавали с търговия и колбасарство, но и хора, които са били отворени за културата – било то литературна или музикална. Затова се надявам моя скромен труд да е полезен за едно по-мащабно изследване върху историята на нашия град, казва Мая Любенова, събрала в своята дипломна работа всичко, написано за музикалното дело в Горна Оряховица отпреди Освобождението до 1944 г. Кратък вариант на работата й е публикуван в електронното списание на Музикалната академия за 2019 г. и е достъпно за всички, които имат интерес към миналото на Горна Оряховица.
Самата авторка на проучването е продължител на солидната музикална традиция на града. Мая е родена в Горна Оряховица. Завършила е СУ „Вичо Грънчаров” и още като ученичка започва да взема уроци по оперно пеене при Мария Касабова във Велико Търново, а междувременно пее и в хор „Славянско единство”. След това я приемат в Музикалната академия, където завършва оперно пеене в класа на Ирена Бръмбарова. Още като студентка пътува много и пее в много оперни театри из цяла Европа. След завършването си работи една година в Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов” във Велико Търново, а след това десет години е в хора на Софийската опера, с който стига и до сцените в Япония.
След раждането на детето й обаче решили със съпруга й да намалят темпото и да намерят повече време за малкото и за себе си. Семейният съвет решил, че е по-добре да се радват на спокоен живот в провинцията и се прибрали в Горна Оряховица. Сега Мая се надява да намери работа като преподавател и да има повече време за детето и съпруга си.
Междувременно през 2015 г. записва магистратура „Педагогика на обучението по музика”, където преподавател й е проф. Наташа Япова. Тя я насърчава да направи дипломната си работа, стъпвайки на краеведски изследвания за музикалното дело в Горна Оряховица. Задачата се оказала много трудна и свързана с много проучвания. Наличната литература е малко. Имала на разположение историята на Звезделин Цонев, която един век е най-мащабното изследване за миналото на Горна Оряховица. Черпила информация и от книгите за хор „Славянско единство”. Но много от информацията трябвало да открие в библиотеки и архиви. Съвсем случайно в Националната библиотека Мая попаднала на устав на Музикално дружество „Сидер Грънчаров” от началото на 20 век.
Ето малка част от целите на това дружество, което е приело името на един от братята Грънчарови – първите големи радетели на горнооряховската култура още преди Освобождението.
„Устав на музикално дружество „Сидер войвода“ Чл. 1 Основава се при Горно-Оряховското читалище „Напредък“ музикално дружество „Сидер Грънчаров“ с цел: • да се групира музикалната сила в града; • да развива музикалните дарби на своите членове, като създава в тях художествено - музикална култура; да подпомага развитието на народната и художествена музика. Чл. 2 За постигане на горните цели, дружеството си служи със следните средства: устройва хор, оркестър и детска музикална китка, дава концерти, вечеринки, забавления; отваря временни курсове за любители музиканти, дето се дават необходимите теоретически и практически упражнения по изкуство; урежда музикални конкурси; урежда музикалната библиотека; подпомага материално бедни свои членове, които проявяват музикални заложби”.
Дори само историята на рода Грънчарови е забележителна, казва Мая. Те са търговци, хора на бизнеса и в същото време са основатели на Читалището и въобще на масовия културен живот. Такива са били мнозина от предците ни. Горнооряховчани са били хора сравнително заможни и много съпричастни към града си. Погледнете например как след земетресението през 1913 г. за кратко време успяват да възстановят града и нормалния му живот. Това е вдъхновяващо и би било чудесно, ако и ние днес сме поне малко готови да дадем от себе си за общите ни проблеми, казва още Мая Любенова.
Проучването й е структурирано в 2 глави. Първата запознава с малка част от историята, бита и живота на Горна Оряховица преди Освобождението. Също така се проследява връзката в икономическото и политическото развитие на града и промените, които те водят в образователен и културен план.
Втора глава е посветена на музикалния живот в града. Разглежда се историята на хор „Славянско единство“ от създаването му до 1944 г. Проследени са участията на състава, репертоара му и промените на колектива и диригентите през годините. Освен хора, разбира се, е направено проучване на другите музикални състави, разгледани са идеите на музикалното дружество – за обучение и възпитание на нови инструменталисти и певци. Проследена е връзката на спорта и културните мероприятия.
„Изследването и събирането на информация за написването на настоящата дипломна работа ме запозна с миналото на града, в който съм родена и израснала, запозна ме с личностите, които са се борили и са помогнали за неговото развитие. Запознах се също и с историята на хор „Славянско единство“, със създаването му, с развитието му, с репертоара, който са изпълнявали певците по това време. За мен това беше полезно и изключително интересно като певица, като солистка на този състав, разбира се, в съвсем новата му история. Смятам, че разработването на темите в дипломната работа, биха помогнали за опознаването на музикалната култура на един малък град, показвайки на какво са били способни хората, единни в трудни моменти, но посветени на делото да просвещават и възпитават гражданите. В рамките на настоящата дипломна работа се опитвам да изведа като проблем не само прогреса на града в различните му аспекти, но и да отдам значимото на личностите – революционери, учители, диригенти, певци и музиканти, и не на последно място на обикновенните граждани – помогнали на делото със своята упоритост, със своята щедрост за развитието на града”, обобщава работата си Мая.
Елена ВЕЛКОВА
--135.jpg)
