Датата 12 март 2020г.ще остане, като забележителен ден в живота на трима ветерани от Горна Оряховица .Участниците във Великата Отечествена война Цено Спасов ,Недялка Костова и Димо Димов в този ден се почувстваха уважавани и почитани за доблестно изпълненият си войнски дълг .
Часът е 11.30.Пред входа на Община Горна Оряховица инж. Донка Дончева- потомка на ветеран и Председател на Общинския съвет на Съюза на ветераните от войните и Недялка Костова вече 29 години секретар на съвета и ветеран –участник във войната ,очакват скъп гост. Нямат представа кой ще е той. Очакват от дипломатическа лимузина да слезе представител на Руското консулство. Изненадващо към тях пристъпва красив млад човек ,официално облечен, който също се оглежда и търси някого. Погледите им се срещат и необяснимо как , но сякаш интуитивно се разпознават. Оказва се ,че този красив млад човек ,който ги заговаря на перфектен български език ,е чаканият гост. Той е Аташе от Генералното консулство на Русия в гр. Русе –Владимир Токтаев. На гост винаги се подарява нещо. За него е наборът от рекламни материали за Община Горна Оряховица и български сувенири ,които дамите му подаряват с радост. Целта на посещението на руския дипломат е връчване на горнооряховските ветерани на руски медали в чест на 75 години от Победата над хитлеристка Германия. Тази забележителна годишнина предстои да се отбележи на 9 май 2020г.Вместо в тържествена обстановка ,под звуците на фанфари, медалите се връчват по домовете на ветераните. Руският дипломат внася респект и тържественост на събитието. Изправя се пред ветераните с преклонение и благодарност им връчва отличията. Неговите пожелания са здраве ,дълголетие, бодър войнски дух и гордост ,че всеки ветеран е дал своя принос за да я има ПОБЕДАТА. Снимките за спомен са важна част от събитието. Колко му трябва на възрастния човек ,за да напира врага от вълнение в очите им и да се разтуптят по младежки сърцата от стореното уважение?!
След изпълнението на официалната мисия на скъпия гост е оказано традиционното българско ,братско гостоприемство. В дома на ветерана Цено Спасов ,неговата съпруга Мария голяма домакиня, притежаваща изтънчени кулинарни умения ,посреща гостите с радост. Владимир Токтаев остана развълнуван от поканата ,уважи я ,но забързан тръгна ,за да развълнува сърцата и на други възрастни бойци, които го очакват.
Тази незабравима среща върна спомените На Недялка Костова от онези военни години и тя сподели с мен следното:
В това русо ,усмихнато момче аз сякаш видях наследник на руския червеноармеец Яша. Срещнах го през войната в унгарския град Надканижа. Преглъщайки сълзите си той ни каза ,че му се иска да дойде с нас в България. В неговата Родина през войната от дома и семейството му е останала само една голяма бомбена яма…Въпреки това той ще се върне там, защото неговото Отечество трябва да се гради отново и животът продължава…
Във Владимир Токтаев видях наследник и на руските солдати смесили кръвта си с кръвта на българските опълченци на връх Шипка…Видях потомък на славните червеноармейци, които отново проляха славянската си кръв с нас – войните от Първа българска армия в първата ,но победна ДРАВСКА епопея. Тази кръв никой не е в състояние да раздели ,въпреки усилията на български безродници и антиславяни .Народът ни не забравя своите безкористни приятели и братя по кръв и вяра рамо до рамо ,както в трудни моменти и изпитания ,така и в победи и радост! Защото заедно сме силни! - Това бяха думите на ветеранката Недялка Костова изречени с мъдрост ,обич и сякаш с известен укор .
Надявам се ,че подвигът на малцината останали ветерани да бъде оценен по достойнство и от нашата държава в чест на 75 години от 9 май 1945- Ден на Победата и Ден на Европа.
инж. Павлинка Николова член на СВВБ
потомка на загинал във войните за България
