Не искам да виждам родителите си. Пък и те нямат време, не са от Велико Търново. Така откровено започва кратката си история едно от момичетата, които живеят в Центъра за настаняване от семеен тип I (ЦНСТ I), който, заедно с ЦНСТ II са заменили от 2016 г. познатия на търновци Дом за девойки. Освен сградата, останало е и името - „Пеньо и Мария Велкови”. Нашата героиня е един от тези случаи, когато обстановката в семейството е толкова нетърпима, че сама пожелала да е далеч от него. Още не е направила и година в „Пеньо и Мария Велкови”. Два месеца й трябвало да се осъзнае къде се намира и да привикне към новия си дом и ежедневие. Сприятелила се лесно с другите както в Дома, така и в града, където също има много приятели, които я приемат без предразсъдъци. Мечтае да стане детска учителка. Успехът й е засега е 5,20, но смята да залегне повече над уроците. Условията в Дома й харесват, отчита, че в семейна среда много от нещата не може да си ги позволи – екскурзии, безплатни посещения на кино и театър, а и други забавления.
Другата девойка е с много по-дълъг стаж, там е вече единайсета година. Тя е кръгъл сирак, довел я „социалът”. Минали една-две години докато свикне и се адаптира. Било й е мъчно за всичко - за родителите, за още внимание и обич. Понякога режимът й идвал вповече и веднъж избягала на гости до Полски Тръмбеш, но се върнала сама. Учи за фризьорка, но смята, че не й се отдава. Иска да стане или барманка, или козметичка. Десетокласничката има две години да мисли в какъв ВУЗ да продължи образованието си, още е объркана.
По разбираеми причини не споменаваме имената им, няма да видите и техните лица. Симпатични и горди момичета, които не показват, че са уязвими, но след като външните лица като мен си отидат, дълго са разстроени и тихичко си поплакват. Някак са приели сегашната си съдба, но искат да променят бъдещето си към по-добро. Двете и още четири момичета обитават единия етаж, или ЦНСТ I. Всички учат в Гимназията по моден дизайн. На другия – ЦНСТ II, са настанени 8 деца на различна възраст – две ходят на детска градина, а най-големият е седмокласник. За всички тях се грижат управителят Ганка Григорова, психологът Милен Славчев, социалният работник Станка Тодорова и още - възпитатели, помощник-възпитатели, детегледачи.
Над 30 години отдадени на децата в Дома
Ганка Григорова работи в Дома от 31 години и няколко месеца. Управител е от 2013 г. и тази седмица й предстои пенсиониране. Непланирано и само по стечение на обстоятелствата, май ще се окаже, че това ще й е последното интервю като ръководител на институцията. За тези години се е нагледала на какво ли не – и на хубави, и на лоши моменти, на проблеми с трудни деца. През Дома са минали сираци, полусираци, изоставени деца, много малко от тях са били от малцинствените групи. „Първоначално това беше Дом за девойки, в който живееха над 100 момичета. Всички учеха в различни техникуми, получиха професии, реализираха се и сега продължаваме да поддържаме връзки с тях. Най-тежката ситуация беше, когато две деца се удавиха в Янтра, през 2016 г. Няма никога да се изтрие от съзнанието ми. Беше изключително тежко за всички. Имали сме и девойки, които бягаха и ходихме да ги издирваме в далечни населени места. Целият екип, заедно с другите институции. Но нали са наши деца, те първо са наша грижа. Други девойки пък имаха неподходящи връзки, забременели. Всичко е имало в Дома, като в едно семейство. Но с цената на много усилия, безсъние, отдаденост, сме се справяли. Защото, когато родителите са безотговорни, в повечето случаи, някой трябва да полага грижи за тези деца. Въпреки това, търсят се начини за реинтеграцията им и връщането им в семейна среда”, разказва Григорова.
Децата имат много права, но когато нарушат правилата, понасят и санкции. Какви да бъдат те, решава екипът. Най-голямата негова отговорност обаче, освен да ги опази живи и здрави, е да ги приучи на умения за самостоятелен живот и да могат да живеят с други хора. Това лято например, с помощта на горнооряховското сдружение „Зов” няколко от по-големите работили като помощник-възпитатели. Когато искат да са отговорни, могат да се справят, е коментарът на управителката.
Всяко дете копнее за обич
Ревността, завистта и привличането на цялото внимание върху себе си е сред най-големите проблеми, с които трябва да се справят работещите в Дома. Не че не се полагат еднакви грижи и внимание, но всяко дете иска то да е най-обичано. Затова от екипа се радват, когато родители и роднини идват на посещение и не прекъсват контактите. Понякога децата създават и интриги, за да натопят възпитателя, който не се е посветил изцяло на тях. За щастие, подобни случаи са рядкост. При такива емоционални проблеми се намесва задължително и психологът.
Психологът винаги е в помощ
На тази длъжност Милен Славчев работи от 3 години, но иначе в Дома е от 16 години, първо като възпитател. Децата са свикнали с него и са склонни да споделят, нищо, че е чужд човек. „Няма преграда между мене и тях. Разказват ми за нещо случило се в училище: я някоя незаслужена според тях оценка или сбиване. Ежедневни истории. Като затворят вратата, вече са успокоени, а нещата са туширани. Говорят и за любовните си истории. Не всички споделят, ако не ги провокираш. Не се притесняват, говорим като големи хора и взаимоотношенията ни са съвсем приятелски. Повечето наистина са откровени. Границата между нас е много тънка, но все пак е необходима. Имаме и сериозни случаи. Много от децата ни през годините са минали и през Детската педагогическа стая заради противообществени прояви. Тогава е нужен много такт, но и известна строгост. Други пък са били с психически проблеми и на медикаменти. Казуси всякакви, но се справяме”, споделя Милен Славчев.
Обитателите могат да останат в Дома или до навършване на пълнолетие, или докато завършат средното си образование, но на не повече от 20-годишна възраст. Зависи как е издадено съдебното решение. „Много искат да напуснат, защото тук не е вкъщи, но след като излязат завинаги, постоянно ни търсят, посещават приятелите си, откриват се по Фейсбук, защото са разпилени по целия свят. Тук се създават ценни връзки и спомени за цял живот”, е наблюдението на Ганка Григорова.
Спортът, отдихът и културните развлечения не могат да заместят семейството, но все пак обогатяват живота на децата, те виждат много неща и така не се чувстват изолирани. Поне това обществото им дължи. Помагат и спонсори. За тази година морският лагер е осигурен, ще почиват и в Яковци, ще имат екскурзия и до Дряновския манастир. Постоянни са социалните контакти със студенти, техният туристически клуб „Лотос” членува в ТД „Трапезица”, участват в много спортни и професионални състезания, а шкафът в кабинета на управителката е пълен с купи и награди. Особено горд е екипът с плакета „Аз гарантирам щастливо детство” за цялостната си дейност, получен в края на 2019 г. Всички културни мероприятия за децата от Дома са безплатни, което не винаги върши добра работа, защото почват да си мислят, че всичко е даром, коментира Григорова.
Условията в Дома са добри, в това се уверих лично, защото пожелаха да ме разведат навсякъде. Дневни, компютърна и спортна зала, рехабилитационна зала и всички необходими помещения за един нормален живот, са осигурени на децата. Все пак, нужен е и частичен ремонт. Той ще се осъществи, когато дойдат парите по проект, за който Общината кандидатства. Има течове от терасата и влага на първия етаж. Проблеми като в повечето къщи и домове. Само дето в този Дом мама и татко ги няма.
Ана Райковска
