Близо 70 музиканти от три поколения, заедно с приятели и фенове, се събраха в ресторант „Първи май” за поредния горнооряховски джем сешън. В продължение на часове музиканти от всякакъв стил се изявяваха на сцената, най-неудържими, разбира се, бяха рокаджиите. Но всъщност основната идея на събирането е хората, израснали с музиката, тези, които се препитават с нея и тези, които просто я обичат, да седнат на една маса, да си поговорят и да не се забравят.
Много музиканти са тръгнали от Горна Оряховица навремето, за съжаление повечето от тях са се пръснали не само в цяла България, но и в цял свят. Навремето музикантските сбирки са били традиция, която замряла, но преди няколко години се опитахме да я възродим и засега успяваме, споделя Борис Явашев, който е един от главните виновници за събитието.
Преди три години Борис, който десетилетия свири на круизни кораби и Пролетин Петков, който е сред малкото останали професионални музиканти в региона, решават да възродят традицията на музикантските срещи. Избират да ги правят в „Първи май” – не само защото е удобно и просторно, но и защото мнозина са започнали своята кариера там. Както един от ветераните и незабравима горнооряховска легенда – Димитър Димитров-Комуто, който си спомня как около 1967 г. започнал да свири на терасата на „Първи май”. Годините не тежат на Комуто, който не пропусна да се изяви пред приятелите от родния град. А заедно с него свириха и още десетки любими на горнооряховчани имена. Пламен Загоров, който е барабанист в Русенската филхармония, Стефчо Бойса, Мариус Хадживачев – Джумара, Иван Никифоров, Милко Николов, Ангел Червенков, Николай Геранлиев, Емил Бадема, Митко Ярката и още много музиканти се изявиха в „Първи май”.
Много малко са останали тези, които професионално се занимават с музика. В България музикант къща не храни, повечето имат друго основно препитание и музиката им е хоби. За да не губим връзка помежду си, решихме с Пролетин да организираме тези срещи и всяка година стават все по-добре, разказва Борис. Той е син на Тодор Явашев – преподавател по китара в Музикалната школа навремето. Борис обаче става пианист. След Школата в родния си град завършва Музикалното училище в Русе. Превръща музиката в професия, но не в България, а пътувайки с круизни кораби по цял свят. Тежко е, работиш без почивен ден, докато си в сезона, трябва да се настройваш всяка седмица според групата, която се качва на кораба, носталгията те преследва, но пък, ако бях останал, нямаше да мога да се изхранвам с музика. Виждам колко е трудно на колегите, повечето ми съученици или са трайно установени в чужбина, или се занимават с нещо друго, разказва Борис Явашев.
Срещите на музикантите се организират обикновено в началото на пролетта. Всяка година идват все повече хора – не само горнооряховчани, но и приятели и колеги от други места. Събират ги спомените, но най-вече музиката, около която се въртят повечето разговори.
Елена ВЕЛКОВА
