Ние – приятелите, семейството, ще направим така, че хората да помнят кой беше Петър Христов. Той беше концепция, която ние не разбрахме, беше извън нашето време. Петър беше индивидуалност. От онези справедливи хора, заради които съществува човечеството.
Тези думи изрече на 15 ноември 2018 г. председателят на ционистката общност в България Яков Джераси. Поводът бе връчената тогава Награда за толерантност, присъдена посмъртно от израелския Институт „Шимон Перес” на Петър Христов.
На 8 януари 2020 г. се навършват 2 г. от смъртта на бизнесмена. И тъй като човек е жив, докато се помни името му, припомняме някои от знаковите думи, изречени приживе от Петър Христов. Най-често той се обръщаше към младите хора, в които вярваше безрезервно.
Всеки от вас държи съдбата си в собствените си ръце. Виждайте по-далеч от утре. Мечтайте смело. Когато човек живее с мечтите си, с пулса на времето, може да сбъдне мечтите си, да участва в процеса, който наричаме визионерство. Визионерство е да намериш мястото си, да проектираш себе си, да знаеш къде искаш да стигнеш. Ако искате да стигнете някъде бързо – тръгнете сами. Ако искате да стигнете далеч – тръгнете с приятели.
Съдбата може да ви поднесе всичко. 50% от успеха зависи от вашия ентусиазъм, колко вярвате в себе си, колко далече и с кого искате да стигнете и колко от полученото по пътя ще споделите с другите. Богатството – вирутално, реално, всякак, няма смисъл, ако не е споделено с другия.
Всеки трябва да се стреми да се развива. Имайте смелостта да изричате бъдещето, дори да сте сами пред себе си. Надхвърляйте себе си, добавяйте смисъл на обществото.
Да бъдеш част от гражданското общество, да изразяваш на глас мнението си, да претендираш за правата си, но ако си изпълнил всичките си обществени задължения – това е отговорността към майките и бащите ни, към децата ни, към обществото.
Богатството е в пъстротата на различията, не в концентрацията на едноличието. Мислете. Не се поддавайте на влияние, което би ви създало грешна среда.
Бъдете смели. Реализирайте. И никога, на никаква цена, не се разделяйте от приятелите, с които сте тръгнали напред. Пазете се от това да не ставате всеядни.
Цената на успеха ли? Просто свикваш да носиш отговорност.
„Човек, носейки кръста, трябва да го носи такъв, какъвто е. Да ви разкажа притчата за кръста . Един човек се родил и тръгнал по широкия свят да си носи кръста. След известно време му дотежало. Извадил ножче и го поокастрил отгоре, отдолу. Повървял още малко, пак му дотежало. Пак го подрязал отгоре, отдолу, отпред, отзад. Поолекнало му. Не щеш ли – пожар! Всичко наоколо гори. Единственият изход бил през реката насреща. Брод няма, а водата бърза. Или ще изгори, или ще се удави. Сетил се тогава за кръста и опитал да го прехвърли като мост. Но кръстът не бил достатъчно дълъг, за да стигне до другия бряг. И му рекъл Господ „Ако го беше носил такъв, какъвто ти го дадох, щеше да се спасиш” (пред сп. „Мениджър“, 2011 г.).
